Разлика между версии на „Софрата“

Направо към навигацията Направо към търсенето
Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в региона "Софрата на [[Вълчан войвода]]", заради много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е използвано от местните тракийски племена като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.
 
ПрезПредполага се, че през първите векове на I хил.пр.Хр., по време на (Желязната епоха), скалната тераса вече е трансформиранафункционирала вкато голямо открито светилище, посветено на Свещената планина и на Слънцето. В своеобразния ѝ център ена изсеченскалата ве скалатаизсечена олтар сструктура формаоприличавана на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с врязанправоъгълно правоъгълен жертвениквкопаване, чиитоизвън каналикоето билиизвеждат използваниканали заиздялани извършванев на възлиянияскалата. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.
 
== Интерпретации ==
В подножието на пирамидата, върху източната ѝ страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф оприличаван на конска глава. Павлина Петрова, коетокоято навеждае проучвател на предположението,мястото чесе жертвенотовпуска животнов намного товасмела светилищесвръхинтерпретация евдъхновена билот конят.научните Възможнопостулати за тракийският Орфизъм - формулирани от Александър Фол, че е възможно жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещено животно на Слънце-бога Слънце. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. (Приема се, че при траките са символи на Слънце-бога). От особен интерес е релефът, където се наблюдават осем конски глави оформящи кръг.)<ref>Петрова, Павлина, ''Скални и мегалитни паметници - проблеми и пътища за тяхното разрешение.'' (Сборник) Съставител: Георг Краев, НБУ, София, 2001. 119 стр. ISBN 954-535-235-3</ref>
 
В непосредствена близост до пирамидалниянаричаният от Петрова "пирамидален олтар", в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор - т.нар. "софра". По повърхността на това овално пространство се наблюдават многобройни вдълбани в скалата дупки с неправилна сферична форма и различни по размер. ВВъв възрожденската легендаталегенда за "Софратата на Вълчан войвода" по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. Този сектор бележи най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра е своеобразен център, който свързва различните сектори на светилището. Много е вероятно, поради специфичната си форма, да е получила своето народно наименование "Софра".
 
== Предания и легенди ==

Навигация