Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг

Фридрих Шелинг Friedrich Schelling
германски философ
Роден	27 януари 1775 г. Леонберг, Вюртемберг
Починал	20 август 1854 г. Бад Рагац, Швейцария
Религия	лутеранство
Учил в	Тюбингенски университет Лайпцигски университет
Философия
Школа	Германски идеализъм
Семейство
Подпис
Фридрих Шелинг в Общомедия

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.

Биография

Роден е на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел и Хьолдерлин.

През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет.

Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806).

През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в Университет „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма.

Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Сред слушателите на неговите лекции са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.

Съчинения

• „Философски писма за догматизма и критицизма“ (1796)
• „Идеи за една философия на природата“ (1797)
• „За световната душа“ (1798)
• „Първи проект за една система на натурфилософията“ (1799)
• „Система на трансценденталния идеализъм“ (1800)
• „Изложение на моята философска система“ (1801)
• „Бруно“ (1802)
• „Философия на изкуството“ (1802-1805)
• „Лекции за метода на академичното обучение“ (1803)
• „Философски изследвания върху същността на човешката свобода“ (1809)
• „Възрастите на света“ (1811)
• „Божествата на Самотраки“ (1815)
• „Основи на позитивната философия“ (1832)
• „Към история на модерната философия“ (1833-1834)
• „Философия на откровението“ (1841-1842)
• „Философия на митологията“ (1842)