Русенска епархия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Файлът „Sveta-troica-ruse.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Jcb поради: Copyright violation; see c:Commons:Licensing.
Ред 5: Ред 5:
| карта=Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
| карта=Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
| карта-описание =
| карта-описание =
| картинка=Sveta-troica-ruse.jpg
| картинка=
| картинка-описание = Катедрален храм {{Br}}"Света Троица" [[Русе]].
| картинка-описание = Катедрален храм {{Br}}"Света Троица" [[Русе]].
| страна = [[България]]
| страна = [[България]]

Версия от 23:33, 7 октомври 2017

Русенска епархия
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърРусе
Катедрална църкваСвета Троица
Архиерейски наместничестваРазград
Тутракан
Попово
ПредстоятелНаум
Санмитрополит
Брой манастири4
Брой църкви229
Русенска епархия в Общомедия

Русенската епархия е сред новоформираните епархии на Българската православна църква.

Епархията е формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 г. след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия.

Седалището на епархията е в гр. Русе, а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград, Попово и Тутракан.

История

Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3-4 век. Към 370–380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.

След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава й. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис. Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.

Червенски епископи (митрополити от май 1865)

Русенският гръцки митрополит Синесий
  • Еремия (споменат през май 1590 г.) [1]
  • Григорий (споменат през 1616 г.)[2]
  • Калиник (споменат на 04.11.1620 г.)[3]
  • Григорий (споменат през май 1635 г.)[4]
  • Гавриил (споменат на 24.09.1638[5], в 1643[6] и от декемви 1651 до юни 1653[7] г.)
  • Йосиф (споменат през юли 1668-януари 1671 г.)[8]
  • Хрисант (споменат на 1 май 1679 г.)[9]
  • Дионисий (споменат в 1703 г.)[10]
  • Козма (споменат в 1708 г.)[11]
  • Серафим (споменат в 1710 г.)[12]
  • Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.)[13]
  • Неофит II (назначен през януари 1772 г.)[14]
  • Теоклит (споменат през май 1829 г.)[15]
  • Неофит (ръкоположен на 21.10.1832,[16] починал в 1840[17] г.)
  • Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.)[18]
  • Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г.,[19] като родоски[20]
  • Паисий (избран на 01.05.1865, преместен на 11.03.1868 г.)[21]

Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе)

Митрополит Наум Русенски

Русенски митрополити

Манастири

Басарбовски скален манастир

Храмове

Катедрален храм

Храмове по духовни околии

Други храмове

Бележки

  1. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173
  2. Γερμανός, σ. 173
  3. Γερμανός, σ. 173
  4. Γερμανός, σ. 174
  5. Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353
  6. Христова, Караджова, Узунова, № 308
  7. Γερμανός, σ. 174
  8. Γερμανός, σ. 174
  9. Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 54.
  10. Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век. Велико Търново, 1999, 40-42.
  11. Тютюнджиев, 28-31.
  12. Тютюнджиев, 31-32.
  13. Γερμανός, σ. 174
  14. Γερμανός, σ. 174
  15. Γερμανός, σ. 174
  16. Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207
  17. Γερμανός, σ. 174
  18. Γερμανός, σ. 174
  19. Γερμανός, σ. 174-175
  20. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 239. Посетен на 2014-09-07.
  21. Γερμανός, σ. 175

Външни препратки