Правителство на Андрей Луканов 2: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Унифициране на заглавия на раздел Вижте също
м →‎Бележки: Ненужни колони: употреба на автоматично разделяне на колони редактирано с AWB
Ред 68: Ред 68:


== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
{{reflist|1}}


{{кабинет на Андрей Луканов (септември–декември 1990)}}
{{кабинет на Андрей Луканов (септември–декември 1990)}}

Версия от 00:31, 8 октомври 2017

Правителство на Андрей Луканов 2
 80-о правителство на България
Общи
Държавен главаЖелю Желев
ПредседателАндрей Луканов
Избори1990
Сформиране21 септември 1990
Разпускане20 декември 1990
Първоначален състав
Партия(и)БСП
Министри17
~ мъже15
~ жени2
Хронология
Назначено от7 ВНС

Луканов 1
Попов

Второто правителство на Андрей Луканов е осемдесетото правителство на Народна република България, назначено с решение на 7-мото Велико Народно събрание от 21 септември 1990 г.[1] То е оглавявано от Андрей Луканов (БСП) и управлява страната до 20 декември 1990 г., след което е наследено от правителството на Димитър Попов[2].

Политика

След мораториума върху плащанията по външния дълг от края на март 1990 г. България е банкрутирала от гледна точка на световния пазар. Това означава край на търговията със Запада – не може да се извършва нито внос, нито износ на стоки, защото банковите разплащания не функционират. Това веднага се отразява на икономиката – икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки. Настъпва период, който остава в историята като „Гладната Луканова зима”.

В началото на ноември 1990 г. Съюзът на демократичните сили изявява готовност да поеме управлението, като допуска участието на представители на БСП в кабинета. Същевременно в Софийския университет е обявена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на БСП и привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение на България. Стачката се разпространява и в други учебни заведения и получава подкрепа от страна на преподаватели, като занятията спират.

В средата на ноември с.г. СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие, а КТ Подкрепа обявява обща политическа стачка за 26 ноември. След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от протести, Луканов е принуден да подаде оставка на 29 ноември 1990 г. и на 30 ноември с.г. Великото народно събрание я гласува[3].

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Андрей Луканов, е образуван от политически дейци на БСП и независими експерти.

Кабинет

Сформира се от следните 18 министри и един председател[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Андрей Луканов БСП
зам. председател на Министерския съвет Георги Пирински БСП
зам. председател на Министерския съвет,
финанси
Белчо Белчев БСП
зам. председател на Министерския съвет Нора Ананиева БСП
външноикономически връзки Атанас Папаризов БСП
индустрия, търговия и услуги Валери Цеков БСП
култура Димо Димов безпартиен
наука и висше образование Илия Конев БСП
строителство, архитектура и благоустройство Иван Кръстев БСП
транспорт и съобщения Атанас Попов БСП
земеделие и хранителна промишленост Тодор Пандов БСП
околна среда Александър Александров БСП
външни работи Любен Гоцев БСП
народна отбрана Йордан Мутафчиев безпартиен
вътрешни работи Пенчо Пенев БСП
заетост и социални грижи Емилия Масларова БСП
здравеопазване Иван Черноземски безпартиен
народна просвета Матей Матеев БСП
правосъдие Ангел Джамбазов (и.д.) БСП

В краткия период на управление не са правени промени в правителството.

Вижте също

Литература

  • Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

  1. Решение на Великото народно събрание от 22 септември 1990 г. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 77 от 25 септември 1990 г.
  2. а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 347-350.
  3. Кралевска, Нася. Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията. София, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2011. ISBN 978-954-8248-89-1. с. 325.