Елена (община): Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
== География == |
== География == |
||
=== Географско положение, граници, големина === |
=== Географско положение, граници, големина === |
||
Общината е разположена в югоизточната част на [[област |
Общината е разположена в югоизточната част на [[област Велико Търново]]. С площта си от 671,389 km<sup>2</sup> заема 2-ро място сред 10-те общините на областта, което съставлява 14,40% от територията на областта. Границите ѝ са следните: |
||
* на запад и северозапад – [[община Велико Търново]]; |
* на запад и северозапад – [[община Велико Търново]]; |
||
* на север – [[община Златарица]]; |
* на север – [[община Златарица]]; |
||
Ред 76: | Ред 76: | ||
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
||
|- bgcolor="#ececec" valign=top |
|- bgcolor="#ececec" valign=top |
||
| || align="center"|Численост<br> на<br> живородените || align="center"|Численост<br> на<br> починалите || align="center"|Естествен<br> прираст || align="center"|Коефициент<br> на<br> раждаемост<br> (в ‰) || align="center"|Коефициент<br> на<br> смъртност<br> (в ‰) || align="center"|Коефициент на<br> естествен<br> прираст<br> (в ‰) |
| || align="center"|Численост<br> на<br> живородените || align="center"|Численост<br> на<br> починалите || align="center"|Естествен<br> прираст || align="center"|Коефициент<br> на<br> раждаемост<br> (в ‰) || align="center"|Коефициент<br> на<br> смъртност<br> (в ‰) || align="center"|Коефициент на<br> естествен<br> прираст<br> (в ‰) |
||
|- |
|- |
||
|align="center"| [[1985]] || 155 || 283 || -128 || 9.3 || 17.0 || -7.7 |
|align="center"| [[1985]] || 155 || 283 || -128 || 9.3 || 17.0 || -7.7 |
||
Ред 86: | Ред 86: | ||
|align="center"| [[1990]] || 157 || 266 || -109 || 11.7 || 19.8 || -8.1 |
|align="center"| [[1990]] || 157 || 266 || -109 || 11.7 || 19.8 || -8.1 |
||
|- |
|- |
||
|align="center"| [[1991]] || 137 || 280 || -143 || 10.3 || 21.0 || -10.7 |
|align="center"| [[1991]] || 137 || 280 || -143 || 10.3 || 21.0 || -10.7 |
||
|- |
|- |
||
|align="center"| [[1992]] || 122 || 271 || -149 || 9.1 || 20.1 || -11.1 |
|align="center"| [[1992]] || 122 || 271 || -149 || 9.1 || 20.1 || -11.1 |
||
Ред 92: | Ред 92: | ||
|align="center"| [[1993]] || 130 || 244 || -114 || 9.6 || 18.0 || -8.4 |
|align="center"| [[1993]] || 130 || 244 || -114 || 9.6 || 18.0 || -8.4 |
||
|- |
|- |
||
|align="center"| [[1994]] || 107 || 229 || -122 || 7.9 || 17.0 || -9.1 |
|align="center"| [[1994]] || 107 || 229 || -122 || 7.9 || 17.0 || -9.1 |
||
|- |
|- |
||
|align="center"| [[1995]] || 115 || 242 || -127 || 8.6 || 18.0 || -9.5 |
|align="center"| [[1995]] || 115 || 242 || -127 || 8.6 || 18.0 || -9.5 |
||
Ред 136: | Ред 136: | ||
=== Населени места === |
=== Населени места === |
||
Общината има 124 населени места с общо население 9434 жители (към 2011 г.) |
Общината има 124 населени места, един град и 123 села, с общо население 9434 жители (към 2011 г.). <ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ]</ref>. |
||
{| border="1" cellpadding="2" |
{| border="1" cellpadding="2" |
Версия от 15:41, 8 октомври 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Елена.
Елена (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Велико Търново |
Площ | 671.39 km² |
Население | 10 212 души |
Адм. център | Елена |
Брой селища | 124 |
Сайт | www.elena.bg |
Управление | |
Кмет | Дилян Млъзев (ГЕРБ; 2011) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Община Елена е съставна община в Област Велико Търново, Северна България. Административният център на общината е град Елена.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в югоизточната част на област Велико Търново. С площта си от 671,389 km2 заема 2-ро място сред 10-те общините на областта, което съставлява 14,40% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад и северозапад – община Велико Търново;
- на север – община Златарица;
- на североизток – община Антоново от област Търговище;
- на югоизток – община Сливен от област Сливен;
- на юг – община Твърдица от област Сливен;
- на югозапад – община Гурково от област Стара Загора;
Релеф, води, природни забележителности
Релеф
Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.
Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните разклонения на Елено-Твърдишка планина, която обхваща повече от половината от територията на общината. В най-южната част на общината, на границата с Община Твърдица се издига връх Чумерна (1536 m).
Цялата северна част на общината, по границата с общините Велико Търново, Златарица и Антоново е заета от южните склонове на Еленските височини, които са част от Средния Предбалкан. Тук максималната височина е връх Кулата (901 m), издигащ се северно от село Черни дял. Те са разделени на четири части от напречните проломи на реките Веселина и десните ѝ притоци Златаришка река (проломът Боаза) и Бебровска река (Каменица).
Между двете планински части, от запад на изток се редуват няколко по-големи долинни разширения, обединени под общото название Еленска котловина. На запад – долинното разширение на река Веселина, заето от големия язовир „Йовковци“. В централната част – долинните разширения на Златаришка река (в района на общинския център град Елена) и на десният ѝ приток Костелска река (в района на село Марян). По̀ на изток, в района на селата Беброво и Константин са долинните разширения на Бебровска река (Каменица, десен приток на Веселина), а най-на изток, в района на село Майско – долинното разширение на Стара река (десен приток на Янтра).
Води
Цялата територия на общината попада във водосборната област на река Янтра и по-конкретно, на нейния десен приток Стара река. Последната протича с част от горното си течение през най-източната част на общината, в землището на село Майско и по границата с Община Сливен. Останалата част от общината попада във водосборния басейна на река Веселина (ляв приток на Стара река), която заедно със своите десни притоци реките Златаришка (с десния си приток Костелска река) и Бебровска отводнява над 90% от територията на общината. Тези четири реки водят началото си от Елено-Твърдишка планина, текат на север, като образуват пет сравнително големи долинни разширения, проломяват Еленските височини (с изключение на Костелска река) и в района на град Златарица се съединяват.
Най-западното долинно разширение на река Веселина е заето от големия язовир „Йовковци“, водите на който се използват основно за водоснабдяване на град Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Елена, Дряново и други по-малки населени места. Язовирът предлага добри условия за спортен риболов. Освен този язовир, на територията на общината има изградени още осем микроязовира, използвани предимно за напояване и развъждане на риба за любителски риболов.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 9 434 | 100,00 |
Българи | 6 753 | 71.58 |
Турци | 1 339 | 14.19 |
Цигани | 574 | 6.08 |
Други | 26 | 0.28 |
Не се самоопределят | 78 | 0.83 |
Не отговорили | 664 | 7.04 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]
Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
1985 | 155 | 283 | -128 | 9.3 | 17.0 | -7.7 |
1988 | 144 | 279 | -135 | 10.3 | 20.0 | -9.7 |
1989 | 153 | 265 | -112 | 11.2 | 19.4 | -8.2 |
1990 | 157 | 266 | -109 | 11.7 | 19.8 | -8.1 |
1991 | 137 | 280 | -143 | 10.3 | 21.0 | -10.7 |
1992 | 122 | 271 | -149 | 9.1 | 20.1 | -11.1 |
1993 | 130 | 244 | -114 | 9.6 | 18.0 | -8.4 |
1994 | 107 | 229 | -122 | 7.9 | 17.0 | -9.1 |
1995 | 115 | 242 | -127 | 8.6 | 18.0 | -9.5 |
1996 | 110 | 270 | -160 | 8.2 | 20.1 | -11.9 |
1997 | 81 | 260 | -179 | 6.1 | 19.4 | -13.4 |
1998 | 92 | 226 | -134 | 7.0 | 17.1 | -10.1 |
1999 | 119 | 222 | -103 | 9.1 | 17.0 | -7.9 |
2000 | 102 | 253 | -151 | 7.9 | 19.6 | -11.7 |
2001 | 97 | 202 | -105 | 8.0 | 16.7 | -8.7 |
2002 | 111 | 238 | -127 | 9.9 | 21.2 | -11.3 |
2003 | 109 | 212 | -103 | 9.8 | 19.1 | -9.3 |
2004 | 112 | 203 | -91 | 10.2 | 18.5 | -8.3 |
2005 | 112 | 205 | -93 | 10.3 | 18.8 | -8.5 |
2006 | 113 | 191 | -78 | 10.5 | 17.7 | -7.2 |
2007 | 102 | 181 | -79 | 9.6 | 17.0 | -7.4 |
2008 | 91 | 206 | -115 | 8.6 | 19.5 | -10.9 |
2009 | 91 | 177 | -86 | 8.7 | 16.9 | -8.2 |
2010 | 103 | 183 | -80 | 10.0 | 17.7 | -7.7 |
2011 | 83 | 170 | -87 | 8.8 | 18.1 | -9.3 |
2012 | 83 | 181 | -98 | 8.9 | 19.5 | -10.5 |
2013 | 76 | 195 | -119 | 8.3 | 21.2 | -12.9 |
2014 | 68 | 172 | -104 | 7.5 | 19.0 | -11.5 |
Населени места
Общината има 124 населени места, един град и 123 села, с общо население 9434 жители (към 2011 г.). [3].
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Аплаци | - | - | в з-щето на с. Тодювци | Константин | 1022 | 32,435 | Ахмедлии |
Багалевци | 6 | - | в з-щето на с. Тодювци | Косевци | - | - | в з-щето на с. Дрента |
Бадевци | 8 | - | в з-щето на с. Средни колиби | Костел | 75 | 56,151 | |
Баевци | 16 | - | Баювци, в з-щето на с. Шилковци | Котуци | 4 | - | в з-щето на с. Буйновци |
Баждари | - | - | в з-щето на с. Дрента | Крилювци | 4 | - | в з-щето на с. Буйновци |
Балуци | 2 | - | в з-щето на с. Яковци | Крумчевци | 6 | - | Вейзлери, Крумчовци, в з-щето на с. Константин |
Беброво | 234 | 49,087 | Лазарци | 16 | - | в з-щето на с. Буйновци | |
Бейковци | 2 | - | в з-щето на с. Тодювци | Лесиче | - | - | Тилкилери, в з-щето на с. Майско |
Берковци | 7 | - | в з-щето на с. Средни колиби | Майско | 783 | 27,456 | Тузлу алан |
Блъсковци | 12 | 20,103 | Марафелци | 4 | - | в з-щето на с. Блъсковци | |
Богданско | - | - | Сюлюменчовци, в з-щето на с. Беброво | Мариновци | - | - | в з-щето на с. Буйновци |
Бойковци | 48 | 17,498 | Реселии | Марян | 106 | 10,266 | |
Босевци | 2 | - | в з-щето на с. Беброво | Махалници | - | - | в з-щето на с. Яковци |
Брезово | - | - | в з-щето на с. Палици | Мийковци | 31 | 43,401 | |
Бръчковци | 3 | - | в з-щето на с. Яковци | Миневци | 2 | - | в з-щето на с. Палици |
Буйновци | 68 | 56,843 | Мирчовци | 2 | - | в з-щето на с. Тодювци | |
Бялковци | 5 | - | в з-щето на с. Беброво | Мъртвината | - | - | в з-щето на с. Тодювци |
Валето | - | - | в з-щето на с. Костел | Недялковци | 2 | - | в з-щето на с. Блъсковци |
Велковци | 10 | - | в з-щето на с. Буйновци | Нешевци | 12 | - | Нешовци, в з-щето на с. Буйновци |
Велювци | - | - | в з-щето на с. Блъсковци | Николовци | 9 | - | в з-щето на с. Блъсковци |
Веселина | 10 | - | Равна, в з-щето на с. Тодювци | Николчовци | 5 | - | в з-щето на с. Буйновци |
Високовци | - | - | Узуни, в з-щето на с. Мийковци | Ничовци | 3 | - | в з-щето на с. Буйновци |
Вълчовци | 11 | - | Кара кутлари, в з-щето на с. Майско | Нюшковци | - | - | в з-щето на с. Буйновци |
Вълчовци | 12 | - | в з-щето на с. Яковци | Палици | 158 | 18,464 | |
Вързилковци | 17 | - | в з-щето на с. Яковци | Папратлива | 1 | - | в з-щето на с. Тодювци |
Габрака | - | - | в з-щето на с. Буйновци | Пейковци | 1 | - | в з-щето на с. Дрента |
Ганев дол | - | - | в з-щето на с. Беброво | Петковци | 8 | - | в з-щето на с. Беброво |
Глоговец | 21 | - | Кьов башлари, в з-щето на с. Константин | Попрусевци | 11 | - | в з-щето на с. Беброво |
Големани | 11 | - | в з-щето на с. Блъсковци | Попска | 18 | - | в з-щето на с. Беброво |
Горни край | 15 | - | в з-щето на с. Дрента | Радовци | 4 | - | в з-щето на с. Марян |
Горни Танчевци | 7 | - | Горни Танчовци, в з-щето на с. Мийковци | Райновци | - | - | в з-щето на с. Тодювци |
Горска | 2 | - | Кючук Исуфовци, в з-щето на с. Палици | Ралиновци | 4 | - | в з-щето на с. Мийковци |
Граматици | 10 | - | в з-щето на с. Костел | Раювци | 15 | - | в з-щето на с. Средни колиби |
Гърдевци | 19 | - | в з-щето на с. Шилковци | Ребревци | 9 | - | в з-щето на с. Шилковци |
Давери | 5 | - | в з-щето на с. Палици | Руховци | 119 | 9,638 | |
Дайновци | 2 | - | в з-щето на с. Дебели рът | Светославци | 28 | - | Шукюрлери, в з-щето на с. Бойковци |
Дебели рът | - | 13,879 | Средни колиби | 28 | 38,521 | ||
Добревци | 3 | - | в з-щето на с. Дрента | Стойчевци | 8 | - | Стойчовци, в з-щето на с. Яковци |
Долни Марян | 9 | - | в з-щето на с. Марян | Стояновци | 12 | - | Хасановци, в з-щето на с. Дебели рът |
Долни Танчевци | - | - | Долни Танчовци, в з-щето на с. Буйновци | Султани | 1 | - | в з-щето на с. Тодювци |
Донковци | 12 | - | в з-щето на с. Яковци | Събковци | - | - | в з-щето на с. Костел |
Драгановци | - | - | в з-щето на с. Тодювци | Титевци | 5 | - | в з-щето на с. Блъсковци |
Драганосковци | 1 | - | в з-щето на с. Яковци | Тодювци | 50 | 52,651 | |
Драгийци | 2 | - | в з-щето на с. Тодювци | Томбето | - | - | Тюмбелер, в з-щето на с. Майско |
Драгневци | 1 | - | в з-щето на с. Буйновци | Топузи | 1 | - | в з-щето на с. Мийковци |
Дрента | 59 | 67,424 | Трънковци | 1 | - | в з-щето на с. Илаков рът | |
Дуковци | 1 | - | в з-щето на с. Тодювци | Тумбевци | 16 | - | в з-щето на с. Палици |
Дърлевци | 2 | - | в з-щето на с. Блъсковци | Тънки рът | 2 | - | в з-щето на с. Дебели рът |
Елена | 5604 | 62,420 | Търкашени | 2 | - | в з-щето на с. Блъсковци | |
Зеленик | 3 | - | Трашлии, в з-щето на с. Костел | Угорялковци | 19 | - | в з-щето на с. Илаков рът |
Иванивановци | - | - | в з-щето на с. Беброво | Харваловци | 3 | - | Фарваловци, в з-щето на с. Средни колиби |
Игнатовци | 9 | - | в з-щето на с. Мийковци | Христовци | 6 | - | в з-щето на с. Руховци |
Илаков рът | 134 | 17,175 | Хъневци | 1 | - | в з-щето на с. Илаков рът | |
Илиювци | 2 | - | в з-щето на с. Средни колиби | Цвеклювци | - | - | в з-щето на с. Тодювци |
Каменари | 231 | 19,117 | Юруклери, Юруците | Чавдарци | - | - | Черешов дял, в з-щето на с. Беброво |
Кантари | 1 | - | в з-щето на с. Тодювци | Чакали | 89 | 4,160 | |
Караиванци | - | - | в з-щето на с. Дрента | Червенковци | 7 | - | в з-щето на с. Блъсковци |
Карандили | - | - | в з-щето на с. Тодювци | Черни дял | 12 | - | в з-щето на с. Беброво |
Киревци | - | - | в з-щето на с. Тодювци | Шиливери | - | - | в з-щето на с. Тодювци |
Кожлювци | 3 | - | в з-щето на с. Буйновци | Шилковци | 4 | 24,937 | |
Козя река | 20 | - | Коз дере, в з-щето на с. Константин | Шубеци | 1 | - | в з-щето на с. Буйновци |
Колари | 6 | - | Арабаджии, в з-щето на с. Костел | Яковци | 36 | 29,763 | |
ОБЩО | 9434 | 671,389 | 103 населени места без землища |
Административно-териториални промени
- през 1878 г. – преименувано е с. Ахмедлии на с. Константин от населението без административен акт;
- през 1881 г. – махалите Пахчеджии и Тричковци са изселени и заличени без административен акт;
- през 1885 г. – преименувано е с. Хасановци на с. Стояновци от населението без административен акт;
- след 1887 г. – заличени са махалите Бадалар и Шимшир и са присъединени като квартали на с. Константин без административен акт;
- през 1892 г. – с. Сефер кьой е изселено и заличено без административен акт;
- през 1896 г. – м. Деведжии е изселена и заличена без административен акт;
- през 1934 г. – преименувана е м. Фарваловци (Фарвалювци, Хварваловци, Орловци) на м. Харваловци от населението без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Реселии на м. Бойковци;
- – преименува м. Узуни на м. Високовци;
- – преименува м. Кара кутлари на м. Вълчовци;
- – преименува м. Кьов башлари на м. Глоговец;
- – преименува м. Кючук Исуфовци на м. Горска;
- – преименува к. Трашлии на к. Зеленик;
- – преименува м. Коз дере на м. Козя река;
- – преименува м. Атларци на м. Конярци;
- – преименува м. Вейзлери на м. Крумчовци;
- – преименува м. Синджирлии на м. Синджирци;
- – преименува м. Баир махле на м. Стръмна;
- – преименува м. Тарханджии на м. Тарханци;
- – преименува м. Тюмбелер (Тюмбе махле) на м. Томбето;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Сюлюменчовци на м. Богданско;
- – преименува м. Танчовци на м. Горни Танчовци;
- – преименува м. Танчовци на м. Долни Танчовци;
- – преименува м. Тилкилери на м. Лесиче;
- – преименува м. Шукюрлери на м. Светославци;
- – преименува м. Юруклери на м. Юруците;
- МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м Корийковци порадии изселване;
- МЗ № 2251/обн. 29.07.1939 г. – заличава м. Дерикотковци и я присъединява като квартал на с. Средни колиби;
- МЗ № 2920/обн. 16.01.1943 г. – заличава махалите Бръчковци, Витьовци, Драгоевци, Продановци, Тарханци и Хвърльовци и ги присъединява като квартали на с. Илаков рът;
- през 1946 г. – м. Войчовци е изселена и е заличена без административен акт;
- Указ № 3/обн. 11.01.1950 г. – преименува м. Равна на м. Веселина;
- Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува к. Арабаджии на к. Колари и м. Черешов дял на м. Чавдарци;
- Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува м. Горни Болерци на м. Билково;
- Указ № 92/обн. 02.03.1951 г. – заличава махалите Кихайовци и Стайковци и ги присъединява като квартали на с. Руховци;
- – заличава м. Попбобчевци и я присъединява като квартал на м. Мирославци;
- – заличава м. Попдимитровци и я присъединява като квартал на м. Разпоповци;
- Указ № 21/обн. 27.01.1953 г. – заличава м. Саровци и я присъединява като квартал на с. Чакали;
- Указ № 356/обн.07.12.1954 г. – заличава м. Паяджи и я присъединява като квартал на с. Вълчовци;
- през 1956 г. – осъвременени са именана на к. Баювци на к. Баевци, на м. Горни Танчовци на м. Горни Танчевци, на м. Крумчовци на м. Крумчевци без административни актове;
- Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава махалите Барабони, Градевци, Гущери, Калиновци, Мартинковци, Мечкобиевци, Мъжлеци, Незир, Речници и Стръмна, с. Тантури поради изселване;
- – заличава к. Дъбрава и к. Колари и ги обединява в едно населено място с. Колари;
- Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Брежници и Шоевци поради изселване;
- Указ № 892/07.07.1965 г. – преименува м. Тузлу алан на м. Майско;
- Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява имената на м. Долни Танчовци на м. Долни Танчевци, на м. Нешовци на м. Нешевци, н. м. Стойчовци на м. Стойчевци;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава махалите Боевци, Горни Чукани, Долни Геновци, Долни Чукани, Казаци, Киллъжовци, Лапавишковци, Майтаняци, Милковци, Младеновци, Неювци, Новачкини, Пърчовци, с. Разпоповци, махалите Синджирци, Тинково и Усои и ги присъединява като квартали на гр. Елена;
- – заличава махалите Върлевци, Ганевци, Горни Геновци, Костадинчовци, Кринковци, Малешковци, Миланкини, Мирославци, Славовци, Стаматевци, Тиганци, Черешов дял и Шупаци поради изселване;
- Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава махалите Големи рът и Садина поради изселване;
- Указ № 202/02.03.1976 г. – заличава м. Конярци и я присъединява като квартла на с. Буйновци;
- – заличава м. Духлевци и я присъединява като квартал на с. Мийковци;
- Указ № 45/20.01.1978 г. – заличава махалите Дараци и Пашовци и ги присъединява като квартали на с. Буйновци;
- – заличава махалите Мерилковци и Нейковци и ги присъединява като квартали на м. Босевци;
- – заличава махалите Драгановци, Липов рът, Пелишени и Шишковци поради изселване;
- Указ № 2294/26.12.1978 г. – заличава махалите Билково, Витевци и Писараци и ги присъединява като квартали на с. Яковци;
- – заличава махалите Зингиевци, Йовковци, Караджовци, Кръстевци и Развалаци и ги присъединява като квартали на с. Шилковци;
- – признава к. Бадевци, м. Бойковци, м. Глоговец, м. Горни край, к. Граматици, м. Давери, м. Дебели рът, м. Долни Марян, м. Игнатовци, м. Нешевци, м. Попска, м. Раювци, м. Светославци, м. Тумбевци, м. Угорялковци, м. Харваловци и к. Чакали за села;
- указ № 583/обн. ДВ бр.30/14.04.1981 г. – признава м. Каменари за с. Каменари.
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
Транспорт
В северната част на общината, по долината на Златаришка река преминава 7,3 km от трасето на жп линията Горна Оряховица – Елена[4]. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.[5]
През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,7 km:
- участък от 33,5 km от Републикански път II-53 (от km 36,8 до km 70,3);
- последният участък от 8,4 km от Републикански път III-408 (от km 30,3 до km 38,7);
- последният участък от 19,2 km от Републикански път III-551 (от km 16,7 до km 35,9);
- последният участък от 24,6 km от Републикански път III-662 (от km 47,2 до km 71,8).
Топографска карта
Литература
За попълването на информацията на селата в община Елена е използвана „Книга за Еленския край“ на Христо Станев, 2005.
Външни препратки
- Официален сайт на община Елена
- Музей на Възраждането
- История на Елена
- Снимки от Елена
- Карти на община Елена
- Сдружение „Гражданско общество“, Елена
- i-Център Елена
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Демографски анализ на Област Велико Търново. // riokoz-vt.com. Посетен на 16 март 2016. (на български)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- ↑ http://www.lyaskovets.net/tm_articles/d1_tm3_articles_03_railroad.html
- ↑ Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
|