Деяновци: Разлика между версии
м Disambiguated: Морея → Деспотство Морея; Unlinked: Фамилия |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на [[Стефан Душан]]. Основателят на династията, [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина (Рашка)|Мария Палеологина]]. |
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на [[Стефан Душан]]. Основателят на династията, [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина (Рашка)|Мария Палеологина]]. |
||
Потомци на династията Драгаши са последните [[Византия|византийски]] [[император]]и [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Константин XI Драгаш]], на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на [[Деспотство Морея|Морея]], както и последните [[Бранковичи]] също |
Потомци на династията Драгаши са последните [[Византия|византийски]] [[император]]и [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Константин XI Драгаш]], на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на [[Деспотство Морея|Морея]], както и последните [[Бранковичи]] също са потомци на фамилията Драгаш. |
||
След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], посредством [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]]. |
След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], посредством [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]]. |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
* [[Мърнявчевичи]] |
* [[Мърнявчевичи]] |
||
{{Портал|Македония}} |
|||
[[Категория:Деяновци| ]] |
[[Категория:Деяновци| ]] |
Версия от 18:22, 12 октомври 2017
Деяновичи или Драгаши е българска [1], а според сръбската историография и други учени - сръбска[2] феодална династия, управлявала Велбъждското деспотство. [3]
Владението и придобивките си получава по време на управлението на Стефан Душан. Основателят на династията, деспот Деян е бил женен за Теодора, която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му Стефан Дечански с Мария Палеологина.
Потомци на династията Драгаши са последните византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш, на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на Морея, както и последните Бранковичи също са потомци на фамилията Драгаш.
След превземането на Константинопол, посредством Тома Палеолог и София Палеологина, Деяновци се явяват династични прародители и предтечи на първия руски цар - Иван Грозни.
Източници
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 382. БАН., 1988.
- ↑ Файн, Джон, "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 312. БАН., 1988.