Закон за изключеното трето: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:04, 13 октомври 2017

Законът за изключеното трето е един от трите основни закони на логиката, заедно със Закона за тъждеството и Закона за непротиворечието. Според този закон, когато се допуска наличието на противоположни качества и изказването на противоположни съждения за едно и също нещо, което от двете противоположни съждения е истина, другото задължително е неистина, и трето истинно положение няма.

Най-ранната формулировка на закона е дадена от Аристотел. Шаблон:Логика-мъниче

Версия от 18:22, 23 май 2017 редактиране Ilikeliljon (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители, Патрульори 49 082 редакции мРедакция без резюме ← По-стара редакция		Версия от 12:04, 13 октомври 2017 редактиране връщане Vodenbot (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани, Ботове 897 357 редакции м Робот Добавяне {{без източници}} Етикет: PAWS [1.2] По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
			{{без източници}}
	'''Законът за изключеното трето''' е един от трите основни закони на [[логика]]та, заедно със [[Закон за тъждеството\|Закона за тъждеството]] и [[Закон за непротиворечието\|Закона за непротиворечието]]. Според този закон, когато се допуска наличието на противоположни качества и изказването на противоположни [[съждение\|съждения]] за едно и също нещо, което от двете противоположни съждения е [[истина]], другото задължително е неистина, и трето истинно положение няма.		'''Законът за изключеното трето''' е един от трите основни закони на [[логика]]та, заедно със [[Закон за тъждеството\|Закона за тъждеството]] и [[Закон за непротиворечието\|Закона за непротиворечието]]. Според този закон, когато се допуска наличието на противоположни качества и изказването на противоположни [[съждение\|съждения]] за едно и също нещо, което от двете противоположни съждения е [[истина]], другото задължително е неистина, и трето истинно положение няма.