Божидар Искренов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| прякор = Гибона, Радостта на народа
| прякор = Гибона, Радостта на народа
| цяло име = Божидар Георгиев Искренов
| цяло име = Божидар Георгиев Искренов
| дата на раждане = {{роден|1|8|1962|1|1}}
| град на раждане = [[София]]
| град на раждане = [[София]]
| държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]]
| държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]]
| дата на смъртта =
| град на смъртта =
| град на смъртта =
| държава на смъртта =
| държава на смъртта =
Ред 91: Ред 89:
[[Категория:Български футболисти в Швейцария]]
[[Категория:Български футболисти в Швейцария]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Родени на 1 август]]

Версия от 11:06, 20 октомври 2017

Божидар Искренов
Лична информация
ПрякорГибона, Радостта на народа
Роден
Божидар Георгиев Искренов
1 август 1962 г. (61 г.)
Ръст180 см
Посткрило, атакуващ халф, нападател
Юношески отбори
1971 – 1979 Левски (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1979 – 1988
1989
1989
1990 – 1991
1991 – 1992
1993
1994
1995
1995 – 1997
Общо:
Левски (Сф)
Сарагоса
Левски (Сф)
Швейцария Лозана
Ботев (Пд)
ЦСКА
Шумен
Септември (Сф)
Вашингтон Уортхогс
199
10
9
41
36
22
17
10
68
412
(40)
(1)
(1)
(7)
(4)
(7)
(4)
(2)
(19)
(85)
Национален отбор
1982 – 1983
1981 – 1993
България 21
България
7
50
(1)
(5)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Божидар Георгиев Искренов (Гиби) е бивш български футболист, национал.

Роден е на 1 август, 1962 г. в София.

Кариера

Юноша на Левски, с чийто отбор старша възраст е шампион на България за 1981 г. Играе като нападател за Левски от 1979 до 1989 (дебютира на 10 май 1980 срещу Славия (0:2), първия му гол е на 18 февруари 1981 в 1/8-финал за купата срещу Локомотив (София) (4:1).

Последния му мач е на 28 октомври 1989 срещу Сливен (3:2), а последния му гол е на 2 септември 1989 г. срещу Пирин (1:1)), Реал Сарагоса (Испания) през 1989/90, Лозанаспорт (Швейцария) през 1990/91, Ботев (Пловдив) през 1991-1992, ЦСКА на два пъти от 1993 до 1994 (Борис Гаганелов умишлено не го пуска в игра при връщането му), Шумен през 1994, Септември през 1994/95 г. и Вашингтон Уортхогс (САЩ) от 1995 до 1998 г.

Шампион през 1984, 1985 и 1988 г., носител на купата на страната през 1979 (КСА), 1982 (в неофициалния турнир), 1984, 1986 с Левски и през 1993 г. с ЦСКА. С 263 мача и 58 гола в „А“ група и 40 мача и 12 гола за купата на страната. В евротурнирите има 25 мача и 4 гола (3 мача за Левски в КЕШ, 8 мача и 2 гола за Левски в КНК, 10 мача за Левски, 2 мача и 1 гол за Шумен и 2 мача и 1 гол за Ботев в турнира за купата на УЕФА). Има 56 мача и 5 гола за националния отбор, където дебютира на 28 октомври 1981 г. срещу Бразилия (0:3), а последния му мач е на 12 май 1993 г. срещу Израел (2:2) в София. Участва на СП-1986 в Мексико (играе в 3 мача, осминафинал). За младежкия национален тим има 7 мача и 1 гол.

Прякорът му е Гибона, по-кратко – Гиби. Един от последните големи артисти в българския футбол, спечелил си признанието Радостта на народа, подобно на бразилеца Гаринча. Бърз, с неподражаем финт, рязък демараж и стрелба с двата крака. Неудържим за бранителите. Един от най-големите таланти в българския футбол за всички времена. Ръководител на школи за млади играчи първо във южните щати, после и във Вашингтон.[1]

Статистика по сезони

Източници

Външни препратки