Болярово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 74: Ред 74:
== Побратимени градове ==
== Побратимени градове ==
* {{флагче|Гърция}} [[Неа Виса]], [[Гърция]] от 1998 г.
* {{флагче|Гърция}} [[Неа Виса]], [[Гърция]] от 1998 г.

== Други ==
Болярово се споменава многократно със старото си име Пашакьой в петологията на Токораз Исто "Ятаган и меч". Там, според книгата, е живял Маринчо Бимбеля - Страшния. Той е бил начело на рода Бимбелови. Той с хората си е контролирал територията на Странджа, Източните Родопи и нагоре - към Ямбол.

Версия от 19:22, 20 октомври 2017

Тази статия е за града в Югоизточна България. За квартала вижте Болярово (квартал на Хасково).

Болярово
Общи данни
Население1113 души[1] (15 март 2024 г.)
28,3 души/km²
Землище39,395 km²
Надм. височина185 m
Пощ. код8720
Тел. код04741
МПС кодУ
ЕКАТТЕ05284
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Болярово
Христо Христов
(БСП за България; 1995)
Болярово в Общомедия

Болярово е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Болярово и неин административен център.

География

Той се намира в близост до язовира край с. Малко Шарково. Население (1 февруари 2011) - 1 231 души.

Община Болярово е разположена в един от най-чистите в екологично отношение райони на страната - в южната част на област Ямбол, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанската хълмиста област, Дервентските възвишения и южните склонове на Бакаджиците.

Изградена е на 667 km² площ и представлява 0,06% от територията на Република България. На юг граничи с Република Турция (55 km обща граница), на запад - с община Елхово, на север - с общините Тунджа, Ямбол и Стралджа, а на изток - с област Бургас (община Средец).

История

Старото име на града е Пашакьой.

Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин.

Археологически разкопки край с. Воден

Османското укрепено градище Пашакьойското кале, строено вероятно от хан Омуртаг, и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Ески Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България.

Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) и „Голямо Крушево" (Ахлатлии) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Яйладжък) са останали към Гръцката патриаршия.

Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой - хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов (Узун Никола) от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Курти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Внук на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови е роденият в село Ичме Стефан Караджа.

От Пашакьой на Болярово селото е преименувано през 1934 год. През 1959 год. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 год. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 год. Когато през 1979 год. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на област Бургас градът попада през 1987 год., когато се извършват нови териториално-административни промени. В момента Болярово се числи към област Ямбол след последното делене на страната на области от 1999 година.

Религии

Източноправославно християнство. i ibah mn qko

Обществени институции

Участък на полицията

Забележителности

Важно място в системата на културните ценности на община Болярово заемат възстановеният етнографски музей в гр. Болярово, къщата музей на Стефан Караджа в родното му село Стефан Караджово, музейните сбирки в с. Воден и с. Попово, паметниците и църквите.

Съществуват 20 църкви (във всяко населено място на общината) с красиви и антични иконописи, сред които храм „Св. Димитър“.

Изградени са 3 съвременни паметника - в с. Воден, с. Стефан Караджово, гр. Болярово, и 2 паметни плочи - на мястото на родната къща на Индже войвода в с. Попово и на народната певица Елена Граматикова в центъра на нейното родно село Шарково.

AZ OBICHAM DA QM PUTKI

Редовни събития

Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор "Върбова свирка свири", която е въведена преди 11 години под патронажа на кмета на общината Христо Христов. Всяка година в първата седмица на месец юни се събират над 500 участника от цяла България, както и от съседни Гърция и Турция, които представят част от националния си фолклор. В рамките на събора се провежда песенен конкурс "С песните на Елена Граматикова". Изпълняват се и песни на известни народни певци като Манол Михайлов, Калинка Сгурова, Донка Бумбалова и много други.

Известни личности

Родени в Болярово
Други

Литература

Побратимени градове