Болярово: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
== География == |
== География == |
||
Той се намира в близост до язовира край с. [[Малко Шарково]]. Население (1 февруари 2011) |
Той се намира в близост до язовира край с. [[Малко Шарково]]. Население (1 февруари 2011) - 1 231 души. |
||
Община Болярово е разположена в един от най-чистите в екологично отношение райони на страната |
Община Болярово е разположена в един от най-чистите в екологично отношение райони на страната - в южната част на област Ямбол, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанската хълмиста област, Дервентските възвишения и южните склонове на Бакаджиците. |
||
Изградена е на 667 km² площ и представлява 0,06% от територията на Република България. На юг граничи с Република Турция (55 km обща граница), на запад |
Изградена е на 667 km² площ и представлява 0,06% от територията на Република България. На юг граничи с Република Турция (55 km обща граница), на запад - с община Елхово, на север - с общините Тунджа, Ямбол и Стралджа, а на изток - с област Бургас (община Средец). |
||
== История == |
== История == |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин. |
Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин. |
||
=== Археологически разкопки край с. Воден === |
=== Археологически разкопки край с. Воден === |
||
Османското укрепено градище Пашакьойското кале, строено вероятно от хан Омуртаг, и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Ески Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България. |
Османското укрепено градище Пашакьойското кале, строено вероятно от хан Омуртаг, и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Ески Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България. |
||
Ред 33: | Ред 32: | ||
Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) и „[[Голямо Крушево]]" (Ахлатлии) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Яйладжък) са останали към Гръцката патриаршия. |
Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) и „[[Голямо Крушево]]" (Ахлатлии) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Яйладжък) са останали към Гръцката патриаршия. |
||
Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой |
Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой - хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов (Узун Никола) от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Курти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Внук на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови е роденият в село Ичме [[Стефан Караджа]]. |
||
От Пашакьой на Болярово селото е преименувано през 1934 |
От Пашакьой на Болярово селото е преименувано през 1934 год. През 1959 год. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 год. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 год. Когато през 1979 год. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на област Бургас градът попада през 1987 год., когато се извършват нови териториално-административни промени. В момента Болярово се числи към област Ямбол след последното делене на страната на области от 1999 година. |
||
== Религии == |
== Религии == |
||
Източноправославно християнство. |
Източноправославно християнство. |
||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
Съществуват 20 църкви (във всяко населено място на общината) с красиви и антични иконописи, сред които храм „Св. Димитър“. |
Съществуват 20 църкви (във всяко населено място на общината) с красиви и антични иконописи, сред които храм „Св. Димитър“. |
||
Изградени са 3 съвременни паметника |
Изградени са 3 съвременни паметника - в с. Воден, с. Стефан Караджово, гр. Болярово, и 2 паметни плочи - на мястото на родната къща на Индже войвода в с. Попово и на народната певица Елена Граматикова в центъра на нейното родно село Шарково. |
||
* Паметникът на Стефан Караджа в с. Стефан Караджово |
* Паметникът на Стефан Караджа в с. Стефан Караджово |
||
* [[Паметна плоча|Паметната плоча]] на [[Индже войвода]] в с. Попово |
* [[Паметна плоча|Паметната плоча]] на [[Индже войвода]] в с. Попово |
||
* [[Къща музей|Къщата музей]] на [[Стефан Караджа]] в родното му с. Стефан Караджово и музейните сбирки в с. Воден и с. Попово са леснодостъпни за наблюдение и проучване. |
* [[Къща музей|Къщата музей]] на [[Стефан Караджа]] в родното му с. Стефан Караджово и музейните сбирки в с. Воден и с. Попово са леснодостъпни за наблюдение и проучване. |
||
* Паметната плоча на народната певица [[Елена Граматикова]] в с. Шарково<!-- |
* Паметната плоча на народната певица [[Елена Граматикова]] в с. Шарково<!-- |
||
=== Театри === |
=== Театри === |
||
=== Музеи === --> |
=== Музеи === --> |
||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор |
Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор "Върбова свирка свири", която е въведена преди 11 години под патронажа на кмета на общината Христо Христов. Всяка година в първата седмица на месец юни се събират над 500 участника от цяла България, както и от съседни Гърция и Турция, които представят част от националния си фолклор. В рамките на събора се провежда песенен конкурс "С песните на Елена Граматикова". Изпълняват се и песни на известни народни певци като Манол Михайлов, Калинка Сгурова, Донка Бумбалова и много други. |
||
== Известни личности == |
== Известни личности == |
||
; Родени в Болярово |
; Родени в Болярово |
||
* [[Курти Дражев]] (1834 |
* [[Курти Дражев]] (1834-1889), първият учител в Болярово и поборник от Априлското въстание |
||
* [[Атанас Стойков]] (1919 |
* [[Атанас Стойков]] (1919-1988), изкуствовед |
||
* [[Ангел Червенков]] (р. 1964), футболист |
* [[Ангел Червенков]] (р. 1964), футболист |
||
* [[Цвета Караянчева]] (р. 1968), български политик |
* [[Цвета Караянчева]] (р. 1968), български политик |
||
; Други |
; Други |
||
* [[Тони Тонев]] (1956 |
* [[Тони Тонев]] (1956-2009), агроном, работи в града през 1981-1987 |
||
== Литература == |
|||
== Побратимени градове == |
== Побратимени градове == |
||
* {{флагче|Гърция}} [[Неа Виса]], [[Гърция]] от 1998 г. |
* {{флагче|Гърция}} [[Неа Виса]], [[Гърция]] от 1998 г. |
||
== Други == |
== Други == |
||
Болярово се споменава многократно със старото си име Пашакьой в петологията на Токораз Исто |
Болярово се споменава многократно със старото си име Пашакьой в петологията на Токораз Исто "Ятаган и меч". Там, според книгата, е живял Маринчо Бимбеля - Страшния. Той е бил начело на рода Бимбелови. Той с хората си е контролирал територията на Странджа, Източните Родопи и нагоре - към Ямбол. |
||
== Кухня == |
|||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
Версия от 19:27, 20 октомври 2017
- Тази статия е за града в Югоизточна България. За квартала вижте Болярово (квартал на Хасково).
Болярово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1113 души[1] (15 март 2024 г.) 28,3 души/km² |
Землище | 39,395 km² |
Надм. височина | 185 m |
Пощ. код | 8720 |
Тел. код | 04741 |
МПС код | У |
ЕКАТТЕ | 05284 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ямбол |
Община – кмет | Болярово Христо Христов (БСП за България; 1995) |
Болярово в Общомедия |
Болярово е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Болярово и неин административен център.
География
Той се намира в близост до язовира край с. Малко Шарково. Население (1 февруари 2011) - 1 231 души.
Община Болярово е разположена в един от най-чистите в екологично отношение райони на страната - в южната част на област Ямбол, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанската хълмиста област, Дервентските възвишения и южните склонове на Бакаджиците.
Изградена е на 667 km² площ и представлява 0,06% от територията на Република България. На юг граничи с Република Турция (55 km обща граница), на запад - с община Елхово, на север - с общините Тунджа, Ямбол и Стралджа, а на изток - с област Бургас (община Средец).
История
Старото име на града е Пашакьой.
Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин.
Археологически разкопки край с. Воден
Османското укрепено градище Пашакьойското кале, строено вероятно от хан Омуртаг, и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Ески Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България.
Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) и „Голямо Крушево" (Ахлатлии) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Яйладжък) са останали към Гръцката патриаршия.
Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой - хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов (Узун Никола) от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Курти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Внук на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови е роденият в село Ичме Стефан Караджа.
От Пашакьой на Болярово селото е преименувано през 1934 год. През 1959 год. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 год. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 год. Когато през 1979 год. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на област Бургас градът попада през 1987 год., когато се извършват нови териториално-административни промени. В момента Болярово се числи към област Ямбол след последното делене на страната на области от 1999 година.
Религии
Източноправославно християнство.
Обществени институции
Участък на полицията
Забележителности
Важно място в системата на културните ценности на община Болярово заемат възстановеният етнографски музей в гр. Болярово, къщата музей на Стефан Караджа в родното му село Стефан Караджово, музейните сбирки в с. Воден и с. Попово, паметниците и църквите.
Съществуват 20 църкви (във всяко населено място на общината) с красиви и антични иконописи, сред които храм „Св. Димитър“.
Изградени са 3 съвременни паметника - в с. Воден, с. Стефан Караджово, гр. Болярово, и 2 паметни плочи - на мястото на родната къща на Индже войвода в с. Попово и на народната певица Елена Граматикова в центъра на нейното родно село Шарково.
- Паметникът на Стефан Караджа в с. Стефан Караджово
- Паметната плоча на Индже войвода в с. Попово
- Къщата музей на Стефан Караджа в родното му с. Стефан Караджово и музейните сбирки в с. Воден и с. Попово са леснодостъпни за наблюдение и проучване.
- Паметната плоча на народната певица Елена Граматикова в с. Шарково
Редовни събития
Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор "Върбова свирка свири", която е въведена преди 11 години под патронажа на кмета на общината Христо Христов. Всяка година в първата седмица на месец юни се събират над 500 участника от цяла България, както и от съседни Гърция и Турция, които представят част от националния си фолклор. В рамките на събора се провежда песенен конкурс "С песните на Елена Граматикова". Изпълняват се и песни на известни народни певци като Манол Михайлов, Калинка Сгурова, Донка Бумбалова и много други.
Известни личности
- Родени в Болярово
- Курти Дражев (1834-1889), първият учител в Болярово и поборник от Априлското въстание
- Атанас Стойков (1919-1988), изкуствовед
- Ангел Червенков (р. 1964), футболист
- Цвета Караянчева (р. 1968), български политик
- Други
- Тони Тонев (1956-2009), агроном, работи в града през 1981-1987
Литература
Побратимени градове
Други
Болярово се споменава многократно със старото си име Пашакьой в петологията на Токораз Исто "Ятаган и меч". Там, според книгата, е живял Маринчо Бимбеля - Страшния. Той е бил начело на рода Бимбелови. Той с хората си е контролирал територията на Странджа, Източните Родопи и нагоре - към Ямбол.
Кухня
Шаблон:Мъниче селища в България
|
|