Константин Стоянов (офицер): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Военно лице |
{{Военно лице |
||
| име = Константин Стоянов |
| име = Константин Стоянов |
||
| роден-дата = [[30 март]] |
|||
| роден-година = [[1893]] |
|||
| починал-дата = [[6 септември]] |
|||
| починал-година = [[1944]] |
|||
| портрет = |
| портрет = |
||
| описание = български военен деец |
| описание = български военен деец |
||
Ред 58: | Ред 54: | ||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
[[Категория:Български самоубийци]] |
[[Категория:Български самоубийци]] |
||
[[Категория:Родени през 1893 година]] |
|||
[[Категория:Родени на 30 март]] |
|||
[[Категория:Починали през 1944 година]] |
|||
[[Категория:Починали на 6 септември]] |
Версия от 20:05, 20 октомври 2017
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Стоянов.
Константин Стоянов | |
български военен деец | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1913 – 1944 |
Служи на | България |
Род войски | пехота |
Командвания | 10-а дивизия (ВСВ) 1-ва дивизия (ВСВ) 5-а армия (ВСВ) |
Битки/войни | Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 9 септември 1944 г.
|
Константин Биберов Стоянов е български офицер (генерал-майор), командир на 10-а родопска дивизия, 1-ва пехотна софийска дивизия и на 5-а армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 22 септември 1913 година е произведен в чин подпоручик. По-късно завършва и Военната академия в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин поручик, през 1919 в чин капитан и през 1928 в чин майор. До 1930 година майор Стоянов командва 4-и артилерийски полк. На 3 септември 1932 година е произведен в чин подполковник. В периода 1935 – 1939 г. командва 1-ви армейски артилерийски полк, като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин полковник.
От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва 10-а дивизия, като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин генерал-майор. През 1942 година е назначен за командир на 1-ва пехотна софийска дивизия, на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на 5-а армия в Скопие. Според някои източници отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.[1] Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до 6 септември.[2] На 30 август Стоянов напуска Скопие и се връща в София. Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали правителството и направи Александър Цанков премиер.[3] След провала на заговора генерал-майор Константин Стоянов се самоубива на 6 септември 1944 година със съпругата си.[4] Според други данни, същият ден той е поставен под домашен арест по заповед на военния министър.[5] Самоубива се в деня на преврата на 9-ти септември.[6]
Военни звания
- Подпоручик (22 септември 1913)
- Поручик (5 октомври 1916)
- Капитан (1919)
- Майор (1928)
- Подполковник (3 септември 1932)
- Полковник (3 октомври 1936)
- Генерал-майор (3 октомври 1941)
Бележки
- ↑ Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343
- ↑ Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.
- ↑ България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.
- ↑ Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208
- ↑ Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.
- ↑ Парола "Сабя". Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936, Георги Марков, Наука и изкуство, 1992, стр. 186.
Източници
- Ташев, Т., „Българската войска 1941–1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1