Константин Стоянов (офицер): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
{{Военно лице
{{Военно лице
| име = Константин Стоянов
| име = Константин Стоянов
| роден-дата = [[30 март]]
| роден-година = [[1893]]
| починал-дата = [[6 септември]]
| починал-година = [[1944]]
| портрет =
| портрет =
| описание = български военен деец
| описание = български военен деец
Ред 58: Ред 54:
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Български самоубийци]]
[[Категория:Български самоубийци]]
[[Категория:Родени през 1893 година]]
[[Категория:Родени на 30 март]]
[[Категория:Починали през 1944 година]]
[[Категория:Починали на 6 септември]]

Версия от 20:05, 20 октомври 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Стоянов.

Константин Стоянов
български военен деец
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1913 – 1944
Служи наНационално знаме на България България
Род войскипехота
Командвания10 дивизия (ВСВ)
1-ва дивизия (ВСВ)
5 армия (ВСВ)
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Константин Биберов Стоянов е български офицер (генерал-майор), командир на 10 родопска дивизия, 1-ва пехотна софийска дивизия и на 5 армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Биография

Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 22 септември 1913 година е произведен в чин подпоручик. По-късно завършва и Военната академия в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин поручик, през 1919 в чин капитан и през 1928 в чин майор. До 1930 година майор Стоянов командва 4 артилерийски полк. На 3 септември 1932 година е произведен в чин подполковник. В периода 1935 – 1939 г. командва 1-ви армейски артилерийски полк, като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин полковник.

От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва 10 дивизия, като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин генерал-майор. През 1942 година е назначен за командир на 1-ва пехотна софийска дивизия, на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на 5 армия в Скопие. Според някои източници отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.[1] Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до 6 септември.[2] На 30 август Стоянов напуска Скопие и се връща в София. Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали правителството и направи Александър Цанков премиер.[3] След провала на заговора генерал-майор Константин Стоянов се самоубива на 6 септември 1944 година със съпругата си.[4] Според други данни, същият ден той е поставен под домашен арест по заповед на военния министър.[5] Самоубива се в деня на преврата на 9-ти септември.[6]

Военни звания

Бележки

  1. Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343
  2. Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.
  3. България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.
  4. Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208
  5. Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.
  6. Парола "Сабя". Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936, Георги Марков, Наука и изкуство, 1992, стр. 186.

Източници

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941–1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1