Марин Дринов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м {{lang-ru}} |
||
Ред 56: | Ред 56: | ||
}} |
}} |
||
Проф. '''Марин Стоянов Дринов''' ( |
Проф. '''Марин Стоянов Дринов''' ({{lang-ru|Марин Степанович Дринов}}) е [[България|български]] [[Възраждане|възрожденски]] [[история|историк]] и [[филология|филолог]], работил през по-голямата част от живота си в [[Русия]]. Той е един от основоположниците на българската [[историография]], член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. Брат на [[Найден Дринов]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 15:44, 22 октомври 2017
Марин Дринов | |
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела | |
Мандат | 8 май 1878 – 5 юли 1879 |
---|---|
Наследник | Георги Атанасович |
Председател на БАН | |
Мандат | 1869 – 1882 |
Наследник | Васил Стоянов |
Втори мандат | 1884 – 1894 |
Наследник | Васил Друмев |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища |
Родства | Найден Дринов Пейо Дринов |
Образование | ХНУ „Василий Каразин“ |
Професия | историк • филолог |
Портал Политика | |
Марин Дринов в Общомедия |
Проф. Марин Стоянов Дринов (Шаблон:Lang-ru) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.
Биография
Детство и образование
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.
Държавническа кариера (1878 – 1879)
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.
В края на 19-ти век жителите на село Бахшишлар (от турската дума „бакшиш”) днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в Харковския университет – Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.
Последни години и смърт
След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.[1] след продължително боледуване от туберкулоза.
На негово име е наречено издателството на БАН.
Библиография
- Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
- Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
- Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
- Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
- Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
- Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
- Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
- Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152, pdf
- Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885 http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up
Бележки
Литература
- Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
- Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
- Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Марин Дринов
- Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН
Вижте също
|
|