Разлика между версии на „Ден“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (whitespaces)
[[Файл:Sun and Moon Nuremberg chronicle.jpg|мини|Слънцето и Луната, символизиращи деня и нощта]]
'''Денят''' е единица за измерване на [[време]], равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето. Нарича се ''светъл период'', дефиниран като период от време в който [[Слънце]]то е над [[хоризонт]]а, от момента на [[изгрев]]а до момента на [[залез]]а му. Точният момент на изгрева и залеза, както и големината на интервала между тях зависи както от географското положение ([[географска дължина]] и [[географска ширина]]), така и от [[сезон]]ите. Условно денят се разделя на [[сутрин]], [[предиобед]], [[обед]], [[следобед]], [[привечер]] и [[вечер]]. Древен обичай е началото на новия ден да се поставя с изгрева на слънцето над [[хоризонт]]а. Денят се различава от [[денонощие]]то, което е приблизително равно на едно завъртане на [[Земя]]та около оста ѝ. Когато думата се използва като множествено число (дни) означава цялото денонощие, включващо тъмния и светъл период. Седем дни образуват [[седмица]], а 30 или 31 дни - – [[месец]]. Само месец [[февруари]] има 28 или 29 (при [[високосна година]]) дни. Дните на седмицата са [[понеделник]], [[вторник]], [[сряда]], [[четвъртък]], [[петък]], [[събота]] и [[неделя]]. В [[България]] седмицата започва в понеделник, но в други страни по света като [[САЩ]] седмицата започва в неделя.
 
В смисъла на денонощие, състоящо се от 24 часа (или 86 400 секунди), думата ''ден'' се използва за няколко различни периода от време, въз основа на въртенето на Земята около оста ѝ.
 
=== Денонощие ===
'''Денонощие''' е [[Системи единици|измерителна единица]] за [[време]], приблизително равна на [[период]]а на въртене на [[Земя (планета)|Земята]] около своята [[ос]]. То е с продължителност 24 [[час]]а (1 440 [[Минута|минути]], 86 400 [[секунда|секунди]]) и се състои от ден и [[нощ]].
 
 
== Продължителност ==
[[File:Sidereal day (prograde).png|мини|Схема на различието между слънчево и звездно денонощие. В точка 1, започват слънчевото и звездното денонощие. В точка 2, планетата се е завъртяла на 360° спрямо звездата (1→2 = звездно денонощие). Но трябва още малко време за да се завърти спрямо Слънцето - – точка 3, (1→3 = слънчево денонощие).]]
Поради наклона на [[ос]]та на Земята спрямо [[еклиптика]]та, денят променя своята продължителност в зависимост от разположението ([[географска ширина|географската ширина]]) на наблюдателя и времето ([[сезон]]а) от годината. Най-дълъг е на [[22 юни]] (за [[северното полукълбо]]), денят на лятното слънцестоене, а най-къс е на [[22 декември]], денят на зимното слънцестоене.
 
В района на полярните кръгове съществува понятие, наречено полярен ден - – това е времето за което слънцето е над хоризонта за повече от едно денонощие. Най-краткият полярен ден е около 2 денонощия и се наблюдава на географски ширини от 66°33′, но с отчитане на радиуса на слънчевия диск (15- – 16′) и атмосферното пречупване (на нивото на морското равнище около 35′), е около 65°43′. Най-дългият полярен ден е на самите полюси - – [[северен полюс|северен]] и [[южен полюс]] и продължава повече от 6 месеца. На северния полюс примерно е от 18 март по 26 септември, а на южния – от 21 септември до 23 март. По времето на полярния ден слънцето не залязва, а прави пълен кръг над линията на хоризонта.
 
С времето земното денонощие се увеличава. Това явление се дължи на лунните либрации, които забавят земното въртене. Така например средната дължина на един ден сега е около 86 400,002 секунди, и се увеличава с около 1.7 милисекунди на всеки изминал [[век]] (средна стойност за последните 2 700 години). Вижте [[приливно ускорение]] за повече подробности.
 
Продължителността на едно денонощие е било около 21.9 часа преди 620 милиона години, както е видимо от т.нар. [[ритмити]] (редуващи се пластове в пясъчник и други скали), а когато Земята е новосформирана – преди 4,5 милиарда години, тогава вероятно е било около шест часа, според определени с компютърни симулации стойности.
 
== Таблици с интересни данни ==
|
{| class="wikitable" style="font-size: 85%; text-align: center; float: right; clear: right; margin: 0 0 1em 1em"
!colspan="9" | Дати и времeвреме на слънцестоене и равноденствие по UTC-0
|-
! rowspan="2" | година || colspan="2" | Равноденствие<br />Март || colspan="2" | Слънцестоене<br />Юни || colspan="2" | Равноденствие<br />Септември || colspan="2"|Слънцестоене<br />Декември
!2005
|20||12:33||21||06:46||22||22:23||21||18:35
|-
!2006
|20||18:26||21||12:26||23||04:03||22||00:22
|}
|valign="top"|
{| class="wikitable"
|-
|+ Денят на други планети
| [[Марс (планета)|Марс]] || 1,025957 дни (1 ден 37 мин. 22,7 сек.)
|-
| [[Юпитер (планета)|Юпитер]] || 0,41 дни (9 часа 55 мин. 29,7 сек.)<ref name=Seidelmann2007>{{cite book|author = Seidelmann|nom = P. Kenneth|cognom2 = Archinal|nom2 = B. A. |cognom3 = A’hearn|nom3 = M. F.|coautors = et al.|title = Report of the IAU/IAGWorking Group on cartographic coordinates and rotational elements: 2006|publisher = Celestial Mech. Dyn. Astr.|volum = 90|pàgines = 155 - – 180|any = 2007|doi = 10.1007/s10569-007-9072-y|url = http://adsabs.harvard.edu/doi/10.1007/s10569-007-9072-y|llengua = anglès}}</ref>
|-
| [[Сатурн (планета)|Сатурн]] || 0,444 дни (10 часа 39 мин. 22,4 сек.)<ref name="saturnDay">[http://www.space.com/scienceastronomy/070906_saturn_day.html Length of Saturn's Day Revised] Space.com, Than Ker, 06 de setembre del 2007</ref>
=== Денят в Библията ===
[[Файл:Dagr by Arbo.jpg|мини|''Доор'', нордическо божество на деня, картина на [[Петер Николай Арбо]]]]
Славянският, както и повечето европейскоезични [[превод]]и на [[Библия]]та, предават [[иврит хакодеш|староеврейската]] [[дума]] יום ''(йом)'' с думата „ден“. Всъщност, староеврейското יום има смисъл, различен от този на יממה, което означава денонощие. יום е по-скоро тъждествен със [[старогръцки|старогръцкото]] ''Aion'' - – ''(Еон)'' и означава по-скоро цикъл, предел на цикъла и не трябва да се разбира буквално като денонощие от 24 часа. В [[Нов завет|новозаветното]] разбиране често се привеждат думите на [[Иисус Христос]]: "Моят„Моят Отец досега работи, и Аз работя... Синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види Отца; защото, което твори той, това твори също и Синът"Синът“ ''(Йоан 5, 17- – 19)'', за да се подчертае, че творческият акт не е извършен в някакво минало време или минал момент, а продължава и сега. При все това, особено в някои [[протестантство|протестантски]] среди е силно застъпено буквалното (според превода) тълкуване на библейския текст, което стои в основата на движението [[креационизъм]].
 
== Външни препратки ==

Навигация