Езерово (област Пловдив): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
| площ = 26,318
| площ = 26,318
}}
}}

'''Езерово''' е [[село]] в [[Южна България]], разположено на територията на [[община Първомай]], [[област Пловдив]].
'''Езерово''' е [[село]] в [[Южна България]], [[област Пловдив]], [[община Първомай]].


== География ==
== География ==
Село Езерово е разположено в подножието на върховете [[Аида]] и [[Драгойна]] на [[Родопа]] планина, на брега на река [[Каялийка]] в Южна България, която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. [[Марица]].
Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и [[Драгойна]] на [[Родопа]] планина, на брега на река [[Каялийка]], която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. [[Марица]].


Намира се в съседство със селата [[Бодрово]] (на разстояние 2 km източно), село [[Воден]] (на 6 km южно) и село [[Бяла река (Област Пловдив)|Бяла река]] (на 6 km северозападно). Най-близко намиращият се град е общинският център [[Първомай]] – на 13 km в северозападно, а най-близко разположеният областен град е [[Хасково]] – на 28 km източно. В близост до селото са [[Хасковски минерални бани|Хасковските минерални бани]].
Намира се в съседство със селата [[Бодрово]] (на разстояние 2 км източно), [[Воден]] (на 6 км южно) и [[Бяла река (Област Пловдив)|Бяла река]] (на 6 км северозападно). Най-близко намиращият се град е общинският център [[Първомай]] – на 13 км северозападно, а най-близко разположеният областен град е [[Хасково]] – на 28 км източно. Недалеч от селото са [[Хасковски минерални бани|Хасковските минерални бани]].


Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m<sup>2</sup> и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.
Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m<sup>2</sup> и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.
Ред 23: Ред 24:


== История ==
== История ==
Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старите известни имена от времето на [[Османското владичество]] са Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния [[язовир Езерово]]. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“).
Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на [[Османското владичество]] е '''Йеди дурали махала''' (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния [[язовир Езерово]]. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с '''Дипцис гьол''' (означаващо „Езеро без дъно“).


Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др. Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис.
== Религии ==
[[Християнство]] и [[ислям]]


През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник [[дейнотериум]], който е изложен в ректората на [[СУ|СУ „Св. Кл. Охридски“]] на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в [[Асеновград]]. Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.
== Културни и природни забележителности ==
Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността „Пърженака“. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др. Пръстенът е с тегло 31,30 g, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7x2 cm. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V-ти век преди Христа. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис.


== Религии ==
През 1965 г. Ковачев Д., Батуров Д. и Калдиев Д. откриват запазен скелет на праисторическия бозайник [[дейнотериум]], който е изложен в ректората на [[СУ "Св. Климент Охридски"|СУ „Св. Кл. Охридски“]] на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в [[Асеновград]]. Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза и името на селото. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби. Има язовир „[[Язовир Езерово|Езерово]]“.
[[Християнство]] и [[ислям]].


== Забележителности ==
В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата "Св.Никола".Тя е построена през 1851 г., а е поправена през 1890 г.
В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата "Св. Никола", сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м. от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.


Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса [[Ваня Петкова]], която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната къща-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка [[Оля Ал-Ахмед]], която има голям принос към културния живот на селото и в региона.
Строена с разрешението на султана,тя е една от най-старите църкви в района.Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария.В по-късни времена е направена камбанария,отстояща на 30 м. от храма.Ремонтирана с дарения,тя е с красив купол.

Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.Предполага се,че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин.

На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен „Чучура“, който е превърнат в чешма на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието на „Чучура“ се намира малък естествен вир, който е чудесно място за риболов.


На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.
На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.


На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието му се има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби. Има язовир „[[Язовир Езерово|Езерово]]“.
Една от основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса [[Ваня Петкова]], която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата- музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата, известната преводачка и журналистка [[Оля Ал-Ахмед]], която има голям принос към културния живот на селото и в региона.


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
Празник на родния край (събор) – провежда се на [[Петровден]].
Празник на родния край (събор) – провежда се на [[Петровден]].

{{Мъниче селища в България}}


{{Община Първомай}}
{{Община Първомай}}

Версия от 06:30, 26 октомври 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Езерово.

Езерово
Общи данни
Население621 души[1] (15 март 2024 г.)
23,6 души/km²
Землище26,318 km²
Надм. височина167 m
Пощ. код4288
Тел. код03168
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ27139
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Първомай
Николай Митков
(БСП за България, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)
Кметство
   кмет
Езерово
Ангел Хаджиев
(ГЕРБ)
Езерово в Общомедия

Езерово е село в Южна България, област Пловдив, община Първомай.

География

Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина, на брега на река Каялийка, която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. Марица.

Намира се в съседство със селата Бодрово (на разстояние 2 км източно), Воден (на 6 км южно) и Бяла река (на 6 км северозападно). Най-близко намиращият се град е общинският център Първомай – на 13 км северозападно, а най-близко разположеният областен град е Хасково – на 28 км източно. Недалеч от селото са Хасковските минерални бани.

Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m2 и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.

Срещнат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговия стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.

История

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на Османското владичество е Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния язовир Езерово. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“).

Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др. Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис.

През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград. Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.

Религии

Християнство и ислям.

Забележителности

В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата "Св. Никола", сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м. от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.

Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната къща-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка Оля Ал-Ахмед, която има голям принос към културния живот на селото и в региона.

На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.

На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието му се има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби. Има язовир „Езерово“.

Редовни събития

Празник на родния край (събор) – провежда се на Петровден.