Илия Куртев: Разлика между версии

Илия Куртев
	Илия Куртев
български опълченец общественик
Роден	2 юли 1858 г. (стар стил) Ески Заара, Османска империя
Починал	7 август 1923 г. (65 г.) София, Царство България
Учил в	Национален военен университет

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:59, 26 октомври 2017

Илия Куртев Добрев е български общественик, опълченец и политически деец.

Биография

Роден е на 2 юли 1858 година в Ески Заара. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в Руско-турската война. След Санстефанския мирен договор се отдава на каузата за обединение на българските земи.^[1] Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в Пловдив след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.^[2]

Куртев издава възвание към населението на Източна Румелия, в което ги приканва да се включат в борбата за освобождаване на Македония. По време на Сръбско-българската война Куртев е начело на Самоковския доброволчески отряд.^[1] От ноември 1885 г. е командир на Врачанското опълчение. Същата година служи в първи пехотен софийски полк. Завършва едногодишен курс във Военното училище в София през 1888 г.

В 1899 година става председател на основаното наново на Славянското благотворително дружество в София.^[3] Бил е председател на дружествата „Родолюбец“ и „Сливница“.

По време на Балканските войни е етапен комендант на Радомир.^[4]

Военни звания

Подпоручик (14 септември 1885)
Поручик (7 ноември 1888)
Капитан (2 август 1893)
Майор (28 юли 1913)

Бележки

↑ ^а ^б Янкова, Красимира. На 7 август умира Илия Куртев Добрев – опълченец и обществен деец // www.zarata.org, 2015-08-07. Посетен на 2015-12-15.
↑ Маринов, Илия. Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери,първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1. „Св. Георги Победоносец“. с. 175.
↑ Лазарова, Емилия. Славянското движение в България. Славянското дружество в България, 1997. с. 13.
↑ Биография на сайта Бойна слава

[zaarata-1] а ^б Янкова, Красимира. На 7 август умира Илия Куртев Добрев – опълченец и обществен деец // www.zarata.org, 2015-08-07. Посетен на 2015-12-15.

[2] Маринов, Илия. Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери,първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1. „Св. Георги Победоносец“. с. 175.

[3] Лазарова, Емилия. Славянското движение в България. Славянското дружество в България, 1997. с. 13.

[4] Биография на сайта Бойна слава

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 [[File:BASA-1951K-1-1-4-Todor Saev.JPG|мини|240п|Членска карта на [[Славянско благотворително дружество (София)|Славянското благотворително дружество]] на [[Тодор Саев]], подписана от председателя Илия Куртев и секретаря [[Борис Мандушев]]]]
 [[File:Iliya Kurtev Manifesto.jpg|мини|250п|Възвание от Илия Куртев до българския народ против Берлинския договор, за образуване на чети за освобождението на Македония. 1885 г.]]
-Роден е на 2 юли 1858 година в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. След [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] се отдава на казата за обединение на българските земи.<ref name="zaarata"/> Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в [[Пловдив]] след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.<ref>{{cite book |title= Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери,първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1 |last= Маринов|first= Илия|publisher= „Св. Георги Победоносец“ |pages= 175}}</ref>
+Роден е на 2 юли 1858 година в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Взема участие в Старозагорското въстание, за което е осъден на 101 години затвор в Диарбекир. Взема дейно участие в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. След [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] се отдава на каузата за обединение на българските земи.<ref name="zaarata"/> Става деловодител и ревизор на Централното опълченско дружество в [[Пловдив]] след 1878 г. и се включва в съединисткото движение, обикаляйки градове и села, където основава комитети.<ref>{{cite book |title= Синове на отечествен дълг: Опълченци офицери,първостроители на Българската войска след Освобождението. Историко-документални животописи, том 1 |last= Маринов|first= Илия|publisher= „Св. Георги Победоносец“ |pages= 175}}</ref>
 Куртев издава възвание към населението на Източна Румелия, в което ги приканва да се включат в борбата за освобождаване на [[Македония (област)|Македония]]. По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] Куртев е начело на Самоковския доброволчески отряд.<ref name="zaarata">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.zarata.org/na-7-avgust-umira-iliya-kurtev-dobrev-op/ | заглавие= На 7 август умира Илия Куртев Добрев – опълченец и обществен деец|достъп_дата = 2015-12-15|фамилно_име= Янкова|първо_име= Красимира|дата= 2015-08-07|издател= www.zarata.org}}</ref> От ноември 1885 г. е командир на Врачанското опълчение. Същата година служи в [[първи пехотен софийски полк]]. Завършва едногодишен курс във Военното училище в София през 1888 г.