Сава Муткуров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15: Ред 15:


===Армия на Русия===
===Армия на Русия===
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) е командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) като помощник ротен командир в състава на 53 Волински пехотен полк се проявява при форсирането на река Дунав при Зимнич-Свищов, както и в боевете на Шипка и при Шейново.<ref>[http://starotarnovo.ucoz.com/blog/sava_atanasov_mutkurov/2015-01-01-25 Първият български генерал се казва Сава Атанасов Муткуров]</ref> Повишен е в командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>


===Милиция на Източна Румелия===
===Милиция на Източна Румелия===

Версия от 17:33, 26 октомври 2017

Сава Муткуров
български военен деец и политик

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

НаградиОрден „Свети Станислав“
Сава Муткуров в Общомедия

Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицергенерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов.

Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.

Биография

Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград.

Армия на Русия

През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) като помощник ротен командир в състава на 53 Волински пехотен полк се проявява при форсирането на река Дунав при Зимнич-Свищов, както и в боевете на Шипка и при Шейново.[1] Повишен е в командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.[2]

Милиция на Източна Румелия

След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в I-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб.

Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.

Армия на България

По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5 пеша бригада.[2]

Политическа и държавна дейност

Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София

След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.[2]

След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.

На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.[2]

Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март* 1891 г.[2] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.

Награди

  • Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
  • Орден „За заслуга“ – сребърен
  • Руски орден „Св. Станислав“ IV ст.
  • Руски орден „Св. Ана“ IV ст. [3]

Бележки

  1. Първият български генерал се казва Сава Атанасов Муткуров
  2. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. Форум „Бойна Слава“

Източници

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.