Сава Муткуров: Разлика между версии
Ред 15: | Ред 15: | ||
===Армия на Русия=== |
===Армия на Русия=== |
||
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) е командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) като помощник ротен командир в състава на 53 Волински пехотен полк се проявява при форсирането на река Дунав при Зимнич-Свищов, както и в боевете на Шипка и при Шейново.<ref>[http://starotarnovo.ucoz.com/blog/sava_atanasov_mutkurov/2015-01-01-25 Първият български генерал се казва Сава Атанасов Муткуров]</ref> Повишен е в командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
||
===Милиция на Източна Румелия=== |
===Милиция на Източна Румелия=== |
Версия от 17:33, 26 октомври 2017
Сава Муткуров | |
български военен деец и политик | |
Роден |
16 декември 1852 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Награди | Орден „Свети Станислав“ |
Сава Муткуров в Общомедия |
Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов.
Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.
Биография
Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград.
Армия на Русия
През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) като помощник ротен командир в състава на 53 Волински пехотен полк се проявява при форсирането на река Дунав при Зимнич-Свищов, както и в боевете на Шипка и при Шейново.[1] Повишен е в командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.[2]
Милиция на Източна Румелия
След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в I-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб.
Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
Армия на България
По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-а пеша бригада.[2]
Политическа и държавна дейност
След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.[2]
След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.
На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.[2]
Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март* 1891 г.[2] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.
Награди
- Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
- Орден „За заслуга“ – сребърен
- Руски орден „Св. Станислав“ IV ст.
- Руски орден „Св. Ана“ IV ст. [3]
Бележки
- ↑ Първият български генерал се казва Сава Атанасов Муткуров
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Форум „Бойна Слава“
Източници
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
|
- Регенти на България
- Министри на отбраната на България
- Български политици (1878 – 1918)
- Генерал-майори от Царство България
- Военни дейци от Източна Румелия
- Руски офицери
- Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Доброволци в Сръбско-турската война (1876)
- Дейци на БТЦРК
- Носители на орден „За храброст“ I степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За заслуга“
- Родени във Велико Търново
- Неаполитанци