Панчарево: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
| sat = 42.7,23.133
| sat = 42.7,23.133
}}
}}
'''Панчаре&#768;во''' е село в [[Област София|област София-град]]. Съгласно указ от 5 февруари 1988 г. е определено за [[административен център]] на една от 24-те новообразувани структурни единица на Столична община [[Панчарево (район)|район Панчарево]] <ref>http://www.pancharevo.org/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE/</ref>, който обединява десет населени места. С решение на Министерски съвет от 24 февруари 2012 г. за обявяване на курортите в Република България и определяне на техните граници е потвърден статута му на [[балнеолечение|балнеолечебен]] [[курорт]] от местно значение, обявен със заповед на Министрество на народното здраве от 1963 г. <ref>http://dv.parliament.bg/ Държавен вестник, бр. 18, от дата 2.3.2012 г. </ref> Според Общия устройствен план на Столична община от 2009 г. централната част на населеното място, по протежение на [[Самоковско шосе]] и [[акватория]]та на [[Панчаревско езеро|езерото]], са обособени като зона за отдих, спорт и атракции, а прилежащите му пет вилни зони&nbsp;– за висококатегорийно обитаване с преобладаващо нискоетажно застрояване в природна среда. През последните години Панчарево се оформя като привлекателен за живеене крайградски квартал, предпочитан заради чистия въздух, живописната природа и минералните извори.
'''Панчаре&#768;во''' е село в [[Област София|област София-град]]. Съгласно указ от 5 февруари 1988 г. е определено за [[административен център]] на една от 24-те новообразувани структурни единица на Столична община [[Панчарево (район)|район Панчарево]] <ref>[http://www.pancharevo.org/история-на-панчарево/ История на Панчарево]</ref>, който обединява десет населени места. С решение на Министерски съвет от 24 февруари 2012 г. за обявяване на курортите в Република България и определяне на техните граници е потвърден статута му на [[балнеолечение|балнеолечебен]] [[курорт]] от местно значение, обявен със заповед на Министрество на народното здраве от 1963 г. <ref>http://dv.parliament.bg/ Държавен вестник, бр. 18, от дата 2.3.2012 г. </ref> Според Общия устройствен план на Столична община от 2009 г. централната част на населеното място, по протежение на [[Самоковско шосе]] и [[акватория]]та на [[Панчаревско езеро|езерото]], са обособени като зона за отдих, спорт и атракции, а прилежащите му пет вилни зони&nbsp;– за висококатегорийно обитаване с преобладаващо нискоетажно застрояване в природна среда. През последните години Панчарево се оформя като привлекателен за живеене крайградски квартал, предпочитан заради чистия въздух, живописната природа и минералните извори.


== География ==
== География ==

Версия от 09:17, 31 октомври 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.

Панчарево
Изглед от панорамната пътека
Изглед от панорамната пътека
Общи данни
Население3174 души[1] (15 март 2024 г.)
435 души/km²
Землище7,301 km²
Надм. височина600-800 m
Пощ. код1137
Тел. код02992
МПС кодС, СА, СВ
ЕКАТТЕ55419
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Столична община
Васил Терзиев
(ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Адрес на общината
ул. „Самоковско шосе“ 230
п.к. 1137
тел.: 02/ 976 05 02
Панчарево в Общомедия

Панчарѐво е село в област София-град. Съгласно указ от 5 февруари 1988 г. е определено за административен център на една от 24-те новообразувани структурни единица на Столична община район Панчарево [2], който обединява десет населени места. С решение на Министерски съвет от 24 февруари 2012 г. за обявяване на курортите в Република България и определяне на техните граници е потвърден статута му на балнеолечебен курорт от местно значение, обявен със заповед на Министрество на народното здраве от 1963 г. [3] Според Общия устройствен план на Столична община от 2009 г. централната част на населеното място, по протежение на Самоковско шосе и акваторията на езерото, са обособени като зона за отдих, спорт и атракции, а прилежащите му пет вилни зони – за висококатегорийно обитаване с преобладаващо нискоетажно застрояване в природна среда. През последните години Панчарево се оформя като привлекателен за живеене крайградски квартал, предпочитан заради чистия въздух, живописната природа и минералните извори.

География

Панчарево е разположено на 12 km югоизточно от центъра на София, между Витоша и Лозенска планина, в края на Панчаревския пролом на река Искър. Намира се в близост до Околовръстния път на столицата, кв. Горубляне и Бистрица. Непосредствено под селото Бистришката река, която се спуска стръмно от най-високите части на Витоша, се влива в Панчаревското езеро.

Панчаревското землище се застроява предимно със съвременни крайградски къщи за целогодишно обитаване, както и с комплекси от затворен вид. Обхваща и част от новоизграждащия се жилищен район около парк-комплекс „Камбаните“ в подножието на Витоша, където е изградена базата на Англо-американското училище. Една от най-живописните части от землището е меандърът Урвич, обявен за природна забележителност, разположен в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша, където при Дяволския мост Железнишка река (Ведена) се влива в Искъра. На това място се намира Урвичкият крепостно-манастирски комплекс, част от Софийската Света гора. Панчарево има удобни комуникации към Бизнес парк София в столичния ж.к. „Младост“, бул. „Цариградско шосе“, Летище София, гр. Самоков и курорта Боровец.

В района се намира най-старата ВЕЦ в България и на Балканския полуостровВЕЦ „Панчарево“, както и пречиствателната станция за питейна вода „Панчарево“ с капацитет за пречистване на 4,5 m3/s води от яз. Искър.

Панчаревското езеро
Археологическа находка от района на Панчаревските минерални извори
Сградата на читалище „Виделина“ и общината в Панчарево

История

Красивата природа, здравословният климат, наличието на водни площи и минералните извори са главните фактори за заселването на панчаревското землище още в древността. Село Панчарево, както и съседното Кокаляне са толкова древни, колкото е древно заселването на плодородната Софийска котловина. От решаващо значение за ранното заселване в региона са били термалните извори, край които са открити материални следи от времето на древните траки и римляни. Немалка роля е изиграло кръстопътното местоположение, както и развитието на древното рударство. Знае се, че още в далечното минало от всички витошки реки се е промивало речно (самородно) злато. Речно злато се е промивало и от големия наносен конус на река Искър, пръснат след изхода от Панчаревския пролом между подножията на Витоша и Лозенска планина, и далеч на север.

И както споменава Вазов в един свой пътепис за Софийската долина:

Ето, от изток Панчарево със старата си римска баня, сгушено в един прелестен кът, там, дето Искър, като излазя из пролома си, пълни с шум околността. Срещу него, през реката, върху един канарист рът стърчи средновековният Урвич, прославен от преданието за последните борби с турците на издихающата българска независимост.

Панчаревските минерални извори били известни още на траките, които основали в близост до тях селище с името „Риляник“, в превод „изобилен извор“. По-късно името им се променило, като през Римската епоха били наричани „Бани Чезаре“ (Царски) и били поддържани в добро състояние от аристокрацията и местното население, а в района им се предполага, че се е оформило богато императорско имение с лозови насаждения. Славяните и българите ги наричали „Бани Цареви“, а турците – „Банджареви“, и около тях се разполагал прочутият Кинан-пашов чифлик, който заемал една голяма територия, граничеща с Горублянското, Симеоновско и Бистришко землище.

В Панчарево и околностите му са останали и значителни следи от времето на Римската империя. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в София, така и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар Асклепий и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи. Над банята, в местността „Градище“, са намерени останки от римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от варварски нападения подстъпите към Сердика и Искърския пролом, в посока Самоков, но никакви по-задълбочени археологически проучвания не са правени в района.

Голяма част от днешните жители на Панчарево дошли от старото село, с историческото име Главиша, което се намирало на срещуположния бряг на река Искър, в местността, която и до днес се нарича „Главешо-Каваците“. Това село е съществувало по време на Втората българска държава и доста след нашествието на турците по тези земи. Във връзка с произхода на името му се предполага, че по времето на цар Иван Асен V, известен в района като Iасен (Ясен), местните жители се ползвали с известни привилегии от царската власт, в замяна на което се задължили (старобълг. главили) да оказват определена подкрепа при поддръжката, охраната и снабдяването с провизии на крепостта „Урвич“ и подстъпите към нея, до която селото било с най-лесен достъп. След превземането на крепостта старото село Главиша, или както било известно още Царевото село, останало встрани от единствения голям по онова време път – от София, през Горни Лозен и Пасарел, за Самоков – и често ставало обект на нападения и грабежи. Това принудило оцелелите да започнат да живеят по повелята на господарите и постепенно да напускат селото, като част от тях се заселили около устието и по бреговете на река Бистрица, където имало воденици, видня и самоков, притежавани от турци и татари, а наблизо се намирал турският чифлик. Преместването на новото място в периода 14-16 век било продиктувано от възможността за намиране на работа и по-голямата сигурност, тъй като района на днешно Панчарево бил по-добре охраняван от турските власти. Старото село продължило да съществува и се населявало поне до 1683/1684 г., след което в средата на 19 век било унищожено напълно и на това място се заселили черкези. С това било поставено началото на днешното село с името Паничаръ или Панчар, както било записвано в поменниците за дарения на Кокалянския манастир, име, което се обяснява най-вероятно с „паничкообразната“ форма на релефното му местоположение (от старобълг. паница, паны и тур. çare – курорт). На новото място селяните работили ангария както на водениците, виднята и самокова по реката, така и на чифлика до банята, където намирали по-добри условия за земеделие. Местността била известна и с многото грънчари. До Освобождението селото било малко, като достига едва 150-200 жители през 1878 г.

Заради строежа на юзината за столичното електрическо осветление в Панчарево дошли италиански строители, които след завършването и останали да живеят завинаги на това място, а по-късно селото приело и бежанци от Македония, главно от Прилепско и Костурско. От тях по-късно местните жители са се учили на каменоделство и други строителни дейности. През 1900 година до самата баня е построен двуетажен, доста приветлив хотел с ресторант на долния етаж и хубава градина отпред, а някои образовани и влиятелни за времето си хора построяват вили в Панчарево, с което селото започнало да се разраства бързо, в посока на минералните извори, а постепенно и по хълмовете, които обграждат курорта. Местността „Бахчата“, най-старата вилна зона, станала център на курортната част. Летовниците вече намирали удобни жилища за престой и техният брой се увеличавал. В една от малките вили около банята дълго време е живял Янко Сакъзов, който обичал Панчарево и уединените разходки в околността.

На 25 март 1905 г. в София се учредява дружеството „Здравец“, свързано с идеите и делото на проф. Иван Шишманов, според когото грижите за здравето на децата са отговорност на цялото общество. Целта на организацията е да урежда летни ученически колонии за възможно най-широк кръг от деца (ученици, бедни, средно заможни и даже богати). През 1908 г. за нуждите на колонията се избира частна къща в с. Панчарево, заради добрия и здравословен климат и наличието на топли и студени води. До войните се закупува и подходящо място в Панчарево, заемащо площ от 14 дка., което е застроено със спални помещения, трапезария и кухня. При откриването ѝ присъстват 24 жени, сред които са първата жена-лекар в България, д-р Нина Берова – Ораховац и съпругът ѝ Петър Ораховац, който по това време е директор на Гражданска санитарна дирекция – събитие, което имало широк обществен отзвук. Приемат се предимно бедни и физически слаби деца на работници, занаятчии, чиновници, хора без дом или от многодетни семейства. Променените условия след войните и общото влошаване на здравословното състояние на подрастващите дават тласък в развитието на летните детски колонии и в национален мащаб. Дружество „Здравец“ запазва водещата си роля и като организация на колонията, и като материална база. През 20-30 години на 20 век там летуват около 200-220 деца на сезон, във възрастите между 7 и 18 г. Настоятелството предприема и битови подобрения в летния лагер, наемайки лекарка, която се грижи за почиващите. Стремежът е колонията да се превърне в целогодишна, като се преправят сградите и се оборудват няколко класни стаи и болнично отделение. За кратко време ценностите на дружеството се възприемат от местното население и създават много положителни навици в хигиенно отношение у младото поколение в селото.

В периода 1900-1912 г. се строи шосето София – Панчарево – Пасарел – КалковоСамоков – Чамкория. Новото за времето си шосе е строено по немски проект. По него генерал Георги Вазов създава първата автомобилна линия в България. Наричат го царско, защото е наченато по времето на цар Фердинанд и основната му цел е била да се пътува по-лесно от София до Боровец (тогава Чамкория). От Панчарево до Пасарел шосето следва неотклонно течението на р. Искър, пренаситено е с остри завои и отвесни скални навеси над тях. Използвал се е предимно от каруцари-кираджии, които превозвали чамов материал от Рила за София. Редовни автобусни превози се появили през 40-те години, когато вече се движели и немалък брой леки коли. След построяването на новия път през пролома са възникнали и няколко ханчета. Най-близо до Панчарево е Кокалянското ханче и много често ако някой тръгне с конските впрягове по-късно от София се налагало да отпочине или да пренощува в ханчето. С прокарването на Самоковското шосе по левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево взема друг вид. Това създало по-добри условия за живот на местните хора – било чрез работа, било чрез реализиране на продукцията им. Изникват съвременни вили. Кокетната и с оригинална архитектура община е служила за връзка между старото село и новопостроените вили. По-късно и в старото село били построени нови и хубави сгради, които надминавали по хубост тези около банята. Общината е била пред чешмата с големия вековен чинар Риляник, до който е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 година, в Панчарево е евакуиран Министерският съвет.[4]

Население

Година 1934 1946 1956 1975 1999 2011
Население 838 1020 1847 2188 1666 3433

Източник: НСИ

Личности

  • Коле Божков, сподвижник на Левски, съпровождал Апостола до Кокалянския манастир и Железница по революционни дела.
  • Петър Панчев, основател на Първото светско училище в селото през 1879 година, в собствения си дом.
  • Стефан Панчев, инициатор и основател на читалището в Панчарево през 1908 година.
  • Димитър Пенев, учител, родом от Пазарджик, възродител на читалищната дейност след Първата световна война.
  • Д-р Александър Сметанин, украинец по произход, участъков лекар на общината през 30-те години на 20-ти век, допринесъл най-много за подобряване на здравеопазването в района и също така за популяризирането на Панчарево като курортно селище. Наред с редовните публикации на Панчаревското балнеоложко дружество, които излизали по онова време, доктор Сметанин се грижил изключително много за повишаване на общото хигиенно ниво на домакинствата в селото.
  • Трайчо Стоилов Иванов – дългогодишен кмет, общественик и председател на читалище „Виделина“. Събирал и издал материали за историята на Панчарево, представени в книгата „Панчарево – минало и настояще“. По време на кметуването му е открита новата училищна сграда, през 1947 г., както и Панчаревската минерална баня.

Културни и природни забележителности

  • Зона за отдих „Панчарево“
  • Урвички крепостно-манастирски комплекс

Спорт

Национална гребна база „Средец“

Национална гребна база „Средец“ е специализирана за провеждане на тренировки и състезания в гребните дисциплини. Изградена през 1968 година, базата е най-старото съоръжение в България за развитие на тези дисциплини. През 1977 г. на езерото до София се проведе Световното първенство по кану-каяк, а през 1981 – Световното първенство за младежи във водните спортове, което е голяма гордост за селото. На брега на езерото функционира още и гребната база на Спортен клуб „Академик“.

Аматьорският футболен клуб на Панчарево се казва „Урвич“ и е част от ОФГ „София-юг“. Гребният клуб на селото се казва „Искър – Панчарево“, регистриран в Българската федерация по кану-каяк през 2007 г.

В района е разположена Спортната тренировъчна база „Панчарево“ и голям стрелбищен комплекс.

Отдих и туризъм

Река Бистрица
Ресторант „Лебед“
Откритият минерален басейн до Панчаревската баня
Минерален плаж „Корали“

Околностите на Панчарево са свързани с началото на организирания туризъм в България. Още в далечната 1889 година Алеко Константинов с група негови приятели предприемат необичаен за времето си поход през с. Герман и Германския манастир, през Панчарево и Урвич, през Кокалянския манастир и хилядолетния Кръстат дъб, през село Железница, чак до Черни връх, с цел да опознаят тези места в близост до София и да им се полюбуват. Удивен от красотите на Урвич и района, Алеко е обвзет от спонтанното желание да покаже това място на всички свои приятели, алпийски туристи и възможно най-широк кръг от хора. Това го провокира да учреди година по-късно първия туристически клуб в свободна България – „Урвич клуб“. Импровизира и Урвишки марш. В състава на клуба са влизали и чужденци, живеещи в София. Клубът е просъществувал седем години и всяка година на 11 май подновявал силите си, като обединявал любителите на българската природа и всички ентусиасти, участвали в масовото изкачване на Черни връх на 27 август 1895 година.

Богатство за селото са двата геотермални извора, единият (каптиран) на дъното на езерото в поречието на река Искър, а другият – в чешма до сградата на Панчаревската баня. Минералната вода е гореща (48 °С), с дебит 12 l/s, слабо минерализирана (0,495 g/l), хидрокарбонатнокалциева и магнезиева. Индикациите на курорта включват следните заболявания: на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични и стомашно-чревни.

В бъдеще има възможност за развитие на балнеоложки, еко- и културнопознавателен туризъм в района чрез по-пълноценно използване даденостите на минералната вода, Панчаревското езеро и околните исторически места – манастири, черкви, крепостта Урвич, както и за разработване на леснодостъпни туристически маршрути, между тях.

Редовни събития

  • В селото се честват редовно някои обичаи като лазаруване и бабинден
  • 9 май – празник на манастира „Св. Никола – Летни“ в местността Урвич
  • Димитровден – храмов празник на панчаревската черква „Св. Димитър Солунски“
  • Ежегоден пролетен концерт пред читалище „Виделина“ с официално име – Фолклорен фестивал „С песен и танц в Панчарево“.
  • Планински маратон „Панчарево“, съвместно със Спортен клуб „Бегач“ и район „Панчарево“ Столична община.

Галерия

Други

  • Транспортни връзки: Автобусни линии: № 1 и 3 от автостанция „Гео Милев“ и № 4 от ж.к. „Младост I“

Литература

  • Георги Каназирски-Верин – „София преди 50 години. Софийските курорти“ София, 1947.
  • Трайчо Стоилов Иванов – „Панчарево, минало и настояще“, ИК „Булмаг“ София, 1999.
  • Енциклопедия на дарителството. Дарителските фондове и фондации в България 1878 – 1951 г.

Източници

  1. www.grao.bg
  2. История на Панчарево
  3. http://dv.parliament.bg/ Държавен вестник, бр. 18, от дата 2.3.2012 г.
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.

Външни препратки