Каталонска компания

Каталонската компания в Ориента или Каталонска дружина в Ориента (Шаблон:Lang-ca) е военно формирование от наемници алмогавари, наети от Роже де Флор по молба от Византия за въоръжена намеса в Ориента (по-точно в Анадола) срещу османците.

През 1299 г. Осман I поема властта, слагайки началото на османския бейлик, и започвайки удж-интервенция във Витиния.

През 1302 г. Роже де Флор наема войници след сключения Катабелотски мирен договор между Сицилианското кралство (управлявано от Анжуйската династия) и Кралство Арагон за разпределяне сферите на влияние в Западното Средиземноморие за остров Сицилия и Южна Италия.

През 1303 г. Роже дьо Флор предлага услугите на каталанската компания на византийския император Андроник II Палеолог и неговия син Михаил IX Палеолог. Владенията на Византийската империя в Азия са под заплаха от агресивните османци. Същата година Роже де Флор дебаркира с 39 галери в Константинопол, стоварвайки около 1500 конници и 4000 алмоговари-пехотинци за борба с туркопулите. С благословията на императора Роже се жени за дъщеря на Иван Асен III.

Каталонската компания извършва набег във Витиния, разбивайки на няколко пъти турците, но скоро между нея и византийския император възникват разногласия, включително финансови. На 30 април 1305 г. Роже де Флор е убит по време на пир в Одрин от специално наети за целта 1000 алани от византийския император.

В следващите години Каталонската компания предлага услугите си на южноевропейски владетели, държащи територии в днешна Гърция. Рамон Мунтанер е нейният летописец, който е описал нейните подвизи на компанията.

През 1310 г. Рожер Деслор предлага услугите на Каталонската компания на Валтер V дьо Бриен, херцог на Атина. В рамките на година компанията успява да неутрализира враговете на херцога, но той отказва да плати за услугата. Компанията завладява Атинското херцогство след битката при Алмирос в Тесалия на 15 март 1311 г., след което превзема град Тива, установявайки контрол върху цялата територия на херцогството.

Източници

• Бунтари и авантюристи в Средновековна България, Пламен Павлов