Обсада на Зара: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
|}} |
|}} |
||
'''Обсадата на Зара''' продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] - от владението на [[кралство Унгария]]. |
'''Обсадата на Зара''' {{факт|продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] - от владението на [[кралство Унгария]].|2017|11|2}} |
||
Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа [[Инокентий III]], но тъй като [[Венеция|венецианци]]те плащат на [[кръстоносци]]те, на път за [[светите земи]], участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди [[Дубровник]]) основен външнотърговски съперник в [[Адриатика]] и въобще в [[Средиземноморие]]то. По този начин, преди [[Константинопол]], Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците. |
{{факт|Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа [[Инокентий III]], но тъй като [[Венеция|венецианци]]те плащат на [[кръстоносци]]те, на път за [[светите земи]], участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди [[Дубровник]]) основен външнотърговски съперник в [[Адриатика]] и въобще в [[Средиземноморие]]то. По този начин, преди [[Константинопол]], Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците.|2017|11|2}} |
||
{{факт|След като Зара е превзета, е и разграбена от кръстоносците - понеже венецианците им обещават по стар обичай плячката. Предходно Зара е отстъпена от [[Византия]] през 1069 г. на [[Хърватско кралство|Хърватското кралство]], което от 1102 г. е в [[хърватско-унгарска уния]], а преди това е един от осемте [[далматински градове-държави]], част от [[Далмация (тема)|тема Далмация]].|2017|9|23}} |
|||
{{факт|По силата на [[Задарски мирен договор|Задарския мирен договор]] от 18 февруари 1358 г., всички венециански владения в Далмация с островите от залива [[Кварнер]] до [[Драч]], т.е. цяла [[Албания Венета]] е върната на [[корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]]. Това положение не е признато от трета страна - [[Дубровник]], от когато за Рагуза е прието да се употребява името [[република Дубровник]], т.е. като за самостоятелен субект на международното право.|2017|9|23}} |
|||
{{факт|След [[Битка при Мохач (1526)|битката при Мохач]], Далмация с нейната столица Зара става арена на спор между [[османци]]те и венецианците.|2017|9|23}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 12:13, 2 ноември 2017
| Обсада на Зара (1202) | |||
| част от международен търговски спор, Четвърти кръстоносен поход | |||
 графика от Гюстав Доре | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 10-23 ноември 1202 | ||
| Място | Зара | ||
| Резултат | разграбване със залез на търговското издигане и мощ на Зара | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Обсада на Зара в Общомедия | |||
Обсадата на Зара продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в Четвъртия кръстоносен поход - от владението на кралство Унгария.[източник? (Поискан преди 2360 дни)]
Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа Инокентий III, но тъй като венецианците плащат на кръстоносците, на път за светите земи, участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди Дубровник) основен външнотърговски съперник в Адриатика и въобще в Средиземноморието. По този начин, преди Константинопол, Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците.[източник? (Поискан преди 2360 дни)]