Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:36, 3 ноември 2017

Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат (Шаблон:Lang-de; Шаблон:Lang-cs; * 1 декември 1702 в дворец Морицбург, Цайц; † 20 юни 1759 в Пьолтенберг при Зноймо) от рода на Албертинските Ветини е от 1713 г. 2-ят херцог на Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат, домхер в Кьолн, титулярен епископ на Храдец Кралове/Кьонигсгрец (1732 – 1733) и епископ на Литомержице/Лайтмериц (1733 – 1759).^[1]

Той е единственият син на херцог Фридрих Хайнрих фон Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат (1668 – 1713) и втората му съпруга Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург (1665 – 1748), дъщеря на херцог Филип Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург и съпругата му Анна Маргарета фон Хесен-Хомбург.^[2]

Той става католик през 1716 г., свещеник 1725 г. и на 8 февруари 1730 г. титулярен епископ на Фарсала. Протежиран е от Хабсбургите и 1731 г. става епископ на Кьониггрец и 1733 г. е изместен като епископ в Лайтмериц.

1741 г. той отказва честването на бохемския геген-крал Карл VII. Така той си осигурява помоща на Виенския двор. Неговото харчене води през 1746 г. до конкурс на епископството. Заради кофликтите по негов аддрес, той мести резиденцията си в Айхщет. Там той мисли през 1752 г. да се откаже. Обаче той се връща отново в Лайтмериц, понеже стои под особената подкрепа на императора. При избухването на Седемгодишната война епископпът бяга през 1756 г. от Лайтмериц и императорският двор го поставя под закрилата на пропста от Пьолтенберг. Последните си години той прекарва в Пьолтенберг.

Литература

Alfred A. Strnad: Moritz Adolph. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 18, Duncker & Humblot, Berlin 1997, ISBN 3-428-00199-0, S. 144 f.
Václav Bartůněk: Od proboštství k biskupství (1057 – 1957), in 900 let litoměřické kapituly, Charita Česká republika, Praha, 1959, s. 50.
Jaroslav Macek: Biskupství litoměřické, Karmelitánské nakladatelství: Kostelní Vydří, 2005, ISBN 80-7192-978-6, s. 44 – 47.
Vít Vlnas, Vévoda Mořic Saský, enfant terrible na litoměřickém biskupském stolci, in: Kaiserová Kristina (ed.), Čechy a Sasko v proměnách dějin, Ústí nad Labem Univ. J. E. Purkyně 1993, s. 441 – 448.

Източници

↑ Moritz Adolf, Herzog von Sachsen-Zeitz-Neustadt, Bischof von Leitmeritz, geneall.net
↑ Wettin 10, genealogy.euweb.cz

Външни препратки

Jochen Vötsch: Moritz Adolf (Adolph) Karl (Carl), Herzog von Sachsen-Zeitz (Neustadt). In: Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde: Sächsische Biografie.
Moritz Adolf Karl von Sachsen-Zeitz-Neustadt, catholic-hierarchy.org
Moritz Adolph Wilhelm Herzog von Sachsen-Neustadt, thepeerage.com
Herzöge von Sachsen-Neustadt, geneall.net

[1] Moritz Adolf, Herzog von Sachsen-Zeitz-Neustadt, Bischof von Leitmeritz, geneall.net

[2] Wettin 10, genealogy.euweb.cz

[1]

[2]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 '''Мориц Адолф Карл фон Саксония-Цайц-Нойщат''' ({{lang-de|Moritz Adolf Karl von Sachsen-Zeitz-Neustadt}}; {{lang-cs|Mořic Adolf Karel ze Sachsen-Zeitz}}; * [[1 декември]] [[1702]] в дворец Морицбург, [[Цайц]]; † [[20 юни]] [[1759]] в Пьолтенберг при [[Зноймо]]) от рода на [[Албертини|Албертинските]] [[Ветини]] е от 1713 г. 2-ят [[херцог]] на [[Саксония-Цайц|Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат]], домхер в [[Кьолнска катедрала|Кьолн]], титулярен [[епископ]] на [[Храдец Кралове]]/Кьонигсгрец (1732 – 1733) и епископ на [[Литомержице]]/Лайтмериц (1733 – 1759).<ref>[https://geneall.net/de/name/398107/moritz-adolf-herzog-von-sachsen-zeitz-neustadt-bischof-von-leitmeritz/ Moritz Adolf, Herzog von Sachsen-Zeitz-Neustadt, Bischof von Leitmeritz], geneall.net</ref>
-Той е единственият син на херцог [[Фридрих Хайнрих (Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат)|Фридрих Хайнрих фон Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат]] (1668 – 1713) и втората му съпруга Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург (1665 – 1748), дъщеря на херцог [[Филип Лудвиг (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург)|Филип Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург]] и съпругата му [[Анна Маргарета фон Хесен-Хомбург|Анна Маргарета]] фон [[Хесен-Хомбург]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/wettin/wettin10.html ''Wettin 10''], genealogy.euweb.cz</ref>
+Той е единственият син на херцог [[Фридрих Хайнрих (Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат)|Фридрих Хайнрих фон Саксония-Цайц-Пегау-Нойщат]] (1668 – 1713) и втората му съпруга [[Анна Фридерика Филипина фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург]] (1665 – 1748), дъщеря на херцог [[Филип Лудвиг (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург)|Филип Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург]] и съпругата му [[Анна Маргарета фон Хесен-Хомбург|Анна Маргарета]] фон [[Хесен-Хомбург]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/wettin/wettin10.html ''Wettin 10''], genealogy.euweb.cz</ref>
 Той става католик през 1716 г., свещеник 1725 г. и на 8 февруари 1730 г. титулярен епископ на [[Фарсала]]. Протежиран е от [[Хабсбург]]ите и 1731 г. става епископ на Кьониггрец и 1733 г. е изместен като епископ в Лайтмериц.
-г. той отказва честването на бохемския геген-крал [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]. Така той си осигурява помоща на Виенския двор. Неговото харчене води през 1746 г. до конкурс на епископството. Заради кофликтите по негов аддрес, той мести резиденцията си в [[Айхщет]]. Там той мисли през 1752 г. да се откаже. Обаче той се връща отново в Лайтмериц, понеже стои под особената подкрепа на императора. При избухването на [[Седемгодишната война]] епископпът бяга през 1756 г. от Лайтмериц и императорският двор го поставя под закрилата на пропста от Пьолтенберг. Последнизте си години той прекарва в Пьолтенберг.
+г. той отказва честването на бохемския геген-крал [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]]. Така той си осигурява помоща на Виенския двор. Неговото харчене води през 1746 г. до конкурс на епископството. Заради кофликтите по негов аддрес, той мести резиденцията си в [[Айхщет]]. Там той мисли през 1752 г. да се откаже. Обаче той се връща отново в Лайтмериц, понеже стои под особената подкрепа на императора. При избухването на [[Седемгодишната война]] епископпът бяга през 1756 г. от Лайтмериц и императорският двор го поставя под закрилата на пропста от Пьолтенберг. Последните си години той прекарва в Пьолтенберг.
 == Литература ==