Петко Кунин: Разлика между версии

Петко Кунин
	Петко Кунин
Секретар на ЦК на БКП
Мандат	1946 – 1947
Предшественик	Трайчо Костов
Наследник	Никола Павлов
Лична информация
Роден	12 юли 1900 г. Михалци, България
Починал	25 декември 1978 г. (78 г.) София, България
Националност	България
Полит. партия	БКП (1945 – 1978)
Професия	адвокат • политик
	Народен представител в:; XXVI ОНС VI ВНС IV НС V НС VI НС VII НС
	Портал Политика

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:30, 14 ноември 2017

Петко Георгиев Кунин е български финансист и политик от Българската комунистическа партия.

Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Член на Политбюро на ЦК на БКП.

Биография

Роден е на 12 юли 1900 година в с. Михалци. Завършва право в Париж. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в Българската народна банка. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона. Участва многократно в бойни акции.

Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). Министър на финансите (1949). Между 1944 и 1946 г. е завеждащ отдел „Стопански“ при ЦК на БКП.^[1] В периода 1945 – 1948 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. Секретар на ЦК на БКП (1946 – 1947)^[2]. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с Трайчо Костов.^[3]

Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.^[4]

Източници

↑ Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285 – 286.
↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366

Биография на сайта на министерството на финансите

Христо Лилков	→	министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947 – 6 август 1949)	→	Вълко Гочев
Иван Стефанов	→	министър на финансите (6 август 1949 – 8 октомври 1949)	→	Кирил Лазаров

[1] Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363

[2] Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X

[огнянов-3] Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285 – 286.

[4] Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 66: / Ред 66: @@
 [[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]]
 [[Категория:Починали в София]]
+[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
+[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]