Николай Люцканов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
}}
Проф. '''Николай Люцканов Колев''' е известен български театрален режисьор, баща на актьора Владимир Люцканов.
Проф. '''Николай Люцканов Колев''' е известен български театрален режисьор, баща на актьора [[Владимир Люцканов]].


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 23:37, 14 ноември 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Колев.

Николай Люцканов
български режисьор

Роден
Починал
21 април 1991 г. (64 г.)

Проф. Николай Люцканов Колев е известен български театрален режисьор, баща на актьора Владимир Люцканов.

Биография

Завършва Театралната Академия в София, в класа на Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски. Специализира театрална режисура в Санкт Петербург при известния проф. Вивиен.

Започва работа като режисьор в Бургаския драматичен театър, където прави дебют с „Фуенте Овехуна“ на Лопе де Вега. По-късно получава покана от Народния театър, където поставя с голям успех редица постановки в периода (1959 – 1966), сред които е и най-успешната – „Иван Шишман“ от Камен Зидаров със Стефан Гецов в главната роля. Знаменателен е факта, че броят на представленията на пиесата е над 300 – рекордна цифра в българския театър. През 70-те години е режисьор в Младежкия театър, което съвпада с разцвета на този вид изкуство. Неговата постановка на спектакъла „Кухнята“ от Арнолд Уескър е едно от знаковите заглавия на театъра по това време.

От 1982 до 1988 г. отново е в Народния театър, където поставя запомнящите се постановки „От ума си тегли“, „Синята птица“ и „Пер Гинт“. Поради желанието му да направи спектакъл по романа „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров бива уволнен от театъра от директора Дико Фучеджиев.

Дългогодишен преподавател в НАТФИЗ – негови ученици са сред най-изявяните имена в театъра – проф. Здравко Митков, Тодор Колев, Владимир Пенев, Светлана Янчева, Николай Урумов, Станка Калчева, Михаил Билалов, Ани Вълчанова и други.

Източници