Хардуер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25: Ред 25:
При въртене главите заемат точно фиксирани позиции по радиуса на диска. Всяка такава позиция определя една писта. Пистите от всички дискове на една вертикална повърхност образуват цилиндър. Бр. глави х бр. цилиндри = общ брой писти на диска. (тук е по-правилно да се каже брой работни повърхности по брой цилиндри, защото на една работна повърхност може да има повече от 1 глава, с цел по-малко seek (най-близката глава се мести)).
При въртене главите заемат точно фиксирани позиции по радиуса на диска. Всяка такава позиция определя една писта. Пистите от всички дискове на една вертикална повърхност образуват цилиндър. Бр. глави х бр. цилиндри = общ брой писти на диска. (тук е по-правилно да се каже брой работни повърхности по брой цилиндри, защото на една работна повърхност може да има повече от 1 глава, с цел по-малко seek (най-близката глава се мести)).


Шпинделът винаги се върти с една и съща скорост при всички дискове. Щом се достигне тази нормална скорост (при стартиране) влиза и каретата. Ъгловата скорост на диска е една и съща, но линейната на различните писти е различна. Външните писти са с по-бърза линейна скорост, вътрешните – по-ниска. Оттук – секторите във външните писти са по-разредени, вътрешните – по-нагъсто. Отначало всички писти са имали един и същ брой сектори (еднакъв капацитет). На вътрешните писти има по-малко сектори. Броят сектори не е константен, но размерът на всеки един от тях е.
Шпинделът винаги се върти с една и съща скорост при всички дискове. Щом се достигне тази нормална скорост (при стартиране) влиза и каретата. Ъгловата скорост на диска е една и съща, но линейната на различните писти е различна. Външните писти са с по-бърза линейна скорост, вътрешните – по-ниска. Оттук – секторите във външните писти са по-разредени, вътрешните – по-нагъсто. Отначало всички писти са имали един и същ брой сектори (еднакъв капацитет). На вътрешните писти има по-малко сектори. Броят сектори не е константен, но размерът н

Дисковете могат да започнат обработка на информация само от началото на пистата. Когато искаме да прочетем 5ти сектор винаги започваме от 1ви докато стигнем 5ти. Така достъпът до секторите е последователен. Между секторите в пистата има служебно разстояние и при висока скорост на въртене то нараства. Това е така за да може при последователно четене на сектори да не се подмине търсения сектор. Номерата на секторите се слагат логически последователно.

Има два начина да се избегне поставянето на голямо служебно разстояние между отделните сектори.

Логически последователните сектори върху диска се поставят през няколко физически сектора (default 4). Така при 2 операции за четене на последователни сектори, няма опасност контролера да не успее да даде втората команда преди главата да е започнала да чете втория сектор (т.е да се наложи един пълен оборот преди да започне четенето на втория).

Използва се кеш, като при четене на даден сектор се прочита цялата пътека, и се записва в кеша. Предимство на използването на кеш е наличието на всички сектори от дадена пътека само със едно завъртане на диска. Друго предимство е, че при нужда от четене на някой сектор, първо се проверява наличието му в кеша, и само ако не бъде намерен се извършва физическо четене от самия хард. Недостатък е, че при нужда от запис на един сектор се прочита цялата пътека в кеша, след това се променя съответния сектор в кеша, и после цялата (вече модифицирана) пътека се записва физически върху работната повърхност.

В момента хард дисковете използват главно подхода с кеша, заради по-голямото бързодействие.

== Компютърна кутия ==
: ''Вижте също: [[Компютърна кутия]]''
'''Компютърната кутия''' (позната също като кутия) е част от хардуера, в която се разполагат по подходящ начин част от конструктивните елементи на компютъра (обикновено с изключение на монитор, клавиатура и мишка). Тя трябва да обезпечи надеждна механична защита на компютъра, прахоустойчивост и добра вентилация за охлаждане и подходящ температурен режим на електронните компоненти. Компютърната кутия може да се намери в различни размери, форма за подходящо работно положение, цветове и модели.

== Вижте също ==
* [[Свободен хардуер]]
* [[Компютърен хардуер]]
* [[Софтуер]]
* [[Компютър]]

[[Категория:Електроника]]

Версия от 07:30, 16 ноември 2017


Основната характеристика на процесора е ширината на АЛУ-то. Първоначално ширината на шината е била колкото една клетка от паметта (8 бита), но с времето процесорите са се развили, наложило се е за по-голямо бързодействие да четат повече октети (байтове) наведнъж, и в последно време са широко разпространени 6устройства. На повърхността си, дънната платка има слотове за процесора, видео картата, RAM паметт дънни платки, но ако не е вградена, се поставя на PCI слота. Към видео картата се свързва мониторът или проекторът.

RAM памет

Вижте също: Памет с произволен достъп

Памет с произволен (непосредствен) достъп или RAM (Шаблон:Lang-en) е вид компютърна памет, която позволява неограничен достъп до произволна част от запаметените данни, за разлика от паметта с последователен достъп, и която има относително голяма скорост, за разлика от запаметяващи устройства като твърдите дискове. Най-често под RAM се разбира динамична памет с произволен достъп, която намира широко приложение като оперативна памет в изчислителната техника.

RAM е основната памет, която се адресира. Тя е голяма и по размер се доближава до виртуалното адресно пространство. Cache паметта трябва да е много бърза, затова се прави от статична рам памет и за всеки бит са нужни по 6 биполярни транзистора. Това отнема много място и отделя голямо количество топлина. За основната памет се използва DRAM ( Dynamic RAM ), базирана на друг принцип ( MOS = Metal Oxide Semiconductor ). Силицият е полупроводник, а SO2 е изолаторна пластина и върху нея е поставена метална плочензатор. е качва нагоре. В зависимост от това дал персонални компютри използват импулнвания са с ръчен превключвател за входното напрежение, докато други се приспособяват към захранващото напрежение.

Твърд диск

Вижте също: Твърд диск

Твърдят диск или HDD (Шаблон:Lang-en) е устройство за съхранение и извличане на електронна (цифрова) информация, с използването на бързо въртящи се дискове (плочи) покрити с магнитен материал. Твърдият диск запазва своите данни, дори когато е изключен. Данните се четат в произволен ред, което означава, че отделните блокове от данни може да се съхраняват или възпроизвеждат в произволен ред, а не последователно. Твърдите дискове се състоят от твърди бързо въртящи се дискове (плочи) с магнитни глави подредени върху движеща се ръка за четене и писане на данни върху повърхността. Свързването с дъната платка при по-старите хард дискове става чрез ide а при новите – чрез Serial ATA.

Когато тока се движи се създава една или друга посока на магнитния поток. Ако над домените се движи една намотка то в краищата на намотката се индуцира слаб ток и протича слаб електричен поток. Той се получава при преминаване от един домейн при обратно намагнетизиран домейн. Тази намотка всъщност е главата. Състои се от подковообразна структура, около която има тънък проводник.

Шпинделът е оста, около която се въртят дисковете. На всеки диск може да има до 2 работни повърхности. Към всяка работна повърхност има четяща/записваща глава. При твърдите плочи главите са летящи, т.е. профилът на главата е със специален радиус и при въртенето на диска плочата увлича газовите молекули под нея и в близост до главата се образува вятър, който при съприкосновението си с нея образува подемна сила, която отблъсква главата нагоре от плочата. От горе пък има пружина, която предпазва главата от прекалено издигане. Така винаги се поддържа дистанция от 1 – 2 микрометъра и няма триене, което позволява по-бързо въртене (не както при магнитните ленти).

Що се отнася до въртенето – най-бавните дискове са 2400 оборота. След това следват 3600-5400-7200-10000-15000 RPM.

Всички глави са свързани в карета и се движат заедно. Когато се изключи захранването на диска главите се отдръпват навън, за да се избегне стържене. Остана само шпинделът, който след известно време спира. Ако глава опре в плочата, то тогава и главата и плочата се надраскват и стават неизползваеми.

Дисковете се затварят в херметическа камера, в която въздухът обикновено се заменя от инертен газ (защото инертните газове най-общо казано не участват в химични реакции и остават непроменени във времето, а не както въздухът, който променя свойствата си със времето). Днес дисковете са от тип Winchester, при които главите и плочите са затворени херметически и е много трудно да се оправи развален харддиск. Диаметърът на стандартния диск е 3.5, като за нуждите на преносимите устройства навлизат и 2.5.

При въртене главите заемат точно фиксирани позиции по радиуса на диска. Всяка такава позиция определя една писта. Пистите от всички дискове на една вертикална повърхност образуват цилиндър. Бр. глави х бр. цилиндри = общ брой писти на диска. (тук е по-правилно да се каже брой работни повърхности по брой цилиндри, защото на една работна повърхност може да има повече от 1 глава, с цел по-малко seek (най-близката глава се мести)).

Шпинделът винаги се върти с една и съща скорост при всички дискове. Щом се достигне тази нормална скорост (при стартиране) влиза и каретата. Ъгловата скорост на диска е една и съща, но линейната на различните писти е различна. Външните писти са с по-бърза линейна скорост, вътрешните – по-ниска. Оттук – секторите във външните писти са по-разредени, вътрешните – по-нагъсто. Отначало всички писти са имали един и същ брой сектори (еднакъв капацитет). На вътрешните писти има по-малко сектори. Броят сектори не е константен, но размерът н