Хардуер

Основната характеристика на процесора е ширината на АЛУ-то. Първоначално ширината на шината е била колкото една клетка от паметта (8 бита), но с времето процесорите са се развили, наложило се е за по-голямо бързодействие да четат повече октети (байтове) наведнъж, и в последно време са широко разпространени 6устройства. На повърхността си, дънната платка има слотове за процесора, видео картата, RAM паметт дънни платки, но ако не е вградена, се поставя на PCI слота. Към видео картата се свързва мониторът или проекторът.

RAM памет

Вижте също: Памет с произволен достъп

Памет с произволен (непосредствен) достъп или RAM (Шаблон:Lang-en) е вид компютърна памет, която позволява неограничен достъп до произволна част от запаметените данни, за разлика от паметта с последователен достъп, и която има относително голяма скорост, за разлика от запаметяващи устройства като твърдите дискове. Най-често под RAM се разбира динамична памет с произволен достъп, която намира широко приложение като оперативна памет в изчислителната техника.

RAM е основната памет, която се адресира. Тя е голяма и по размер се доближава до виртуалното адресно пространство. Cache паметта трябва да е много бърза, затова се прави от статична рам памет и за всеки бит са нужни по 6 биполярни транзистора. Това отнема много място и отделя голямо количество топлина. За основната памет се използва DRAM ( Dynamic RAM ), базирана на друг принцип ( MOS = Metal Oxide Semiconductor ). Силицият е полупроводник, а SO2 е изолаторна пластина и върху нея е поставена метална плочензатор. е качва нагоре. В зависимост от това дал персонални компютри използват импулнвания са с ръчен превключвател за входното напрежение, докато други се приспособяват към захранващото напрежение.

Твърд диск

Вижте също: Твърд диск

Твърдят диск или HDD (Шаблон:Lang-en) е устройство за съхранение и извличане на електронна (цифрова) информация, с използването на бързо въртящи се дискове (плочи) покрити с магнитен материал. Твърдият диск запазва своите данни, дори когато е изключен. Данните се четат в произволен ред, което означава, че отделните блокове от данни може да се съхраняват или възпроизвеждат в произволен ред, а не последователно. Твърдите дискове се състоят от твърди бързо въртящи се дискове (плочи) с магнитни глави подредени върху движеща се ръка за четене и писане на данни върху повърхността. Свързването с дъната платка при по-старите хард дискове става чрез ide а при новите – чрез Serial ATA.

Когато тока се движи се създава една или друга посока на магнитния поток. Ако над домените се движи една намотка то в краищата на намотката се индуцира слаб ток и протича слаб електричен поток. Той се получава при преминаване от един домейн при обратно намагнетизиран домейн. Тази намотка всъщност е главата. Състои се от подковообразна структура, около която има тънък проводник.

Шпинделът е оста, около която се въртят дисковете. На всеки диск може да има до 2 работни повърхности. Към всяка работна повърхност има четяща/записваща глава. При твърдите плочи главите са летящи, т.е. профилът на главата е със специален радиус и при въртенето на диска плочата увлича газовите молекули под нея и в близост до главата се образува вятър, който при съприкосновението си с нея образува подемна сила, която отблъсква главата нагоре от плочата. От горе пък има пружина, която предпазва главата от прекалено издигане. Така винаги се поддържа дистанция от 1 – 2 микрометъра и няма триене, което позволява по-бързо въртене (не както при магнитните ленти).

Що се отнася до въртенето – най-бавните дискове са 2400 оборота. След това следват 3600-5400-7200-10000-15000 RPM.

Всички глави са свързани в карета и се движат заедно. Когато се изключи захранването на диска главите се отдръпват навън, за да се избегне стържене. Остана само шпинделът, който след известно време спира. Ако глава опре в плочата, то тогава и главата и плочата се надраскват и стават неизползваеми.

Дисковете се затварят в херметическа камера, в която въздухът обикновено се заменя от инертен газ (защото инертните газове най-общо казано не участват в химични реакции и остават непроменени във времето, а не както въздухът, който променя свойствата си със времето). Днес дисковете са от тип Winchester, при които главите и плочите са затворени херметически и е много трудно да се оправи развален харддиск. Диаметърът на стандартния диск е 3.5, като за нуждите на преносимите устройства навлизат и 2.5.

При въртене главите заемат точно фиксирани позиции по радиуса на диска. Всяка такава позиция определя една писта. Пистите от всички дискове на една вертикална повърхност образуват цилиндър. Бр. глави х бр. цилиндри = общ брой писти на диска. (тук е по-правилно да се каже брой работни повърхности по брой цилиндри, защото на една работна повърхност може да има повече от 1 глава, с цел по-малко seek (най-близката глава се мести)).

Шпинделът винаги се върти с една и съща скорост при всички дискове. Щом се достигне тази нормална скорост (при стартиране) влиза и каретата. Ъгловата скорост на диска е една и съща, но линейната на различните писти е различна. Външните писти са с по-бърза линейна скорост, вътрешните – по-ниска. Оттук – секторите във външните писти са по-разредени, вътрешните – по-нагъсто. Отначало всички писти са имали един и същ брой сектори (еднакъв капацитет). На вътрешните писти има по-малко сектори. Броят сектори не е константен, но размерът н