Изречение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Заместване на съдържанието на страницата с „КОН“ Етикет: blanking |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
КОН |
|||
'''Изречението''' е граматически организирано свързване на [[дума|думи]], със собствено [[интонация|интонационно]] и [[семантика|смислово]] значение <ref>{{икона|ru}} Валгина Н. С. ''Современный русский язык''.</ref>. Това е най-голямата граматична единица на [[Език (лингвистика)|език]]а и най-малката градивна единица на [[текст]]а. <ref>[http://www.slideshare.net/Sophijski/ss-presentation-793385 Изречение и изказване], Програма „Език и литература“, [[НБУ]], 2008. Взето на 10 октомври 2010.</ref> Изречението е и основната структурна единица на [[текст]]а. |
|||
Изречението се отличава с граматическа форма, с логическо или емоционално съдържание и може да изразява мисли, чувства и волеви подбуди. От [[пунктуация|пунктуационна]] гледна точка може да завършва на [[точка (препинателен знак)|точка]], [[въпросителен знак|въпросителен]] или [[удивителен знак]], както и с [[многоточие]]. |
|||
Науката [[синтаксис]] се занимава с изследването на кон. |
|||
Към изречението има отношение не само [[езикознание]]то, но и [[логика]]та. |
|||
== Основни признаци на изречението == |
|||
Главните структурно-граматически признаци на изречението са предикативност (сказуемост), модалност, [[интонация]] и граматическа оформеност. |
|||
== Класификация по структура. Видове изречения. == |
|||
По състав и строеж различаваме два вида изречения - [[Просто изречение|прости]] и [[Сложно изречение|сложни]]. |
|||
=== Прости === |
|||
{{основна|Просто изречение}} |
|||
Изречение, изразяващо само една мисъл, съдържащо само едно съждение, се нарича просто изречение. В простото изречение има само един предикативен център, преписващ признак на предмет. |
|||
: Например: „Аз обичам.“, „Колата спря.“ |
|||
==== Видове прости изречения ==== |
|||
* [[Едносъставно просто изречение|Едносъставни прости изречения]] — предикативното отношение е изразено само в една част, тоест състоят се или само от подлог, или само от сказуемо. |
|||
** Сказуемно-безподложни едносъставни прости изречения (например: ''„Съмна се.“'') |
|||
** Подложно-безсказуемни едносъставни прости изречения (например: ''„Тих вятър.“'') |
|||
* [[Двусъставно просто изречение|Двусъставни прости изречения]] — предикативното отношение е изразено в две части — групата на подлога и групата на сказуемото. |
|||
=== Сложни === |
|||
[[Сложно изречение|Сложното изречение]] съдържа повече от един предикативен център. Може да се каже, че изречение, което се състои от две или повече [[Просто изречение|прости изречения]], които заедно съставят смислово единство, се нарича [[сложно изречение]]. Сложното изречение има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои. |
|||
: Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“ |
|||
: „Човекът влезе в апарата, закрепи се здраво на подпорите, завърза въже около тялото си.“ |
|||
: „Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха „камбаната“.“ |
|||
Един текст може да бъде изграден от няколко сложни изречения. Съответно всяко от тях е съставено от прости изречения, които са свързани по различен начин. |
|||
==== Видове сложни изречения ==== |
|||
Според начина на свързване на простите изречения в сложното има два основни вида сложни изречения: |
|||
===== [[Сложно съчинено изречение|Сложно съчинено]] ===== |
|||
(1) Човекът влезе в апарата, (2) закрепи се здраво на подпорите и (3) завърза въже около тялото си. |
|||
Изречението е сложно съчинено. То съдържа три прости изречения, всяко от които може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си: |
|||
:(1) Човекът влезе в апарата |
|||
:(2) Закрепи се здраво на подпорите. |
|||
:(3) Завърза въже около тялото си. |
|||
Простите изречения са свързани съчинително: (1) и (2) — безсъюзно, а (2) и (3) със съюза „и“. |
|||
Простите изречения в сложното съчинено изречение са: |
|||
* самостойни по смисъл |
|||
* синтактично равноправни |
|||
* свързани съчинително |
|||
Съчинителни са съюзите, които свързват: |
|||
* еднородните части в простото изречение; |
|||
* простите изречения в сложното съчинено изречение. |
|||
Съчинителни съюзи са: ''и, или, но, а, ала, обаче, и-и, дали-или, нито-нито, ту-ту и др''. |
|||
Сложно съчинено изречение: |
|||
* вид сложно изречение (състои се от две или повече прости изречения) |
|||
* простите изречения в състава му са самостойни по смисъл (могат да се употребяват самостоятелно, независимо от другите) |
|||
* свързването между простите изречения е съчинително (безсъюзно или със съчинителни съюзи) |
|||
Видове сложни съчинени изречения: |
|||
====== Сложно съчинено съотносително (разделително) изречение ====== |
|||
В сложното съчинено съотносително изречение действията се сменят постоянно, използват се двойните съюзи ''или-или'', ''ту-ту'' и др. |
|||
Например: Черни орляци гарвани прeхвъркват над пътя или кацат по оголелите върхове на дърветата. |
|||
: (1) Черни орляци прехвъркват над пътя. |
|||
: (2) Кацат по оголелите върхове на дърветата. |
|||
Изреченията (1) и (2) са свързани съчинително със съюза „или“. |
|||
====== Сложно съчинено съединително изречение ====== |
|||
Действията в сложното съчинено съединително изречение се извършват последователно или едновременно, а съюзите са ''и'', ''или'', ''та'', ''па'' („та“ и „па“ са остарели форми и се използват по-рядко днес, основно в литературните произведения). |
|||
Например: Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха и те се прибраха вкъщи. |
|||
: (1) Ръцете им и краката им се вкочанясаха. |
|||
: (2) Бузите посиняха. |
|||
: (3) Те се прибраха вкъщи. |
|||
Изреченията са свързани по следния начин: (1) и (2) — чрез запетая, а (2) и (3) със съюза „и“. |
|||
====== Сложно съчинено противоположно изречение ====== |
|||
В сложното съчинено противоположно изречение действията се противопоставят едно на друго, а съюзите са ''а'', ''ала'', ''ама'', ''но'', ''обаче'', ''само че'', ''пък''. За този вид сложно съчинено изречение е известно, че не може да има повече от две изречения, които да се съпоставят. |
|||
Например: До вчера щурците допяваха песента на лятото, а от снощи замлъкнаха. |
|||
: (1) До вчера щурците допяваха песента на лятото. |
|||
: (2) От снощи замлъкнаха. |
|||
Изреченията (1) и (2) са свързани чрез съюза „а“. |
|||
====== Сложно съчинено разнородно изречение ====== |
|||
В това изречение се използват всички съюзни връзки и всички глаголни действия. Сложното съчинено разнородно трябва да съдържа повече от две прости изречения. |
|||
Например: Той горял на огън за Мария и решил или да загине, или да я спечели. |
|||
* [[Сложно съставно изречение|Сложни съставни]] изречения |
|||
Пример |
|||
:(1) Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, (2) която всички наричаха „камбаната“. |
|||
Изречението е сложно съставно. То съдържа две ''прости изречения'': |
|||
: — главно изречение (1) |
|||
: — подчинено изречение (2), |
|||
като второто е зависимо от първото и не може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си. |
|||
Сложните съчинени изречения са три вида : съединително, разделително и противоположно. |
|||
* съединителни — показват едновременни или последователни действия; |
|||
* разделителни — показват, че от 2 възможни действия, се върши едното; |
|||
* противоположни. |
|||
Простите изречения в случая са свързани подчинително чрез съюзната дума „която“. В общ синтактичен план простите изречения в сложното съставно изречение са: |
|||
* зависими едно от друго по смисъл |
|||
* синтактично неравноправни (има само едно главно и поне едно подчинено изречение) |
|||
* свързани подчинително |
|||
===== Знам го вече ===== |
|||
===== [[Сложно смесено изречение|Сложно смесено]] изречение ===== |
|||
Сложно смесено изречение е сложно изречение, в което едни от простите изречения са свързани съчинително, а други — подчинително. (Буйните ниви скриваха слога от хищниците, а острите тръни убождаха всеки, който навлизаше в тях. Те могат да бъдат приложни допълнителни и др.) За да е изречението сложно смесено, трябва да има поне 3 прости изречения в неговия състав. |
|||
'''„Празно място“ и подчинено изречение''' |
|||
Представете си образно модела на българското изречение като къща с празни стаи — на сказуемото, на подлога, на допълненията, на обстоятелственото пояснение. Когато съставяме изречение, всъщност запълваме всяка празна стая с думи. Във всяко от празните места, без това на сказуемото, може да „влезе“ и дума определение. |
|||
Празните места на подлога, допълненията и обстоятелственото пояснение могат да бъдат запълнени: |
|||
— с една дума: |
|||
:<code>Сутринта</code> заваля. |
|||
— със словосъчетание: |
|||
:<code>В ранната сутрин</code> заваля. |
|||
— с изречение |
|||
:<code>Когато настъпи сутринта,</code> заваля. |
|||
==== Видове подчинени изречения ==== |
|||
Когато празно място в глаголното изречение е запълнено с друго изречение, то това изречение е подчинено. Подчинените изречения са |
|||
— в мястото на подлог — сложно съставно с '''подчинено подложно''' |
|||
:<code>Да се плува </code> е приятно. |
|||
Открива се най-често с въпросите „'''кой'''(извършва действието),'''какво'''(изв.действието)“ и т.н.(въпросите за откриване на подлог в изречението) |
|||
— в мястото на допълнение — сложно съставно с '''подчинено допълнително''' |
|||
:Обичам <code>да плувам</code>. |
|||
Открива се най-често с въпросите „'''какво''','''що'''“ и т.н.(въпросите за откриване на допълнение в изречението) |
|||
— в мястото на обстоятелственото пояснение — сложно съставно с '''подчинено обстоятелствено пояснение''' |
|||
:Радвам се, <code>когато плувам</code>. |
|||
Открива се най-често с въпросите „'''как''','''къде''','''кога'''“ и т.н.(въпросите за откриване на обст.пояснение в изречението) |
|||
— към съществителните във всички места — сложно съставно с '''подчинено определително''' |
|||
:Плуването е спорт, <code>който много харесвам</code>. |
|||
Открива се най-често с въпросите „'''какъв''','''каква''','''какво''','''какви'''“ и т.н.(въпросите за откриване на определение в изречението) |
|||
== Класификация по цел на изказването. Видове изречения. == |
|||
=== Съобщително === |
|||
Съобщителното изречение означава изказване на твърдение, съобщаване на информация, факт, събитие <ref>Например минало, текущо или бъдещо събитие, или известен факт и т.н.</ref> и т.н., то е най-често срещано (от типовете изречения по цел на изказването), например „Слънцето изгрява от изток.“, „Прибирам се след работа в 5.“, „Ще ти звънна по-късно.“ Съобщителното изречение винаги завършва с точка. |
|||
=== Въпросително === |
|||
Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да изиска определена информация: „Какво дават по новините?“ |
|||
=== Възклицателно === |
|||
Възклицателното изречение изразява емоция: „Невероятно! Изумително!“ |
|||
=== Императивно === |
|||
'''Императивно''' или още '''подбудително изречение''' означава най-общо, когато нещо е казано на някой с цел той да извърши дадено действие, например: „Отиди на работа в 7:30 сутринта!“. |
|||
== Източници == |
|||
<references/> |
|||
== Литература == |
|||
* [[Иван Дуриданов]], ''Понятието изречение в съвременното езикознание.'' В: сп. Български език, 1959, 9/3, с. 236-245 |
|||
[[Категория:Синтактични единици]] |
|||
[[Категория:Семантични единици]] |
|||
[[Категория:Логическо твърдение]] |
|||
[[Категория:Синтаксис]] |
Версия от 12:10, 17 ноември 2017
КОН