Изречение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Заместване на съдържанието на страницата с „КОН“
Етикет: blanking
Ред 1: Ред 1:
КОН
'''Изречението''' е граматически организирано свързване на [[дума|думи]], със собствено [[интонация|интонационно]] и [[семантика|смислово]] значение <ref>{{икона|ru}} Валгина Н. С. ''Современный русский язык''.</ref>. Това е най-голямата граматична единица на [[Език (лингвистика)|език]]а и най-малката градивна единица на [[текст]]а. <ref>[http://www.slideshare.net/Sophijski/ss-presentation-793385 Изречение и изказване], Програма „Език и литература“, [[НБУ]], 2008. Взето на 10 октомври 2010.</ref> Изречението е и основната структурна единица на [[текст]]а.

Изречението се отличава с граматическа форма, с логическо или емоционално съдържание и може да изразява мисли, чувства и волеви подбуди. От [[пунктуация|пунктуационна]] гледна точка може да завършва на [[точка (препинателен знак)|точка]], [[въпросителен знак|въпросителен]] или [[удивителен знак]], както и с [[многоточие]].

Науката [[синтаксис]] се занимава с изследването на кон.

Към изречението има отношение не само [[езикознание]]то, но и [[логика]]та.

== Основни признаци на изречението ==
Главните структурно-граматически признаци на изречението са предикативност (сказуемост), модалност, [[интонация]] и граматическа оформеност.

== Класификация по структура. Видове изречения. ==
По състав и строеж различаваме два вида изречения - [[Просто изречение|прости]] и [[Сложно изречение|сложни]].
=== Прости ===
{{основна|Просто изречение}}
Изречение, изразяващо само една мисъл, съдържащо само едно съждение, се нарича просто изречение. В простото изречение има само един предикативен център, преписващ признак на предмет.

: Например: „Аз обичам.“, „Колата спря.“

==== Видове прости изречения ====
* [[Едносъставно просто изречение|Едносъставни прости изречения]] — предикативното отношение е изразено само в една част, тоест състоят се или само от подлог, или само от сказуемо.
** Сказуемно-безподложни едносъставни прости изречения (например: ''„Съмна се.“'')
** Подложно-безсказуемни едносъставни прости изречения (например: ''„Тих вятър.“'')
* [[Двусъставно просто изречение|Двусъставни прости изречения]]&nbsp;— предикативното отношение е изразено в две части&nbsp;— групата на подлога и групата на сказуемото.

=== Сложни ===
[[Сложно изречение|Сложното изречение]] съдържа повече от един предикативен център. Може да се каже, че изречение, което се състои от две или повече [[Просто изречение|прости изречения]], които заедно съставят смислово единство, се нарича [[сложно изречение]]. Сложното изречение има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои.

: Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“
: „Човекът влезе в апарата, закрепи се здраво на подпорите, завърза въже около тялото си.“
: „Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха „камбаната“.“

Един текст може да бъде изграден от няколко сложни изречения. Съответно всяко от тях е съставено от прости изречения, които са свързани по различен начин.

==== Видове сложни изречения ====
Според начина на свързване на простите изречения в сложното има два основни вида сложни изречения:

===== [[Сложно съчинено изречение|Сложно съчинено]] =====
(1) Човекът влезе в апарата, (2) закрепи се здраво на подпорите и (3) завърза въже около тялото си.
Изречението е сложно съчинено. То съдържа три прости изречения, всяко от които може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си:
:(1) Човекът влезе в апарата
:(2) Закрепи се здраво на подпорите.
:(3) Завърза въже около тялото си.
Простите изречения са свързани съчинително: (1) и (2) — безсъюзно, а (2) и (3) със съюза „и“.

Простите изречения в сложното съчинено изречение са:
* самостойни по смисъл
* синтактично равноправни
* свързани съчинително

Съчинителни са съюзите, които свързват:
* еднородните части в простото изречение;
* простите изречения в сложното съчинено изречение.
Съчинителни съюзи са: ''и, или, но, а, ала, обаче, и-и, дали-или, нито-нито, ту-ту и др''.

Сложно съчинено изречение:

* вид сложно изречение (състои се от две или повече прости изречения)
* простите изречения в състава му са самостойни по смисъл (могат да се употребяват самостоятелно, независимо от другите)
* свързването между простите изречения е съчинително (безсъюзно или със съчинителни съюзи)

Видове сложни съчинени изречения:

====== Сложно съчинено съотносително (разделително) изречение ======

В сложното съчинено съотносително изречение действията се сменят постоянно, използват се двойните съюзи ''или-или'', ''ту-ту'' и др.

Например: Черни орляци гарвани прeхвъркват над пътя или кацат по оголелите върхове на дърветата.
: (1) Черни орляци прехвъркват над пътя.
: (2) Кацат по оголелите върхове на дърветата.

Изреченията (1) и (2) са свързани съчинително със съюза „или“.

====== Сложно съчинено съединително изречение ======
Действията в сложното съчинено съединително изречение се извършват последователно или едновременно, а съюзите са ''и'', ''или'', ''та'', ''па'' („та“ и „па“ са остарели форми и се използват по-рядко днес, основно в литературните произведения).

Например: Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха и те се прибраха вкъщи.
: (1) Ръцете им и краката им се вкочанясаха.
: (2) Бузите посиняха.
: (3) Те се прибраха вкъщи.

Изреченията са свързани по следния начин: (1) и (2) — чрез запетая, а (2) и (3) със съюза „и“.

====== Сложно съчинено противоположно изречение ======

В сложното съчинено противоположно изречение действията се противопоставят едно на друго, а съюзите са ''а'', ''ала'', ''ама'', ''но'', ''обаче'', ''само че'', ''пък''. За този вид сложно съчинено изречение е известно, че не може да има повече от две изречения, които да се съпоставят.

Например: До вчера щурците допяваха песента на лятото, а от снощи замлъкнаха.
: (1) До вчера щурците допяваха песента на лятото.
: (2) От снощи замлъкнаха.

Изреченията (1) и (2) са свързани чрез съюза „а“.

====== Сложно съчинено разнородно изречение ======
В това изречение се използват всички съюзни връзки и всички глаголни действия. Сложното съчинено разнородно трябва да съдържа повече от две прости изречения.

Например: Той горял на огън за Мария и решил или да загине, или да я спечели.
* [[Сложно съставно изречение|Сложни съставни]] изречения
Пример
:(1) Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, (2) която всички наричаха „камбаната“.

Изречението е сложно съставно. То съдържа две ''прости изречения'':

: — главно изречение (1)
: — подчинено изречение (2),

като второто е зависимо от първото и не може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си.

Сложните съчинени изречения са три вида : съединително, разделително и противоположно.
* съединителни — показват едновременни или последователни действия;
* разделителни — показват, че от 2 възможни действия, се върши едното;
* противоположни.

Простите изречения в случая са свързани подчинително чрез съюзната дума „която“. В общ синтактичен план простите изречения в сложното съставно изречение са:
* зависими едно от друго по смисъл
* синтактично неравноправни (има само едно главно и поне едно подчинено изречение)
* свързани подчинително

===== Знам го вече =====
===== [[Сложно смесено изречение|Сложно смесено]] изречение =====
Сложно смесено изречение е сложно изречение, в което едни от простите изречения са свързани съчинително, а други — подчинително. (Буйните ниви скриваха слога от хищниците, а острите тръни убождаха всеки, който навлизаше в тях. Те могат да бъдат приложни допълнителни и др.) За да е изречението сложно смесено, трябва да има поне 3 прости изречения в неговия състав.

'''„Празно място“ и подчинено изречение'''

Представете си образно модела на българското изречение като къща с празни стаи — на сказуемото, на подлога, на допълненията, на обстоятелственото пояснение. Когато съставяме изречение, всъщност запълваме всяка празна стая с думи. Във всяко от празните места, без това на сказуемото, може да „влезе“ и дума определение.

Празните места на подлога, допълненията и обстоятелственото пояснение могат да бъдат запълнени:

— с една дума:
:<code>Сутринта</code> заваля.

— със словосъчетание:
:<code>В ранната сутрин</code> заваля.

— с изречение
:<code>Когато настъпи сутринта,</code> заваля.

==== Видове подчинени изречения ====
Когато празно място в глаголното изречение е запълнено с друго изречение, то това изречение е подчинено. Подчинените изречения са

— в мястото на подлог — сложно съставно с '''подчинено подложно'''
:<code>Да се плува </code> е приятно.
Открива се най-често с въпросите „'''кой'''(извършва действието),'''какво'''(изв.действието)“ и т.н.(въпросите за откриване на подлог в изречението)

— в мястото на допълнение — сложно съставно с '''подчинено допълнително'''
:Обичам <code>да плувам</code>.
Открива се най-често с въпросите „'''какво''','''що'''“ и т.н.(въпросите за откриване на допълнение в изречението)

— в мястото на обстоятелственото пояснение — сложно съставно с '''подчинено обстоятелствено пояснение'''
:Радвам се, <code>когато плувам</code>.
Открива се най-често с въпросите „'''как''','''къде''','''кога'''“ и т.н.(въпросите за откриване на обст.пояснение в изречението)

— към съществителните във всички места — сложно съставно с '''подчинено определително'''
:Плуването е спорт, <code>който много харесвам</code>.
Открива се най-често с въпросите „'''какъв''','''каква''','''какво''','''какви'''“ и т.н.(въпросите за откриване на определение в изречението)

== Класификация по цел на изказването. Видове изречения. ==

=== Съобщително ===
Съобщителното изречение означава изказване на твърдение, съобщаване на информация, факт, събитие <ref>Например минало, текущо или бъдещо събитие, или известен факт и т.н.</ref> и т.н., то е най-често срещано (от типовете изречения по цел на изказването), например „Слънцето изгрява от изток.“, „Прибирам се след работа в 5.“, „Ще ти звънна по-късно.“ Съобщителното изречение винаги завършва с точка.

=== Въпросително ===
Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да изиска определена информация: „Какво дават по новините?“

=== Възклицателно ===
Възклицателното изречение изразява емоция: „Невероятно! Изумително!“

=== Императивно ===
'''Императивно''' или още '''подбудително изречение''' означава най-общо, когато нещо е казано на някой с цел той да извърши дадено действие, например: „Отиди на работа в 7:30 сутринта!“.

== Източници ==
<references/>

== Литература ==
* [[Иван Дуриданов]], ''Понятието изречение в съвременното езикознание.'' В: сп. Български език, 1959, 9/3, с. 236-245

[[Категория:Синтактични единици]]
[[Категория:Семантични единици]]
[[Категория:Логическо твърдение]]
[[Категория:Синтаксис]]

Версия от 12:10, 17 ноември 2017

КОН