Йоан VI Кантакузин: Разлика между версии
м →Управление: последния - последният, добавени запетаи |
м →Книжовна дейност и последни години: добавена запетая |
||
| Ред 70: | Ред 70: | ||
След оттеглянето си от управлението Йоан Кантакузин се замонашил под името Йоасаф и прекарал остатъка от живота си в манастира [[Ватопед]] на [[Света гора]]<ref>Хайтов, Николай. "Светогорски записки". Издателство Христо Г. Данов. 1987.</ref> ([[1320]]-[[1362]]). |
След оттеглянето си от управлението Йоан Кантакузин се замонашил под името Йоасаф и прекарал остатъка от живота си в манастира [[Ватопед]] на [[Света гора]]<ref>Хайтов, Николай. "Светогорски записки". Издателство Христо Г. Данов. 1987.</ref> ([[1320]]-[[1362]]). |
||
Последовател е на [[исихазъм|исихазма]]. Автор е на история обхващаща периода от [[1320]] до [[1362]] година, а също на писма и беседи с религиозно-полемичен характер. Умира през 1383 г. на преклонна възраст. |
Последовател е на [[исихазъм|исихазма]]. Автор е на история, обхващаща периода от [[1320]] до [[1362]] година, а също на писма и беседи с религиозно-полемичен характер. Умира през 1383 г. на преклонна възраст. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 18:01, 18 ноември 2017
| Йоан VI Кантакузин | |
| византийски император | |
 Йоан VI Кантакузин на църковния събор от 1352 година. | |
| Управление | 1347 - 1354 |
|---|---|
| Коронация | 3 февруари 1347 |
| Наследил | Йоан V Палеолог |
| Наследник | Йоан V Палеолог |
| Лични данни | |
| Роден | ок. 1295
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Кантакузини, Палеолози |
| Брак | Ирина Асенина |
| Йоан VI Кантакузин в Общомедия | |
Йоан VI Кантакузин (гр. Ἰωάννης ΣΤʹ Καντακουζηνός) е византийски император, управлявал от 1347 до 1354 година, като съвладетел с Йоан V Палеолог.
Възкачване
Регент на Йоан V
Син на Михаил Кантакузин, губернатор на Морея, Йоан Кантакузин заемал поста велик доместик на Византия. По майчина линия той е сродник на Палеологовата династия. През 1341 г. умира император Андроник III Палеолог и тронът е наследен от неговия невръстен син Йоан V Палеолог. В Константинопол е сформирано регентство в състав: императрицата-майка Анна Савойска и военачалниците Йоан Кантакузин и Алексий Апокaвк.
Скоро отношенията между тримата регенти се обтегнали, а Кантакузин бил заподозрян от императрицата в опит да вземе властта. Възползвайки се от отсъствието на Кантакузин от столицата, императрица Анна Савойска го обявява за враг на империята и заповядва той да остави командването на войските. Когато новината за това достига до войските на Кантакузин в Тракия, те го обявяват за император въпреки първоначалното му нежелание.
Първа гражданска война
През 1341 г. в крепостта Димотика Йоан Кантакузин е коронясан за император под името Йоан VI Кантакузин. С това започва нова гражданска война, продължила шест години (1341-1347), в които остатъците от византийската държава били разорявани от сърби, българи и турци, привлечени на помощ от едната или другата фракция.
Константинополското регентство няма достатъчно сили да се противопостави на самозвания император, защото Йоан държи повечето от армията в свои ръце. Освен това сръбският крал Стефан Душан и войводата Момчил в Родопите са на страната на Кантакузин. Зелотите, които са ревностни поддръжници на православието и противници на унията с католическата църква, обръщат гръб на императрицата заради западноевропейския ѝ произход.
Анна Савойска и Алексий Апокавк привличат на своя страна българския цар Иван Александър, който обаче само се възползва от затрудненото положение на империята и присъединява Пловдив (1344 г.) и осем крепости в Родопите. Императрица Анна Савойска се опитва да настрои Западна Европа против Йоан Кантакузин, като праща посланичество до папа Климент VI в Авиньон с молба да ѝ бъде осигурена помощ.
Вероятно през 1345 година и двете враждуващи групировки изпращат пратеници при османския бей Орхан, които търсят помощта му срещу своите съперници. Орхан се споразумява с Йоан Кантакузин, който с помощта на негови войници завзема всички тракийски черноморски градове, с изключение на Созопол. Двамата укрепват съюза си през 1346 година, когато Орхан се жени за Теодора, дъщеря на Йоан Кантакузин, след което Кантакузин влиза в Константинопол и става съимператор, заедно с Йоан V.[1]
Заради турската помощ Кантакузин си спечелва омразата на селското население. Българското население в Тракия и Родопите също търпи разорение. Поради тази причина Кантакузин губи като съюзник родопския войвода Момчил, който започва да брани планината от турците.
На 3 февруари 1347 година начело на армия от хиляда души Кантакузин успява да влезе в Константинопол и тържествено е коронясан за съимператор на Йоан V Палеолог.
Управление
Йоан Кантакузин управлява съвместно с Йоан V Палеолог от 1347 до 1354 година, а през 1353 г. провъзгласява за съимператор и своя син Матей Кантакузин. В този период през Европа преминава опустошителна епидемия от чума (черната смърт). Ромейският флот воюва няколко пъти неуспешно срещу този на Генуа. Сърбите също нападат Византия и въпреки, че Йоан VI Кантакузин дава отпор на армията на бившия си съюзник - крал Стефан Душан, последният завладява почти цяла северна и централна Гърция.
Йоан Кантакузин свиква два църковни събора - през 1347 и 1352 г., свързани с враждебността между исихазма и варламитството.
Йоан Кантакузин поддържа съюза си с Орхан до края на своето управление. През 1348 година османският владетел му изпраща войски в помощ срещу сръбския крал Стефан Душан, които така и не влизат в бой, но разграбват Солунско и Беломорска Тракия. През 1350 година Йоан Кантакузин отново получава османски подкрепления за връщането на Солун от бунтовника Алексий Метохит, но те скоро се изтеглят в Мала Азия, заради проблеми на източната османска граница.[1]
Селското население страда от целогодишните атаки на турците, както и от високите данъци, които Йоан VI въвел, поради разоряването на държавата от шестгодишната гражданска война. Тези фактори допринесли за падането на Кантакузин от власт.
Втора гражданска война
В 1352 година извиканата от Кантакузин в подкрепа на сина му Матей Кантакузин, командвана от Орхановия син Сюлейман, се оказва решаваща за неговата победа срещу Йоан V в известната Битка при Питион (Димотика и Одрин). При оттеглянето си Сюлейман завзема крепостта Цимпе на европейския бряг на Дарданелите. Йоан Кантакузин и Орхан повеждат преговори за връщането на крепостта, но на 2 март 1354 година земетресение разрушава стените на крепостта Галиполи и съседните градове и Сюлейман се възползва от положението, за да завземе и тях. През следващите месеци преговорите за връщането на крепостите срещу откуп продължават, но след принудителната абдикация на Йоан Кантакузин през декември те са прекратени.[1]
Подкрепен от широки слоеве от населението, което негодувало от политиката на Кантакузин, през 1353-4 година Йоан V оглавил войска от наемници, завзел Константинопол и принудил Йоан VI да абдикира след седемгодишно съвместно управление. Борбата между Йоан Кантакузин и Йоан V Палеолог допълнително изтощава Византийската държава и улеснила османското завоевание на Балканите.
След абдикацията на Йоан Кантакузин Орхан вече не се смята за обвързан от съюза си с него и започва военни действия срещу Византийската империя. До смъртта си през 1357 година неговият син Сюлейман завзема Малгара, Ипсала и Виза. Междувременно Орхан подпомага неуспешен опит на Матей Кантакузин да заеме трона на империята.[1]
Книжовна дейност и последни години
След оттеглянето си от управлението Йоан Кантакузин се замонашил под името Йоасаф и прекарал остатъка от живота си в манастира Ватопед на Света гора[2] (1320-1362).
Последовател е на исихазма. Автор е на история, обхващаща периода от 1320 до 1362 година, а също на писма и беседи с религиозно-полемичен характер. Умира през 1383 г. на преклонна възраст.
Вижте също
Изследвания
- Ioannis Cantacuzeni Eximperatoris Historiarum libri IV, v. 1—3, Bonnae, 1828—32.
- История Византии, т. 3, М., 1967, гл. 9.
- Иоанн Кантакузин, Беседа с папским легатом. Диалог с иудеем. СПБ., 1997.
- Donald M. Nicol. The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, c. 1295-1383. Cambridge, 2002.
- Вл. Иванов. Една хипотеза за връзките между фамилията на Кантакузините, папството и ордена на хоспиталиерите на Родос (1350-1360 г.): http://vladislavivanov.blogspot.com/2014/05/blog-post_31.html
- Вл. Иванов. Кантакузин, Йоан Александър и възпирането на турците - мит или реалност?:
http://vladislavivanov.blogspot.com/2010/11/blog-post.html
Източници
- ↑ а б в г Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 41-45.
- ↑ Хайтов, Николай. "Светогорски записки". Издателство Христо Г. Данов. 1987.
| Андроник III Палеолог | → | Византийски император (1347 – 1354 (С Йоан V Палеолог) | → | Йоан V Палеолог |