Комикс

Комикс

Комикс (Шаблон:Lang-el, Шаблон:Lang-la в превод отнасящо се до комедията) е форма на изобразително изкуство, в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат история или информация. Комиксите се състоят от една или повече илюстрации,. често разположени една до друга в панел. Размера и аранжирането на тези квадрати зависи от темпото на повествованието. Изображенията могат да съдържат малко думи или пък изобщо да нямат такива за по-голямо въздействие на картинката. Характерните текстови компоненти на комикса са: речеви балон, различни заглавия, звукоподражателни надписи, полета с информационен текст. Карикатурата и другите нейни изобразителни форми са основно художествено-изразително средство в комиксите; например фотокомиксът се състои от различни фотографии. Обикновените форми на комикса са: стрип комикс, карикатура за редакционни и комедийни издания и комикс книга. От края на 20-ти век изданията в томове като графични новели, комикс албуми и танкубон стават много популярни. През 21-ви век започват да се разпространяват онлайн уебкомикси.

Историята на комикса следва различни пътеки в различните държави. Учените виждат началото на тази форма още в праисторията, пример за това са рисунките в пещерата Ласко. В средата на 20-ти век комиксите се развиват в Съединените щати, Западна Европа (особено във Франция и Белгия) и Япония. Историята на европейския комикс може да се проследи до карикатурите на щвейцарския художник Рудолф Тьопфер от 30-те години на 19-те век. Комикса в Европа се популяризира през 30-те години миналия век със заглавия като „Приключенията на Тентен“. В Америка комиксите навлизат в масовата медия в късните 20-те чрез стрип комикса във вестникарските колонки. Следващото десетилетие на американския пазар излизат комикс списанията, които популяризират супергероите; персонажът Супермен се появява през 1938 г. Японският комикс (манга) има своя специфичен стил, който води началото си още от 12-ти век. Модерният стрип комикс навлиза в Япония през 20-те години. Комикс списанията, книги и специализирани томове (танкубон) се развиват след Втората световна война благодарение на художници като Осаму Тецука. През повечето време комиксите са били причислявани към ниската култура, но в края на 20-ти век към тях се подхожда с по-голяма сериозност както в академичните така и в обикновените среди.

Терминът „комикс“ се използва в английския език като съществително в единствено число, но се отнася и към множествени, когато става въпрос за определени примери: самостоятелни стрипове или комикс книги. Думата произлиза от хумористичните (комични) произведения, доминиращи в късния комикс стрип от американските вестници, но става стандарт и за работи с некомичен характер. Обикновено в английския терминът се отнася и до комикси от неанглоезичните страни, макар да се използва и названието им и в оригиналния език, като например „манга“ за японските комикси и „bandes dessinées“ за френско езичните. Няма консенсус между теористите и историците относно дефиницията за комикс. Някои подчертават, че последователният характер на рисунките, и преобладаването на картини над думите, отличава комиксите от книжките с картинки. Други твърдят, че в действителност това, което отличава комиксите от другите форми на континуума от словесните разкази, от една страна, и изцяло от картинки, от друга, е социалният контекст.

Произход

Последователни сцени на Траяновата колона

Различни истории от Библията са представени в „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Старши

Комиксът като форма на изкуство се налага в края на XIX-ти и началото на XX-ти век, заедно с други подобни форми на филми и анимация. Трите форми имат някои общи конвенции, най-забележата от които е смесване на думи и картинки, като и трите дължат части на техните конвенции на технологичните скокове, направени чрез индустриалната революция. Въпреки, че вестниците и списанията въвеждат и популяризират комиксите за първи път в края на 1890 година, разкази с илюстрации съществуват в продължение на много векове.

Ранни разкази

Ранни предшественици на комикса, подобни на днешните, включват Траяновата колона и работата на Уилям Хогарт.

Траяновата колона в Рим, построена в 113 г. е един от ранните оцелели примери на повест, разказана чрез последователни изображения. Египетските йероглифи и гръцките фризове, средновековните гоблени и илюстрираните ръкописи също комбинират последователни изображения и думи, за да разкажат една история. Версии на Библията, които разчитат предимно на изображения, а не на текст, са широко разпространени в Европа, за да достигнат ученията на християнството до неграмотните. В средновековната живопис, много последователни сцени от една и съща история (обикновено библейски) се появят едновременно в една и съща картина.

Едва след откриването на модерните техники и печатната преса тези работи достигат до читателя в масови количества.

От 15-и до 18-ти век

Изобретяването на печатната преса, създава разделение между образи и думи, тъй като двете изискват различни методи на възпроизвеждане. Ранните печатни материали са съсредоточени върху религиозна тематика, но през XVII-ти и XVIII-ти век те започват да се справят с аспекти на политическия и социалния живот, а също така започват да осмиват чрез карикатурата.

Уилям Хогарт често е цитиран в историята на комиксите. Неговата работа The Rake's Progress е съставена от редица платна, всяко от които е възпроизведено печатно, като осемте щампи заедно създават разказ. Печатните техники, разработени в резултат на технологичния напредък на индустриалната революция, позволяват печатането на списания и вестници. Тези публикации използват изображения като средство за коментари на политически и социални проблеми, като тези илюстрации по-късно стават известни като карикатури през 1840 година.

Последната страница на The Rake's Progress на Уилям Хогарт

Френската свобода. Британското робство, карикатура от 1792 г. която осмива френската революция, има два панела и използва „балоните“ за включване на речта, както съвременните комикси.

19 век

Жълтото дете

Родолф Тьопфер, франкофонски швейцарски художник, се възприема като ключова фигура от началото на XIX-ти век. Въпреки, че речевите балони изпадат от употреба по средата на XIX-ти век, Тьопферовите илюстрирани истории с последователни сцени и с текст отдолу на картинките, са препечатвани в цяла Европа и Съединените щати. Липсата на закони за авторското право по това време позволява тези творби да се печатат и превеждат на два континента.

През 1843 година Тьопфер формализира мислите си по история на картинките в своето "Есе по физиогномикс: „Да се конструира картинна история не означава, че трябва да се създаде като майстор-занаятчия, да се извлича всеки потенциал от материала – до дъно! Не означава, че можете просто да разработите карикатури с молив, естествено това е несериозно. Нито пък е просто като да се драматизира поговорка или илюстрира игра на думи. Трябва да се измисли някаква игра, където частите са подредени по план и форма задоволително така че да формират едно цяло. Не рисувате шега и не слагате рефрен в куплети. Вие правите книга: добра или лоша, тъжна или глупава, луда или трезва“.

През 1845 г. сатиричните рисунки, които редовно се появяват във вестниците и списанията, получават името карикатури. В изкуството карикатура е скица с молив или въглен, която ще се боядисва. Британското списание Punch, стартирало през 1841 г., посочва неговите хумористични рисунки като карикатури. По това време са организирани изложби на карикатури, или подготвителни скици. Тази употреба става всеобща, с продължителност до наши дни.

През 1865 г. са публикувани Макс и Мориц от Вилхелм Буш в германски вестник. Буш рафинирана конвенциите от последователни рисунки, и работата му оказва ключово влияние

Въвеждането на литографски методи за печат, получени от Запад е важна стъпка в разширяване на формата в рамките на Китай и изобщо в Азия в началото на XX-ти век. Подобно на Европа и Съединените щати, сатирични рисунки са включени във вестници и периодични издания, като първоначално се основават на произведения от тези страни. Едно от първите списания на сатирични карикатури се основава на Punch. Едни от първите комикси са отпечатани през 1899 г. в Япония. Към 1920 година, пазар е създаден за малки по размер книжки с картинки.

През 1884 г. е публикувано списание, което въвежда стрийп комикс, с участието на титулярен характер, и широко се разглежда като първият стрийп комикс. През 1890 г. още две комични списания дебютират в британската общественост, които утвърждават традицията на периодичните комикси.

В Съединените щати по това време „Жълтото дете“ установява традицията на стрип комикс въпреки че учените са открили по-ранни произведения, които съчетават речевите балончета и разказ с множествени изображения.

20 и 21 век

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Формати и видове комикси

Комикс стрипът обикновено е кратък мултипанелен комикс, обикновено отпечатван във вестниците. В Щатите комиксите от делничните издания са разположени на един ред, докато тези от неделния стрип са им дадени няколко реда. В началото на 20-ти век делничните стрипове са отпечатвани в черно-бяло, а неделните са обикновено цветни и заемат пълна страница.

Графична новела

Графичната Новела или Графичен Роман ( Graphic Novel на Англииски ) е книга която се състои от комикс или комикси. Въпреки че думата новела (Novel) на Англииски обикновено се отнася до обемни творби със фиктивно съдържание, терминът Графичната Новела е често използван при всякякъв вид продължителни творби представляващи разказ използващ визуална последователност като средство за предаване на информацията

Библиография

• Fiore. R (2005). Adventures in Nomenclature: Literal, Liberal and Freestyle // The Comics Journal Message Board. Посетен на June 14, 2005.
• Kunzle, David. The Early Comic Strip; Narrative Strips and Picture Stories in the European Broadsheet from c.1450 to 1825. University of California Press, 1973.
• McCloud, Scott. Understanding Comics: The Invisible Art. Kitchen Sink Press, 1993. ISBN 0-87816-243-7.
• Perry, George; Aldridge, Alan. The Penguin Book Of Comics. Penguin, 1989 reprint with introduction. ISBN 0-14-002802-1.
• Sabin, Roger. Adult Comics: An Introduction. Routledge, 1993. ISBN 0-415-04419-7.
• Santos, Derek (1998) Comic History // The Comic Page. Посетен на June 26, 2005.
• Varnum, Robin & Gibbons, Christina T. editors. The Language of Comics: Word and Image. University Press Mississippi, 2001. ISBN 1-57806-414-7.
• Soanes, Stevenson, Catherine, Angus. The Oxford Dictionary of English (revised edition). Oxford, Oxford University Press, 2005. ISBN 9780199571123.
• Williams, Jeff. „Comics: A tool of subversion?“ Journal of Criminal Justice and Popular Culture, 2(6) (1994) 129-146
• Couch, Chris. The Publication and Formats of Comics, Graphic Novels, and Tankobon. Image & Narrative, 2000. ISBN 1780-678X.
• Gabilliet, Jean-Paul. Of Comics and Men: A Cultural History of American Comic Books. University Press of Mississippi, 2010. ISBN 978-1-60473-267-2.
• Booker, M. Keith. "Introduction". Comics through Time: A History of Icons, Idols, and Ideas. ABC-CLIO, 2014. ISBN 978-0-313-39751-6. с. xxv–xxxvii.

Външни препратки

• Billy Ireland Cartoon Library & Museum
• Michigan State University Comic Art Collection
• Comic Art Collection
• Comic Book Database
• Grand Comics Database
• Comics Archives and Editorial Cartoons
• Cartoon Art Museum of San Francisco
• Time Archives' Collection of Comics
• GetSlabbed Collector Guide: Information on collecting comics
• Historieta y Animación