Сава Муткуров: Разлика между версии

Сава Муткуров
	Сава Муткуров
български военен деец и политик
Роден	16 декември 1852 г. (стар стил) Търново, Османска империя
Починал	15 март 1891 г. (стар стил) (38 г.) Неапол, Италия
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Награди	Орден „Свети Станислав“
	Сава Муткуров в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:09, 21 ноември 2017

Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов.

Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.

Биография

Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград.

Армия на Русия

През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.^[1]

Милиция на Източна Румелия

След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в I-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб.

Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.

Армия на България

По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5^-а пеша бригада.^[1]

Политическа и държавна дейност

След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.^[1]

След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември^* 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.

На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.^[1]

Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март^* 1891 г.^[1] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.

Награди

Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
Орден „За заслуга“ – сребърен
Руски орден „Св. Станислав“ IV ст.
Руски орден „Св. Ана“ IV ст. ^[2]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Форум „Бойна Слава“

Източници

Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.

Портал „Военна история на България“

[tt-1] а ^б ^в ^г ^д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

[2] Форум „Бойна Слава“

[1]

[2]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 '''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]] – [[генерал-майор]] от [[пехота]]та, политик – [[регент]] на Княжество България ([[1886]]-[[1887]]) и [[военен министър]] (1887-[[1891]]) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]].
-Той е първият български офицер, получил орден „[[За храброст]]“ I ст., и първият произведен български [[генерал]].
+Той е първият български офицер, получил орден „[[За храброст]]“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.
 == Биография ==
+Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в [[Цариград]].
-Роден е на 4/16 декември 1852 г. в [[Велико Търново|Търново]], баща му е известният бъкърджия Атанас Муткуров. По-големият брат на Сава  - Петър участва в [[Хаджиставрева буна|Хаджиставревата буна]] (1862 г.) и точно на Еньовден той е заловен заедно с други патриоти е хвърлен в Цариградския затвор. Сава заедно с майка си заминава за [[Цариград|Константинопол]], с надежда да са в помощ на затворника. Завършилият в Търново взаимното и класно училище Сава в Истанбул записва и учи в реномираното султанско учебно заведение ''Мектеба султание'', чиито възпитаници получават средно военномедицинско образование. Смъртта на големия брат през 1867 г. слага край на престоя на Босфора и той заминава за Одеса. .<ref name=":0" />
 ===Армия на Русия===
-През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]] и произведен в [[прапоршчик]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878)  като помощник ротен командир в състава на 53 Волински пехотен полк се проявява при форсирането на река Дунав при Зимнич-Свищов, както и в боевете на Шипка и при Шейново.<ref name=":0">[http://starotarnovo.ucoz.com/blog/sava_atanasov_mutkurov/2015-01-01-25 Първият български генерал се казва Сава Атанасов Муткуров]</ref> Повишен е в чин [[поручик]] и назначен командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
+През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) е командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 ===Милиция на Източна Румелия===
+След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] – първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това – в Главния щаб.
-След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] – първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това – в Главния щаб. В август 1881 г. е произведен в чин [[капитан]], а през пролетта на следващата година - в чин [[майор]]. Назначен е за началник на администрацията и жандармерията в Главния щаб на източнорумелийската милиция.<ref name=":0" />  Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на северна и южна България]] в [[1885]] г. и присъства при ареста на главния управител на Източна Румелия. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и го убеждават да получат съгласието му. На 8 септември е произведен в чин [[подполковник]].и назначен за командир на Айтоската дружина натоварена с тежката задача да спре евентуално нападение от страна на Турция.<ref name=":0" />
+Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
 ===Армия на България===
-По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командир на дясната колона на Западния корпус той дава своя принос за овладяването на Цариброд и Пирот. Командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на [[Втора пехотна тракийска дивизия|5<sup>-а</sup> пеша бригада]].<ref name="tt"/>
+По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на [[Втора пехотна тракийска дивизия|5<sup>-а</sup> пеша бригада]].<ref name="tt"/>
 === Политическа и държавна дейност ===
 [[Файл:The funeral of Major General Sava Mutkurov.jpg|мини|дясно|Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София]]
-След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], убеден от бритенския консул в Пловдив.<ref name=":0" />  Сава Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.<ref name="tt"/> След завръщането си на престола князът го назначава за главнокомандващ на българската войска.
+След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Сава Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.<ref name="tt"/>
 След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]].
+На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/>
-На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/> Най-значимите му приноси за развитието на българската войска са превъоръжаването й с модерно магазинно стрелково оръжие система “[[Манлихер]]”, останало на въоръжение в армията ни до края на 40-те години на 20 век, и създаването на важни за устройството и реда на войската закони и наредби. В началото на февруари 1891 г. поради влошено здравословно състояние Сава Муткуров подава оставка и заминава на лечение в Италия. Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt" /> Препогребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София, частично разрушена от бомбардировките през 1944 г. и напълно съборена през 1971г. Тогава гробът на Сава Муткуров е отворен и след проучване от проф. Йордан Йорданов тленните останки са пренесени и положени настоящия му гроб в парцел 45 на централните софийски гробища.<ref name=":0" /><ref>[http://sofiapomni.com/parcel.php?id=45#693 София помни]</ref>
+Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt"/> Погребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София.
 == Награди ==