Софийска епархия (източнокатолическа): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 68: Ред 68:
* [[Ямбол]]: енория „[[Свети Кирил и Методий (Ямбол)|Св. св. Кирил и Методий]]“
* [[Ямбол]]: енория „[[Свети Кирил и Методий (Ямбол)|Св. св. Кирил и Методий]]“
* [[Малко Търново]]: енория „[[Света Троица (Малко Търново)|Света Троица]]“
* [[Малко Търново]]: енория „[[Света Троица (Малко Търново)|Света Троица]]“
** Параклис „[[Света Троица (Малко Търново)#Параклис „Света Богодорица”|Света Богодорица]]”
** Eпархийно светилище „[[Света Троица (Малко Търново)#Параклис „Света Богодорица”|Света Богодорица]]”
* [[Шумен]]: енория „[[Света Анна (Шумен)|Света Анна]]“
* [[Шумен]]: енория „[[Света Анна (Шумен)|Света Анна]]“
* [[Казанлък]]: енория „[[Свети Йосиф (Казанлък)|Свети Йосиф]]“
* [[Казанлък]]: енория „[[Свети Йосиф (Казанлък)|Свети Йосиф]]“

Версия от 01:40, 27 ноември 2017

Седалището на Софийската апостолическа екзархия

Софийската апостолическа екзархия (Шаблон:Lang-la) е апостолическа екзархия в България, единствената епархия на източнокатолическата Църква на съединените с Рим българи, обхващаща цялата територия на страната.

На север граничи с архиепархията на Фъгъраш – Алба Юлия в Румъния, на запад – със Сръбско-черногорската апостолическа екзархия и с Македонската апостолическа екзархия, на юг – с Гръцката апостолическа екзархия от византийски обред и с Истанбулската апостолическа екзархия от византийски обред.

Софийският екзарх има седалище в София, при катедралата „Успение Богородично“.

История

Катедралата „Успение Богородично“

Униатското движение по Българските земи възниква в средата на 19-ти век. През 1860 г. папа Пий IX приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан архиепископ.

Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков[1]. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в Киев, където умира след 18 години[2]. За негов приемник е избран Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на успенците и възкресенците да изпратят свои братя в Цариград, Македония и Тракия.

След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ Нил Изворов, който представлява интересите на българските католици пред турските власти.

През 1883 г., с декрет от Рим, Конгрегацията за разпространение на вярата издига 2 викариата – за Тракия и Македония, със съответните епископи – Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата световна война и след нея много от верните на тези епархии са принудени да се преселят в България.

През 1925 г. папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраща монс. Анджело Ронкали.

Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.

През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, Казанлък, Тополовград, Ивайловград и Малко Търново, в селата

За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват около 15 000 униати. В следващите години се създават нови енории – в село Куклен, Пловдивско и в Свиленград.[3] На 29 май 1929 г. в Ямбол се провежда конференцията на католиците от източен обред в България. В нея участват 27 делегати - 13 свещеници и 14 миряни от общо 15 енории. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.[4]

На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ Йоан Гаруфалов. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „Успение Богородично" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с Дамян Теелен - епископ на Никополската епархия, и Иван Романов - епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ Джузепе Мацоли - aпостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.[4]

След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ Методий Стратиев.

Структура

Понастоящем Католическата апостолическа екзархия има 14 енории в цялата страна, обслужвани от 21 свещеници. В нея работят монашеските общества на отците успенци, възкресенци, салезиани, кармелити и сестрите кармелитки, евхаристинки, облатки и фоколарини от Марииното дело.

От 1995 г. управляващ Католическа апостолическа екзархия е епископ Христо Пройков. Към 2004 г. в екзархията служат 21 свещеници: 6 мирски и 15 монашески. На 1 свещеник се падат 476 католици. Освен това има 15 монаси и 40 монахини от различни ордени.

Епископска курия
Енории
Католически енории в България
Карта на католическите енории в България
Карта на католическите енории в България
  Софийско-пловдивска епархия
  Никополска епархия
  Софийска екзархия (източен обред)

Софийската екзархия е разделена на 14 енории:

Статистика

година население свещеници дякони монаси енории
кръстени общо % католици брой мирски йеромонаси кръстени на свещеник мъже жени
1969 ? 8.500.000 ? 8 8 0 21 20
1988 15.000 ? ? 20 12 8 750 16 40 18
1999 15.000 ? ? 16 6 10 937 10 39 20
2000 15.000 ? ? 15 5 10 1.000 10 40 20
2001 15.000 ? ? 17 5 12 882 14 40 20
2002 15.000 ? ? 18 5 13 833 15 40 10
2003 10.000 ? ? 19 5 14 526 14 40 10
2004 10.000 ? ? 21 6 15 476 15 40 21
2009 10.000 ? ? 21 5 16 476 20 38 21
2010 10.000 ? ? 22 6 17 434 21 39 22

Вижте също

Източници

Външни препратки