Михаил Мил: Разлика между версии
м Вътрешни препратки |
Demar-stil (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници|13:13, 23 ноември 2017 (UTC)}} |
|||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Михаил Мил |
| име = Михаил Мил |
||
| Ред 32: | Ред 31: | ||
Детството и юношеството на Михаил преминават в Иркутск. Неговият баща, Леонтий Мил, е железопътен служител, майка му, Мария Ефимовна, е стоматолог. От детството си Михаил проявява различни таланти: рисува, увлича се от музиката и лесно изучава чужди езици. |
Детството и юношеството на Михаил преминават в Иркутск. Неговият баща, Леонтий Мил, е железопътен служител, майка му, Мария Ефимовна, е стоматолог. От детството си Михаил проявява различни таланти: рисува, увлича се от музиката и лесно изучава чужди езици. |
||
Завършва висшето си образование в началото на 30-те години в [[Южно-Руски държавен политехнически университет|Донски политехнически институт]] в [[Новочеркаск]]. По време на ваканциите помага на [[Николай Камов (инженер)|Николай Камов]] за създаването на [[автожир]] и след получаването на дипломата започва работа при него. Тук той работи по различни проекти на автожири и подемни машини. През 1939 г. Мил става заместник на Камов. След започването на Втората световна война известно време служи като инженер при създаването и използването на автожир А-7 при бойни условия. |
Завършва висшето си образование в началото на 30-те години в [[Южно-Руски държавен политехнически университет|Донски политехнически институт]] в [[Новочеркаск]].<ref>http://warspot.ru/2261-mihail-mil-hudozhnik-i-konstruktor</ref> По време на ваканциите помага на [[Николай Камов (инженер)|Николай Камов]] за създаването на [[автожир]] и след получаването на дипломата започва работа при него. Тук той работи по различни проекти на автожири и подемни машини. През 1939 г. Мил става заместник на Камов. След започването на Втората световна война известно време служи като инженер при създаването и използването на автожир А-7 при бойни условия. |
||
През 1943 г. става кандидат на техническите науки и през 1945 г. доктор на науките. През декември 1947 г. е създадено конструкторско бюро, наречено на негово име и след това следват разработките на въртолетите [[Ми-1]], [[Ми-2]], [[Ми-4]], [[Ми-6]], [[Ми-8]] (експортен вариант Ми-17), [[Ми-10]], [[Ми-12]] (или В-12). |
През 1943 г. става кандидат на техническите науки и през 1945 г. доктор на науките. През декември 1947 г. е създадено конструкторско бюро, наречено на негово име и след това следват разработките на въртолетите [[Ми-1]], [[Ми-2]], [[Ми-4]], [[Ми-6]], [[Ми-8]] (експортен вариант Ми-17), [[Ми-10]], [[Ми-12]] (или В-12). |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{СОРТКАТ:Мил, Михаил}} |
{{СОРТКАТ:Мил, Михаил}} |
||
[[Категория:Пионери в авиацията]] |
[[Категория:Пионери в авиацията]] |
||
Версия от 20:18, 27 ноември 2017
| Михаил Мил Михаил Леонтьевич Миль | |
| руски конструктор | |
 Портрет на Михаил Мил на руска пощенска марка | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Русия |
| Националност |  СССР |
| Партия | КПСС |
| Награди | Държавна награда на СССР Орден „Ленин“ Червено знаме Герой на социалистическия труд Червено знаме на труда (СССР) Червена звезда Ленинска премия |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Михаил Мил в Общомедия | |
Михаил Мил (роден на 22 ноември 1909 г. в Иркутск; починал на 31 януари 1970 г. в Москва) е един от най-известните руски конструктори на въртолети, доктор на технически науки, герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска премия и държавна премия на СССР.
Биография
Детството и юношеството на Михаил преминават в Иркутск. Неговият баща, Леонтий Мил, е железопътен служител, майка му, Мария Ефимовна, е стоматолог. От детството си Михаил проявява различни таланти: рисува, увлича се от музиката и лесно изучава чужди езици.
Завършва висшето си образование в началото на 30-те години в Донски политехнически институт в Новочеркаск.[1] По време на ваканциите помага на Николай Камов за създаването на автожир и след получаването на дипломата започва работа при него. Тук той работи по различни проекти на автожири и подемни машини. През 1939 г. Мил става заместник на Камов. След започването на Втората световна война известно време служи като инженер при създаването и използването на автожир А-7 при бойни условия.
През 1943 г. става кандидат на техническите науки и през 1945 г. доктор на науките. През декември 1947 г. е създадено конструкторско бюро, наречено на негово име и след това следват разработките на въртолетите Ми-1, Ми-2, Ми-4, Ми-6, Ми-8 (експортен вариант Ми-17), Ми-10, Ми-12 (или В-12).