Разлика между версии на „Пенчо Пенев“

Направо към навигацията Направо към търсенето
Добавени са творчески и научни трудове, биографията е разширена и по- цялостна. Добавени са източници за справка.
мNo edit summary
(Добавени са творчески и научни трудове, биографията е разширена и по- цялостна. Добавени са източници за справка.)
}}
 
'''Пенчо Стоянов Пенев''' е [[България|български]] [[юрист]] и [[политик]], отчлен на [[Българска комунистическасоциалистическа партия|Българската комунистическа партияБСП]] (БКП),от днес1980 [[Българскадо социалистическа1991 партия]]година, (БСП).бивш Той е [[министър на правосъдието]] (1990, 1990-1991)91 г. и [[министър на вътрешните работи]] (1990) г. в правителствата на България[[Андрей Луканов]] и членкоалиционното правителство на [[КонституционенДимитър съдПопов на България(министър-председател)|КонституционнияДимитър съдПопов]], (1991-1997)депутат във Великото Народно събрание, професор по конституционно право.
 
== Биография ==
Пенчо Пенев е роден на [[7 юли]] [[07.07.1947]] година в град [[Кюстендил]]. През 1970 година завършва [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] „Св. „КлиментКлимент Охридски“]]. От 1971 до 1983 година е [[съдия]] в [[София]], като достигаот младши съдия стига до поста заместник- председател на Софийския окръжен съд. От 1978 до 19871985 година е хоноруван преподавател по вещно и облигационногражданско право в Софийския университет, а през 1983 година защитава кандидатска дисертация. От(сега 1980докторат) годинапо егражданско член на БКПправо. След 1983защитата годинапостъпва ена чиновникработа в Министерствотоминистерство на правосъдието.<ref name="ташев">{{ташев}}</ref>като ръководител на направление „Правни проблеми на [[Съвет за икономическа взаимопомощ|СИВ]]“.
 
През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в [[Правителство на България (76)|първото правителство]] на [[Андрей Луканов]], избран е и за член на Висшиявисшия партиен съвет на БСП. През септември същата година оглавява вътрешнотоминистерството министерствона вътрешните работи след избора на [[Атанас Семерджиев]] за вицепрезидент и остава на този пост и при [[Правителство на България (80)|втория кабинет]] на Андрей Луканов. От декември 1990 година до ноември 1991 година е отново министър на правосъдието в коалиционното [[Правителство на България (81)|правителство]] на [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]]. След смяната на правителството става член на Конституционния съд, където остава до 1997 година<ref name="ташев"/>.
 
Пенчо Пенев е депутат във Великото народно събрание и в това му качество и като министър на правосъдието участва в приемането на новата конституция.
 
От 1991 година, след като прекратява членството си в БСП до 1997 година Пенчо Пенев е конституционен съдия. След изтичане на мандата му става адвокат като практикува професията до 2004 година.
 
През 2003 година е избран за доцент а през 2013 и за професор по [[конституционно право]] като от 1998 до 2016 година е преподавател по конституционно право и конституционно правосъдие в [[Русенски университет|русенския университет]] „Ангел Кънчев“. С решение на академичната общност и заповед на ректора от 27.09.2016 година е удостоен с почетното звание „Заслужил професор на русенския университет“ за изключителни заслуги в утвърждаването на юридическия факултет.
 
Два мандата - от 2004 до 2011 г Пенчо Пенев е директор на [http://www.nij.bg/ Националния Институт на Правосъдието]. Работи в активно сътрудничество с [[Американска агенция за международно развитие|Американската агенция за международно развитие]] и обучителни институции от Европа, главно от Франция, Испания, Холандия, Италия и Германия за изграждане на Института като модерна обучителна институция за съдии, прокурори и следователи.
 
От 1998 и понастоящем е член на Президиума на Арбитражния съд при [https://www.bia-bg.com/ Българската стопанска камара].
 
От 2010 и понастоящем е член на Асоциацията по Европейско право.
 
С указ на президента от месец март 2017 година проф. д-р Пенчо Пенев е назначен за член на правния съвет към президента на републиката, в който е и понастоящем.
 
Автор е на множество публикации по гражданско и конституционно право: книги, статии, научни доклади.
 
По-важни книги от Пенчо Пенев:
* Забава на доставчика според общите условия за доставка, изд. БТПП, 1984 г.
* [http://ciela.bg/books/book/konstitutsionno-pravosdie-na-republika-blgariia-/343 Конституционно правосъдие], изд. Сиела, 1998 г.
* Конституционно правосъдие на Република България в съавторство с Явор Зартов, изд Сиела, 2004 г.
* [https://books.google.bg/books/about/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5.html?id=A-qBngEACAAJ&redir_esc=y Нормативни и практически очертания на българското конституционно правосъдие], изд. Светулка, 2013 г.
* Съдебната власт в България 1989 – 2014 г., изд. Сиби, 2014 г.
* Устройство на съдебната власт, в съавторство, в електронна версия, изд. Съюз на съдиите в България, 2016 г.
Пенчо Пенев има издадени три стихосбирки:
* Наздравица за глухарчето, изд. Захари Стоянов, 2006 г.
* Небесен щурец, изд Светулка, 2009 г.
* [http://bookshop.bg/bg/knigi/hudojestveni-izdanija/ljubov-po-rozhdenie-38133 Любов по рождение], изд. Захари Стоянов 2017 г.
 
== Отличия и награди ==
Национално отличие:
* Проф. д-р Пенчо Пенев е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие за значителен принос в науката и образованието.
Институционални отличия:
* Почетен знак на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] на република България
* Личен почетен знак, златен, на [[Висш съдебен съвет|Висшия съдебен съвет]] на Република България
* Почетен знак и юбилеен медал на министъра на правосъдието
* Почетен знак, медал за заслуги и личен възпоменателен знак „кортик с инкрустации“ на министъра на вътрешните работи
* Почетен знак на Съдебния инспекторат към Висшия съдебен съвет
* Почетен знак на адвокатурата
* Почетен знак на Съюза на юристите в България
* Почетен знак от Американската агенция за международно развитие.
 
== Източници ==
Ташо Ташев, Министрите на България 1879 г – 1999 г., Академично издателство Марин Дринов 1999г.
<references/>
 
Кой кой е в България, изд. К. Труд, 1998 г.
 
Ангел Цураков, Енциклопедия на правителствата в България, изд. К. Петър Берон 2001 г.
 
Сто и тридесет години министерство на правосъдието 1979 – 2009 г., сборник 2009 г.
 
20 години Висш съдебен съвет, юбилейна хроника 2011г.
 
Милко Палангурски, Адвокати, управление, политика, изд. Фабер 2016 г.
 
Указ номер 173/12.07.2011 г за награждаване на Пенчо Стоянов Пенев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие.
 
Указ на президента на Република България от месец март 2017 година за назначаване на членовете на Правния съвет към президента на републиката.
 
проф. Димитър Костов и проф. Пенчо Пенев бяха [https://rousse.info/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE/ удостоени] със званието „Почетен професор на русенския университет“.<references/>
 
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|77}}
3

редакции

Навигация