Георги Трайчев: Разлика между версии

Георги Трайчев
	Георги Трайчев
български просветен деец и революционер
Роден	2 октомври 1869 г. Прилеп, Османска империя
Починал	28 януари 1943 г. (73 г.) София, България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Подпис
	Георги Трайчев в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:41, 2 декември 2017

Георги Трайчев Георгимайков с псевдоними Вестителов, Г. Майков^[1] е български просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Георги Трайчев Георгимайков^[2] е роден в 1869 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия^[3] и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.

След Междусъюзническата война Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф Любомир Милетич в рамките на Научната експедиция в Македония и Поморавието. Пише спомени и книги на македонска тематика.^[4]^[5]

В своя статия за българите в Албания пише:

„

Сърби и гърци, виждайки изоставено туй българско население на произвола на съдбата, не правиха ли и правят още опити да обсебят туй население в лоното на своите уж вероизповедни пропаганди. Къде са нашите черковно-училищни органи в албанската държава? Къде е българският епископ, който да представлява българската екзархия и да прибере под свое ведомство туй национално българско паство? Аз мисля, че е дошло вече време сериозно да се застъпим за българщината в Албания, там поне, където закони и условия ни дават право на покровителство, за да не ни изпреварят един ден сръбската и гръцката пропаганди. Дано бъдем поне сега чути.^[6]

“

Умира в София в 1945 година.

Трудове

Албум "Бигорски монастир Свети Иван Предтеча" в "Библиотека Струмски"
Албум "Ставропигиален храм паметник "Св. Александър Невски" в "Библиотека Струмски"
"Към терминологията на българската флора и фауна", публикувано във в. "Вести", год. IX, брой 62, 69 и 70; год. Х, брой 63 и год. ХI, брой 54; Цариград, 1899 година в "Библиотека Струмски"
"Бележки върху козните и домогванията на елинизма в Македония от най-ново време; съвременни разкрития", София, 1904 г. в "Библиотека Струмски"
"Преспа; Преспанското Езеро; Старини в Преспа", София, 1923 г. в "Библиотека Струмски"
"Град Прилеп", София, 1925 г. в "Библиотека Струмски"
Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933.
"Книга за мияците", София, 1941 . в "Библиотека Струмски"
"Описание на с. Богданци (Гевгелийска околия)" в "Библиотека Струмски"
Трайчев, Георги. „Мариово“, Македонска библиотека №1, София 1923.
„Дойран и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София 1923.
Трайчев, Георги. „Преспанското езеро“, Македонска библиотека №4, София 1924.
„Принос към историята на революционното дело в Македония (Прилепско)“, София 1925.
„Духовните качества на македонските българи“, Македонска библиотека №7, София 1928.
"Les Qualites Spirituelles Des Bulgares de Macedoine", Sofia, 1930 година
„Спомени от моето 40-годишно учителство (1889 - 1929)“, София, 1929.
„Какво са дали македонците на българското племе“, статия, публикувана в списание „Отец Паисий“, г. III, кн. 1, София, 1930 г.
"Миналото на град Прилеп", София, 1925 година
Албум "Бигорски монастир Свети Иван Предтеча" в "Библиотека Струмски"
"За родното мѣсто на прочутия църковенъ пѣвецъ Иоанъ Кукузелъ", публикувано в сп. "Училищен преглед", книга 39, София, 1940 година
"Спомени от 50-годишният ми юбилей; 1891-1941", София, 1942 година
"Славянски свидетелства за езика на македонските българи", публикувано във в-к "20 юлий", год. I, бр. 15, София, 20 юли 1924 г.

„Мариово“
„Преспанското езеро“
„Духовните качества на македонските българи“

Бележки

↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25
↑ http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1186
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
↑ Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 - 789.
↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.
↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.

[1] Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25

[2] ttp://www.strumski.com/biblioteka/?id=1186

[Кандиларовъ_89-3] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.

[4] Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 - 789.

[5] Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.

[6] Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 [[File:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|мини|250п|Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Георги Трайчев е втори отзад от ляво на дясно.]]
 [[File:Prilep Exarchist school teachers 1892-1893.JPG|мини|250п|Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. [[Антон Попстоилов]], [[Йордан Янчулев]], [[Спиридон Мирчев]], [[Козма Георгиев]], доктор [[Йордан Бомболов]] (директор), [[Пере Тошев]], [[Даме Груев]], Георги Трайчев и [[Никола Смичков]]. Втори ред: [[Юрдан Попконстантинов]], [[Недялко Дамянов]], [[Илия Хаджитошев]], [[Илия Иванов (революционер)|Илия Иванов]], Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.]]
-Георги Трайчев Георгимайков<ref>http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1186</ref> е роден в 1869 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Завършва с четвъртия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 89">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=89 }}</ref> и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.
+Георги Трайчев Георгимайков<ref>http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1186</ref> е роден в 1869 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Завършва с четвъртия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 89">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=89 }}</ref> и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.
 След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф [[Любомир Милетич]] в рамките на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]]. Пише спомени и книги на македонска тематика.<ref>Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 - 789.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.</ref>