Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
{{цитат|''Ето, от изток Панчарево със старата си римска баня, сгушено в един прелестен кът, там, дето Искър, като излазя из пролома си, пълни с шум околността. Срещу него, през реката, върху един канарист рът стърчи средновековният Урвич, прославен от преданието за последните борби с турците на издихающата българска независимост.''}}
 
[[Панчаревски минерален извор|ПанчаревскитеЛечебните минерални извори]] в района на днешно Панчарево били известни още на [[траки]]те, които основали в близост до тях селище с името „Риляник“, в превод „изобилен извор“. По-късно името им се променило, като през [[Римляни|Римската епоха]] били наричани „Бани Чезаре“ (Царски) и били поддържани в добро състояние от [[аристокрация]]та и местното население, а в района им се предполага, че се е оформило богато императорско имение с [[лоза|лозови]] насаждения. [[Славяни]]те и [[българи]]те ги наричали „Бани Цареви“, а [[турци]]те – „Банджареви“, и около тях се разполагал прочутият Кинан-пашов [[чифлик]], който заемал една голяма територия, граничеща с Горублянското, Симеоновско и Бистришко землище.
 
В Панчарево и околностите му са останали и значителни следи от времето на [[Римска империя|Римската империя]]. Тогава е била построена минералната баня, която имала седем басейна. Има основание да се предполага, че както при изворите в [[София]], така и в Панчарево се е упражнявал култ към бога-лекар [[Асклепий]] и към нимфите, тъй като и на двете места са намерени отломъци от барелефите на трите нимфи. Над банята, в местността „Градище“, са намерени останки от римски постройки и от охранителна крепост, предназначени да пазят от [[варвари|варварски]] нападения подстъпите към [[София|Сердика]] и Искърския пролом, в посока [[Самоков]], но никакви по-задълбочени археологически проучвания не са правени в района.
2862

редакции

Навигация