Какараска: Разлика между версии
м Disambiguated: Букурещки договор → Букурещки договор (1913) |
Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| изглед = |
| изглед = |
||
| изглед-описание = |
| изглед-описание = |
||
| гео-ширина = 41.000 |
|||
| гео-дължина = 23.5667 |
|||
| област = Централна Македония |
| област = Централна Македония |
||
| дем = Сяр |
| дем = Сяр |
||
Ред 33: | Ред 31: | ||
=== В Османската империя === |
=== В Османската империя === |
||
В края на |
В края на XIX век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Какараска'' (Kakaraska) живеят 90 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/22|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, отразяваща статистика от 1873 година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118-119; 136-137.</ref> В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.<ref name="stoixeia">[http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Демография на селата в бившия дем Копеки]</ref> |
||
В 1891 година [[Георги Стрезов]] определя селото като част от Сармусакликол и пише: |
В 1891 година [[Георги Стрезов]] определя селото като част от Сармусакликол и пише: |
||
Ред 39: | Ред 37: | ||
{{цитат|Какараска, на ЮИ от [[Бейлик махала]], чифлик от Тефик бея. Църква гръцка. 26 къщи със 150 жители българе. Пътят равен, но на места всякога блатист.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 840.]</ref>}} |
{{цитат|Какараска, на ЮИ от [[Бейлик махала]], чифлик от Тефик бея. Църква гръцка. 26 къщи със 150 жители българе. Пътят равен, но на места всякога блатист.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 840.]</ref>}} |
||
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) |
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Какараска има 500 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 176.]</ref> |
||
В първото десетилетие на |
В първото десетилетие на XX век населението на Какараска е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти [[гъркомани]] и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 200-201.</ref> По-късно селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и в него има българско училище. В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.<ref>Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών]</ref> |
||
В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише: |
В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише: |
||
Ред 47: | Ред 45: | ||
{{цитат|Какараска е чифлик с 30 къщи - българи и цигани, които са се отказали от Екзархията. Чифликът е собственост на трима стопани, един от които е болницата в гр. Сяр. Тя е построила ново училище само за 4-5 деца. В селото няма църква. Учителят Иван Спиров няма необходимата подготовка и практика... Учениците са 19, от които 14 момчета и 5 момичета.<ref>Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.</ref>}} |
{{цитат|Какараска е чифлик с 30 къщи - българи и цигани, които са се отказали от Екзархията. Чифликът е собственост на трима стопани, един от които е болницата в гр. Сяр. Тя е построила ново училище само за 4-5 деца. В селото няма църква. Учителят Иван Спиров няма необходимата подготовка и практика... Учениците са 19, от които 14 момчета и 5 момичета.<ref>Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.</ref>}} |
||
Селото е освободено от [[османско владичество]] от [[Седма рилска дивизия]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] през октомври |
Селото е освободено от [[османско владичество]] от [[Седма рилска дивизия]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] през октомври 1912 година. През юни [[1913]] година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето от гръцката армия и по силата на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] е включено в рамките на Гърция. |
||
=== В Гърция |
=== В Гърция = |
||
В |
В 1922 години в Какараска са заселени [[гърци]]-[[бежанци]] от село [[Кости]], България, чиито потомци и до днес практикуват [[нестинарство]]. Според преброяването от 1928 година Какараска е смесено местно-бежанско село със 52 бежански семейства с 196 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> |
||
На |
На 28 декември 1926 година селото е прекръстено на Агия Елени, но официално в регистрите с новото име е от 1927 година.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref><ref name="pandektis"/> |
||
В 1933 година е построена църквата „[[Св. св. Константин и Елена (Какараска)|Св. св. Константин и Елена]]“.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imsn.gr/ιεροσ-ναοσ-αγιων-κωνσταντινου-και-ελε-2/ | заглавие = Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης | достъп_дата = 2017-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | език = | цитат = }}</ref> |
|||
=== Преброявания === |
=== Преброявания === |
Версия от 09:17, 16 декември 2017
- Тази статия е за селото. За птицата вижте сврака.
Какараска Αγία Ελένη | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Сяр |
Географска област | Серско поле |
Надм. височина | 15 m |
Население | 636 души (2001) |
Какара̀ска (понякога Кака̀ска или Кака̀ра, Шаблон:Lang-el, Агия Елени, до 1926, но официално в регистрите от 1927 Κακαράσκα, Какараска или Καράσκα, Караска[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 636 жители.
География
Селото е разположено в Серското поле на 12 километра южно от град Сяр (Серес) и на 3 километра източно от Копеки (Скутари).
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов етимологията на името на селото е от диалектната дума за сврака (Corvus pica) какараска.[2]
В Османската империя
В края на XIX век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Какараска (Kakaraska) живеят 90 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.[4] В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.[5]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
„ | Какараска, на ЮИ от Бейлик махала, чифлик от Тефик бея. Църква гръцка. 26 къщи със 150 жители българе. Пътят равен, но на места всякога блатист.[6] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Какараска има 500 жители българи.[7]
В първото десетилетие на XX век населението на Какараска е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти гъркомани и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.[8] По-късно селото минава под върховенството на Българската екзархия и в него има българско училище. В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.[9]
В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише:
„ | Какараска е чифлик с 30 къщи - българи и цигани, които са се отказали от Екзархията. Чифликът е собственост на трима стопани, един от които е болницата в гр. Сяр. Тя е построила ново училище само за 4-5 деца. В селото няма църква. Учителят Иван Спиров няма необходимата подготовка и практика... Учениците са 19, от които 14 момчета и 5 момичета.[10] | “ |
Селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включено в рамките на Гърция.
== В Гърция
В 1922 години в Какараска са заселени гърци-бежанци от село Кости, България, чиито потомци и до днес практикуват нестинарство. Според преброяването от 1928 година Какараска е смесено местно-бежанско село със 52 бежански семейства с 196 души.[11]
На 28 декември 1926 година селото е прекръстено на Агия Елени, но официално в регистрите с новото име е от 1927 година.[12][1]
В 1933 година е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[13]
Преброявания
- 1913 - 221 души
- 1920 - 186 души
- 1951 - 648 души
- 1961 - 803 души
- 1971 - 773 души
- 1981 - 671 души
- 1991 - 617 души
- 2001 - 636 души[5]
Външни препратки
Бележки
- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καράσκα -- Αγία Ελένη
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 130.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118-119; 136-137.
- ↑ а б Демография на селата в бившия дем Копеки
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 840.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 176.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 200-201.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2017-12-16.
|