Куманово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м карти-обратен-ред = да
Ред 20: Ред 20:
| телефонен-код = 389 031
| телефонен-код = 389 031
| мпс-код = KU
| мпс-код = KU
| карти-обратен-ред = да
| карта3 = Република Македония Куманово
| карта3 = Република Македония Куманово
| карта3-текст = Куманово
| карта3-текст = Куманово

Версия от 22:36, 16 декември 2017

Тази статия е за града в Република Македония. За селото в България вижте Куманово (село).

Куманово
Куманово
— град —
      
Герб
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областЖеглигово
Площ509,48 km²
Надм. височина320 m
Население76 272 души (2002)
Първо споменаване1519 г.
Пощенски код1300
Телефонен код389 031
МПС кодKU
Официален сайтkumanovo.gov.mk
Куманово в Общомедия

Кума̀ново (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq, Куманова) е град в Република Македония, център на община Куманово.

География

Градът е разположен в северната част на Република Македония на реките Кумановска (Койнарка) и Липковска, на 330 m надморска височина в котловината Жеглигово, на източните склонове на Скопска Църна гора. Разстоянието до столицата Скопие е 25 km, а до границата със Сърбия – 10 km.

История

В Османската империя

Правилник на Самарджийския еснаф в Куманово, 1870 г., написан на кумановски говор
Българското екзархийско училище в града

Първите сведения за града са в турски архиви от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на куманите, които се установяват в областта през Средновековието.[1]

В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише:

Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много.

В 19 век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В града още преди Руско-турската война функционира българска община. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 4 хиляди жители, като мнозинството са българи.[2]

През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[3] След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.[4] В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7 700 жители българи християни, 5 800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.[6]

В началото на 20 век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в града има 310 сръбски патриаршистки и 28 влашки гъркомански къщи.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.[8]

В Сърбия

Пощата и площадът пред нея между Втората балканска и Първата световна война
Документ от българския Кумановски окръг, 28 ноември 1916 година

През октомври 1912 година, в началото на Балканската война, край града се провежда Кумановската битка, в която сръбските войски нанасят поражение на османските и откриват пътя си за настъпление във Вардарска Македония. Сръбските власти подлагат на масов терор всички по-видни българи. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до българския свещеник Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявават за сърби:

Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.

Поп Никола забягва в Щип при българските войски.[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 47 743
албанци 18 278
турци 256
роми 4 056
власи 108
сърби 5 230
бошняци 15
други 586

Кмет на града е Зоран Дамяновски.

Личности

Участници в честването на 1 май в града: Поцко Попкузов, Тоде Свилански, Петър Мадамче, Панзо Маназер, Ценко Арсов, Мико Цъмко, Зафир Трайковски, Иле Дащевски, Стойче Пчински, Иле Ръкла, Витко Иванов, Трайко Киткалия, Благой Вишниев, Йоско Трайков – Чучурея, Коста Дайлев, Трайко Илиевски – Кмета, Милан Дзука, Георги Оджа, Милан Георгиев, Денко Свещеника, Милан Дикла, Кръсто Кръстев (горе); музикантите Гаго, Асо, Дечо, Спиро, Ване, Наско и Данаил Димов (най-долу). Според надписа на снимката честването е от 1909 година, но според вестник „Работническа искра“ първото честване на 1 май в Куманово е от 1911 година.

Куманово традиционно в 19 век е голям българо-турски град в северна Македония, конкуриращ вилаетската столица Скопие. Един от водещите български възрожденци в града е Гьоро Борозан. От Куманово са и дейците на ВМОРО Йордан Иванов – един от водачите на Скопския революционен окръг, Йордан Йовчев – дълги години ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Куманово и градски войвода, Методия Стоянов – градски войвода, Захари Гьорев – български учител и революционер в Ениджевардарско и Михаил Шуманов – кумановски войвода на организацията. В Куманово в края на 19 и началото на 20 век пуска корени сръбската пропаганда и градът дава някои видни дейци на комунистическата съпротива през годините на българското управление през Втората световна война – Християн Тодоровски и Перо Георгиев – народни герои на Югославия. От Куманово е Трайко Прокопиев – виден композитор от СР Македния. В Куманово в 1930 година е роден и турският поет и писател Фахри Кая.

Побратимени градове

Вижте също

Външни препратки

Литература

Бележки

  1. Evans, Thammy. Macedonia. Bradt Travel Guides, 2009. ISBN 9781841622972. p. 257. (на английски)
  2. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 35.
  3. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 563.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 578.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.
  7. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126 – 127.
  9. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови