Теория на еластичността: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
добавен източник
Ред 1: Ред 1:
'''Теория на еластичността''' е раздел на [[Механика на непрекъснатите среди|механика на непрекъснатите среди]], в който се изучават обратимите [[Деформация|деформации]] на телата, т.е. деформациите, които изчезват при снемане на натоварването.<ref>http://uacg.bg/?p=179&id=462&f=2&dp=23&l=1</ref>
{{без източници}}
'''Теория на еластичността''' е раздел на [[Механика на непрекъснатите среди|механика на непрекъснатите среди]], в който се изучават обратимите [[Деформация|деформации]] на телата, т.е. деформациите, които изчезват при снемане на натоварването.


Най-общо, еластичност е свойството на телата да се съпротивляват на изменението на формата и [[Обем|обема]] си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване.
Най-общо, еластичност е свойството на телата да се съпротивляват на изменението на формата и [[Обем|обема]] си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване.
Ред 7: Ред 6:


Съвременното формулиране на основните закони и съотношения на теорията на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и [[Огюстен Луи Коши|О. Коши]] в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теорията на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в [[Строително инженерство|строителното дело]], авиостроението и ракетостроенето, [[Машиностроене|машиностроенето]], минното дело и други.
Съвременното формулиране на основните закони и съотношения на теорията на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и [[Огюстен Луи Коши|О. Коши]] в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теорията на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в [[Строително инженерство|строителното дело]], авиостроението и ракетостроенето, [[Машиностроене|машиностроенето]], минното дело и други.

== Бележки ==
<references/>


{{Физика раздели}}
{{Физика раздели}}

Версия от 08:55, 17 декември 2017

Теория на еластичността е раздел на механика на непрекъснатите среди, в който се изучават обратимите деформации на телата, т.е. деформациите, които изчезват при снемане на натоварването.[1]

Най-общо, еластичност е свойството на телата да се съпротивляват на изменението на формата и обема си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване.

Основната задача на теорията на еластичността е определяне на преместванията, деформациите и напреженията в еластичните тела по зададено външно натоварване. Основният закон на теорията на еластичността е законът на Хук, според който тензорите на напрежението и деформацията в еластично тяло са свързани с линейна зависимост. Този закон, в случая на едномерен опън, има вида σ = , където σ е напрежението на опън, ε относителното удължение, а E – коефициентът на пропорционалност, наречен модул на Юнг.

Съвременното формулиране на основните закони и съотношения на теорията на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и О. Коши в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теорията на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в строителното дело, авиостроението и ракетостроенето, машиностроенето, минното дело и други.

Бележки

Шаблон:Физика-мъниче