Теория на еластичността: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
добавен източник |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
⚫ | |||
{{без източници}} |
|||
⚫ | |||
Най-общо, еластичност е свойството на телата да се съпротивляват на изменението на формата и [[Обем|обема]] си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване. |
Най-общо, еластичност е свойството на телата да се съпротивляват на изменението на формата и [[Обем|обема]] си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване. |
||
Ред 7: | Ред 6: | ||
Съвременното формулиране на основните закони и съотношения на теорията на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и [[Огюстен Луи Коши|О. Коши]] в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теорията на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в [[Строително инженерство|строителното дело]], авиостроението и ракетостроенето, [[Машиностроене|машиностроенето]], минното дело и други. |
Съвременното формулиране на основните закони и съотношения на теорията на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и [[Огюстен Луи Коши|О. Коши]] в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теорията на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в [[Строително инженерство|строителното дело]], авиостроението и ракетостроенето, [[Машиностроене|машиностроенето]], минното дело и други. |
||
== Бележки == |
|||
<references/> |
|||
{{Физика раздели}} |
{{Физика раздели}} |
Версия от 08:55, 17 декември 2017
Теория на еластичността е раздел на механика на непрекъснатите среди, в който се изучават обратимите деформации на телата, т.е. деформациите, които изчезват при снемане на натоварването.[1]
Най-общо, еластичност е свойството на телата да се съпротивляват на изменението на формата и обема си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване.
Основната задача на теорията на еластичността е определяне на преместванията, деформациите и напреженията в еластичните тела по зададено външно натоварване. Основният закон на теорията на еластичността е законът на Хук, според който тензорите на напрежението и деформацията в еластично тяло са свързани с линейна зависимост. Този закон, в случая на едномерен опън, има вида σ = Eε, където σ е напрежението на опън, ε относителното удължение, а E – коефициентът на пропорционалност, наречен модул на Юнг.
Съвременното формулиране на основните закони и съотношения на теорията на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и О. Коши в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теорията на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в строителното дело, авиостроението и ракетостроенето, машиностроенето, минното дело и други.