Башкортостан: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
| Автомобилен код || 02 |
| Автомобилен код || 02 |
||
|} |
|} |
||
⚫ | '''Република Башкортостан''', '''Башкортостан''' или '''Башкирия''' (на [[башкирски език|башкирски]]: ''Башҡортостан Республикаһы'') е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската Федерация]]. Заема площ от 142 947 km² (0,84 % от общата площ на [[Русия]], 29-то място в РФ) и е разположена на границата между [[Европа]] и [[Азия]]. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район. По данни от [[2016]] г. в републиката живеят 4 071 181 души (2,83% от населението на Русия, 7-мо място в РФ). Столица град [[Уфа]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Уфа]] 1519 km |
||
[[File:Bashkir03.png|thumb|250px]] |
|||
⚫ | '''Република Башкортостан''', '''Башкортостан''' или '''Башкирия''' (на [[башкирски език|башкирски]]: ''Башҡортостан Республикаһы'') е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската Федерация]]. Заема площ от 142 947 km² (0,84 % от общата площ на [[Русия]], 29-то място в РФ) |
||
== История == |
== История == |
||
Ред 46: | Ред 44: | ||
Република Башкортостан е разположена на границата мужду [[Европа]] и [[Азия]] и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен [[Урал (планина)|Урал]] и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с [[Пермски край]] и [[Свердловска област]], на изток с [[Челябинска област]], на югоизток, юг и югозапад – с [[Оренбургска област]], на запад – с [[Република Татарстан]], на северозапад – с [[Удмуртия|Република Удмуртия]]. В тези си граници заема площ от 142 947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km. |
Република Башкортостан е разположена на границата мужду [[Европа]] и [[Азия]] и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен [[Урал (планина)|Урал]] и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с [[Пермски край]] и [[Свердловска област]], на изток с [[Челябинска област]], на югоизток, юг и югозапад – с [[Оренбургска област]], на запад – с [[Република Татарстан]], на северозапад – с [[Удмуртия|Република Удмуртия]]. В тези си граници заема площ от 142 947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km. |
||
Западната част на републиката е равниннна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река [[Белая]] – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен [[Урал (планина)|Урал]]. Тук |
Западната част на републиката е равниннна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река [[Белая]] – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен [[Урал (планина)|Урал]]. Тук тя има ширина до 150 km и се състои от система от меридионални хребети, като най-висок от тях е хребета Уралтау. В него се намира и най-високата точка на Република Башкортостан връх '''[[Ямантау]] 1638 m'''. На юг хребетите се снижават и постепенно преминават в хълмистото Залаирско плато. В тази част на републиката широко са разпростанени карстовите явления. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на [[нефт]] и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на [[природен газ]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[манган]], [[хром]], [[олово]], [[волфрам]] и др. |
||
Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14°C (град [[Бирск]]), -14°C (село Кага). Средна юлска температура 16,5°C (село Кага), 20,5°C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3°C (в планините) до 2,8°C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен [[Урал (планина)|Урал]] и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10°C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000°C. |
Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14°C (град [[Бирск]]), -14°C (село Кага). Средна юлска температура 16,5°C (село Кага), 20,5°C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3°C (в планините) до 2,8°C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен [[Урал (планина)|Урал]] и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10°C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000°C. |
||
[[File:Соколиная скала.jpg|thumb|250px|Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на [[Белая]])]] |
|||
=== Реки === |
|||
Територията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река [[Волга]] (79%), на река [[Урал (река)|Урал]] (20%) и на река [[Об]] (1%). Към водосборния басейн на [[Волга]] спадат реките: [[Кама (река)|Кама]] с левите си притоците си [[Белая]] и [[Ик]]; [[Уфа (река)|Уфа]], [[Дьома]] и Сим (притоци на [[Белая]]) и [[Ай (река)|Ай]] (приток на [[Уфа (река)|Уфа]]). Към водосборния басейн на река [[Урал (река)|Урал]] освен самата река[[Урал (река)|Урал]], протичаща в източната част с притока си [[Сакмара]]. Към водосборния басейн на река [[Об]] – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на [[Тобол]]) и [[Миас (река)|Миас]] (десен приток на [[Исет]]). |
|||
[[File:Соколиная скала.jpg|thumb|250px|Река [[Нугуш]]]] |
|||
В републиката има над 13 000 реки. Много от тях са част от транспортната система на Европейска Русия и осигуряват достъп до летищата на [[Балтийско море|Балтийско]] и [[Черно море]]. |
|||
В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие. |
|||
Сред големите реки са: |
|||
*[[Белая]] (1430 km) |
|||
*[[Уфа (река)|Уфа]] (918 km) |
|||
*[[Сакмара]] (760 km) |
|||
*[[Ик]] (571 km) |
|||
*[[Дьома]] (556 km) |
|||
*[[Ай (река)|Ай]] (549 km) |
|||
*[[Юрюзан]] (404 km) |
|||
*[[Бистри Танип]] (345 km) |
|||
*[[Сим]] (239 km) |
|||
*[[Нугуш]] (235 km) |
|||
*[[Таналик]] (225 km) |
|||
*[[Зилим]] (215 km) |
|||
*[[Сюн]] (209 km) |
|||
⚫ | |||
=== Езера === |
|||
На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите есетествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река [[Уфа (река)|Уфа]], Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на [[Белая]]) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на [[Кама (река)|Кама]] |
|||
⚫ | |||
В Башкортостан има 2700 езера и язовири. Сред главните езера са: |
|||
*Езеро [[Асиликюл]] (23,5 km²) |
|||
*Езеро [[Кандрикюл]] (15,6 km²) |
|||
*Езеро [[Ургун]] (12 km²) |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на [[нефт]] и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на [[природен газ]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[манган]], [[хром]], [[олово]], [[волфрам]] и др. |
||
⚫ | |||
Голяма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%. |
|||
⚫ | |||
== Население == |
== Население == |
||
Ред 106: | Ред 82: | ||
Административно-териториално републиката се дели на 54 административни района, 21 [[град]]а, 4 674 населени места. |
Административно-териториално републиката се дели на 54 административни района, 21 [[град]]а, 4 674 населени места. |
||
[[Файл:Admin-map-Bashkiria-region.gif|300 px|thumb|Административно-териториално дебение на Башкортостан]] |
[[Файл:Admin-map-Bashkiria-region.gif|300 px|thumb|Административно-териториално дебение на Башкортостан]] |
||
=== Райони === |
=== Райони === |
||
Абзелиловски; Алшеевски; Архангелски; Аскински; Аургазински; Баймакски; Бакалински; Балтачевски; Белебеевски; Белокатайски; Белорецки; Бижбулякски; Бирски; Благоварски; Благовещенски; Буздякски; Бураевски; Бурзянски; Гафурийски; Давлекановски; Дувански; Дюртюлински; Ермекеевски; Зиан-чурински; Зилаирски; Иглински; Илишевски; Ишимбайски; Калтасински; Караиделски; Кармаскалински; Кигински; Краснокамски; Кугарчински; Куш-наренковски; Куюргазински; Мелеузовски, Мечетлински; Мишкински; Миякински; Нуримановски; Салаватский; Стерлибашевски; Стерлитамакски; Татишлински; Туймазински; Уфимски; Учалински; Федоровски; Хайбуллински; Чекмагушевски; Чишмински; Шарански; Янаулски. |
Абзелиловски; Алшеевски; Архангелски; Аскински; Аургазински; Баймакски; Бакалински; Балтачевски; Белебеевски; Белокатайски; Белорецки; Бижбулякски; Бирски; Благоварски; Благовещенски; Буздякски; Бураевски; Бурзянски; Гафурийски; Давлекановски; Дувански; Дюртюлински; Ермекеевски; Зиан-чурински; Зилаирски; Иглински; Илишевски; Ишимбайски; Калтасински; Караиделски; Кармаскалински; Кигински; Краснокамски; Кугарчински; Куш-наренковски; Куюргазински; Мелеузовски, Мечетлински; Мишкински; Миякински; Нуримановски; Салаватский; Стерлибашевски; Стерлитамакски; Татишлински; Туймазински; Уфимски; Учалински; Федоровски; Хайбуллински; Чекмагушевски; Чишмински; Шарански; Янаулски. |
||
Ред 113: | Ред 90: | ||
Столица – град [[Уфа]]. |
Столица – град [[Уфа]]. |
||
== Физико-географски данни == |
|||
Републиката е разположена на склоновете на Южен Урал и в Предуралието. |
|||
Най-високата точка на територията на Башкортостан е планината [[Ямантау]] (1638 м.). Най-големи реки на територията на страната са Белая (Агидел) (1430 км) и притоците ѝ Нугуш (235 км), Сим (239 км), Уфа (918 км), Дьома (556 км), Сакмара (760 км) и Ик (571 км). Има около 2 700 езера. |
|||
Климатът е умерено-континентален. Средногодишна температура – +0,3° в планините и +2,8° в равнините. Средна температура през януари – -13,3°С, през юли – +21,6°С. Средногодишни валежи – 300 – 600 мм. |
|||
Горите заемат над 40% от територията на републиката. В Предуралието има смесени гори, а на север, в западната предпланинска част – [[бор]]ови и [[бреза|брезови]] гори. |
|||
== Полезни изкопаеми == |
|||
В Башкортостан има залежи на минерални суровини, [[нефт]], газ, [[въглища]], [[желязо|желязна руда]] и [[злато]]. |
|||
== Икономика == |
== Икономика == |
Версия от 09:17, 17 декември 2017
(знаме) |
(герб) |
Официален език | руски и башкирски |
Столица | Уфа |
Ръководителят на републиката | Рустем Хамитов |
Федерален окръг | Уралски федерален окръг |
Площ |
142 947 км² |
Население |
4 071 181 души (2016) |
Гъстота |
28.48/км² |
Часова зона | UTC +5 |
Автомобилен код | 02 |
Република Башкортостан, Башкортостан или Башкирия (на башкирски: Башҡортостан Республикаһы) е субект в състава на Руската Федерация. Заема площ от 142 947 km² (0,84 % от общата площ на Русия, 29-то място в РФ) и е разположена на границата между Европа и Азия. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район. По данни от 2016 г. в републиката живеят 4 071 181 души (2,83% от населението на Русия, 7-мо място в РФ). Столица град Уфа. Разстояние от Москва до Уфа 1519 km
История
Република Башкортостан е създадена на 23 март 1919 г. като Башкирска АССР в състава на СССР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.
Географска характеристика
-
Шихан Торатау. Самотни хълмове са известни символи на Башкирия
-
Водопадът „Атиш“
-
Башкирски коне близо до езерото „Якту-Кул“
-
Планината Ямантау през есента
Република Башкортостан е разположена на границата мужду Европа и Азия и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен Урал и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с Пермски край и Свердловска област, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад – с Оренбургска област, на запад – с Република Татарстан, на северозапад – с Република Удмуртия. В тези си граници заема площ от 142 947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km.
Западната част на републиката е равниннна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река Белая – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен Урал. Тук тя има ширина до 150 km и се състои от система от меридионални хребети, като най-висок от тях е хребета Уралтау. В него се намира и най-високата точка на Република Башкортостан връх Ямантау 1638 m. На юг хребетите се снижават и постепенно преминават в хълмистото Залаирско плато. В тази част на републиката широко са разпростанени карстовите явления.
Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на нефт и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на природен газ, въглища, желязна руда, манган, хром, олово, волфрам и др.
Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14°C (град Бирск), -14°C (село Кага). Средна юлска температура 16,5°C (село Кага), 20,5°C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3°C (в планините) до 2,8°C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен Урал и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10°C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000°C.
Територията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река Волга (79%), на река Урал (20%) и на река Об (1%). Към водосборния басейн на Волга спадат реките: Кама с левите си притоците си Белая и Ик; Уфа, Дьома и Сим (притоци на Белая) и Ай (приток на Уфа). Към водосборния басейн на река Урал освен самата рекаУрал, протичаща в източната част с притока си Сакмара. Към водосборния басейн на река Об – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на Тобол) и Миас (десен приток на Исет).
В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие.
На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите есетествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река Уфа, Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на Белая) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на Кама
Голяма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%.
Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.
Население
Населението на Башкортостан възлиза на 4 104 336 души, от които 2 626 613 – градско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.
Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - беларуси (0,6%).
96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език – 34,0% от населението.
Административно-териториално деление
Административно-териториално републиката се дели на 54 административни района, 21 града, 4 674 населени места.
Райони
Абзелиловски; Алшеевски; Архангелски; Аскински; Аургазински; Баймакски; Бакалински; Балтачевски; Белебеевски; Белокатайски; Белорецки; Бижбулякски; Бирски; Благоварски; Благовещенски; Буздякски; Бураевски; Бурзянски; Гафурийски; Давлекановски; Дувански; Дюртюлински; Ермекеевски; Зиан-чурински; Зилаирски; Иглински; Илишевски; Ишимбайски; Калтасински; Караиделски; Кармаскалински; Кигински; Краснокамски; Кугарчински; Куш-наренковски; Куюргазински; Мелеузовски, Мечетлински; Мишкински; Миякински; Нуримановски; Салаватский; Стерлибашевски; Стерлитамакски; Татишлински; Туймазински; Уфимски; Учалински; Федоровски; Хайбуллински; Чекмагушевски; Чишмински; Шарански; Янаулски.
Основни градове
Агидел, Баймак, Белебей, Белорецк, Бирск, Благовещенск, Давлеканово, Дюртюли, Ишимбай, Кумертау, Межгоре, Мелеуз, Нефтекамск, Октябрский, Салават, Сибай, Стерлитамак, Туймази, Уфа, Учали, Янаул.
Столица – град Уфа.
Икономика
Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.
Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.
Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.
Транспорт
Град Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.