Ятова граница: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — [[западни български говори]] и [[източни български говори]]. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги има звук ''е'' (например ''бел–бѐли''), а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) ятът е наследен от ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али'').<ref>{{cite web | last = Антонова-Василева | first = Лучия | year = 2015 | url = http://bgslo.ibl.bas.bg/files/BulgOsnDialDel.pdf | title = Диалектно членение на българския език | work = bgslo.ibl.bas.bg | pages = 1-2 | publisher = bgslo.ibl.bas.bg | accessdate = 2015-09-25 | lang = bg}}</ref> |
'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — [[западни български говори]] и [[източни български говори]]. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги има звук ''е'' (например ''бел–бѐли''), а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) ятът е наследен от ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али'').<ref>{{cite web | last = Антонова-Василева | first = Лучия | year = 2015 | url = http://bgslo.ibl.bas.bg/files/BulgOsnDialDel.pdf | title = Диалектно членение на българския език | work = bgslo.ibl.bas.bg | pages = 1-2 | publisher = bgslo.ibl.bas.bg | accessdate = 2015-09-25 | lang = bg}}</ref> |
||
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. Успоредно на ятовата граница, обикновено от западната ѝ страна, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси е също част от границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на |
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. Успоредно на ятовата граница, обикновено от западната ѝ страна, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси е също част от границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на изток от ятовата граница, а втората — на запад): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''. |
||
На север ятовата граница започва от устието на река [[Вит]], минава през [[Никопол]]ско, на изток от [[Луковит]] и [[Плевен]] и на запад от [[Ловеч]], [[Пирдоп]] и [[Панагюрище]]. След това тя преминава през [[Ихтиман]]ско, [[Пазарджик|Пазарджишко]], [[Разлог (област)|Разложко]], [[Гоце Делчев (град)|Гоцеделчевско]], [[Петрич]]ко, [[Солунско]]. Има и местни диалекти, които варират по звучене между западни и източни, а се различават по други части на фонетиката (например произнасянето на звука ''х'' след последна гласна в думите). |
На север ятовата граница започва от устието на река [[Вит]], минава през [[Никопол]]ско, на изток от [[Луковит]] и [[Плевен]] и на запад от [[Ловеч]], [[Пирдоп]] и [[Панагюрище]]. След това тя преминава през [[Ихтиман]]ско, [[Пазарджик|Пазарджишко]], [[Разлог (област)|Разложко]], [[Гоце Делчев (град)|Гоцеделчевско]], [[Петрич]]ко, [[Солунско]]. Има и местни диалекти, които варират по звучене между западни и източни, а се различават по други части на фонетиката (например произнасянето на звука ''х'' след последна гласна в думите). |
Версия от 13:53, 18 декември 2017
Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида — западни български говори и източни български говори. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна ят (Ѣ) днес винаги има звук е (например бел–бѐли), а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) ятът е наследен от а предхождана от мека съгласна (напр. б'ал–бѐли или б'ал–б'али).[1]
Никоя друга от главните фонетични изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. Успоредно на ятовата граница, обикновено от западната ѝ страна, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси е също част от границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на изток от ятовата граница, а втората — на запад): поляни-полени, пияни-пиени, ние береме-ние берем, я, яз-аз, он-той, жежок-горещ, крап-къс, разбой-стан.
На север ятовата граница започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Луковит и Плевен и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко, Солунско. Има и местни диалекти, които варират по звучене между западни и източни, а се различават по други части на фонетиката (например произнасянето на звука х след последна гласна в думите).
Вижте също
Бележки
- ↑ Антонова-Василева, Лучия. Диалектно членение на българския език // bgslo.ibl.bas.bg. bgslo.ibl.bas.bg, 2015. с. 1-2. Посетен на 2015-09-25. (на български)