Разлика между версии на „Иван Александър“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на Henry lalev (б.), към версия на Ferryca)
Етикет: Отмяна
м
| майка=[[Кераца Петрица]]
}}
'''Иван Александър''' (на [[старобългарски език|старобългарски]]:<small>''{{кирилица|ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ}}''</small><ref>Както е изписвано в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на цар Иван Александър]]</ref>), е български [[цар]], управлявал от [[1331]] до [[1371]] година. Иван Александър произхожда от рода [[Шишмановци|Шишман]],е син на [[Срацимир (деспот)|деспот Срацимир]], деспот на Крън, и [[Кераца Петрица]]. Царуването му продължава цели 40 години, коетопо екойто самопоказател ссе двенарежда годинина по-малковторо отмясто това наслед цар [[Петър I (България)|Петър I]]. Редом със [[Стефан Душан]] и [[Йоан Кантакузин]], Иван Александър е една от най-влиятелните личности в историята на [[Балканския полуостров]] през [[14 век]].
 
Дълги години българската историография приемаше, че той е най-изявеният представител на последната българска средновековна династия - Шишмановци. Което е породено от факта, че дълго време не съществува дори и елементарен опит за проучване на родословието на Иван Александър. Наличните извори за произхода на Иван Александър, които не са никак малобройни са категорични - той е потомък на Асеневата фамилия. Рождената му година не е известна, но тъй като изследователите предполагат, че сватбата на родителите му се е състояла към 1300 г., а и той е първо дете в семейството, се счита че е бил роден в самото начало на 14 век.
Редом със [[Стефан Душан]] и [[Йоан Кантакузин]], Иван Александър е една от най-влиятелните личности в историята на [[Балканския полуостров]] през [[14 век]], което се дължи на гъвкавата му династична политика. Владее отлично [[гръцки език|гръцки]] (на преговорите с императора [[Андроник III]] през [[1332]] г. и превод на гръцко възвание от [[1351]] г.). Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на [[Симеон Велики]].
 
Преди да стане цар в Търново е деспот на Ловеч. Достига до царския трон след преврат в българската столица, който сваля цар Иван Стефан (1330-1331), поставен на българския престол от сърбите след злополучната за българите [[битка при Велбъжд]] през 1330 г., в която е убит цар [[Михаил III Шишман Асен|Михаил III Шишман]] (1323-1330).
Дългото му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически начинания. В последните му години Българското царство е разделено и отслабено, което при неговите наследници довежда до падане под османско-турска власт.
 
Иван Александър влиза в остър династичен сблъсък с [[Шишман II]], който е в [[Константинопол]], където регентството, начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан Кантакузин]], признава титлата „''цар на България''“ на Шишман II.
 
В крайна сметка след война, дипломатически преговори и мирен договор, отношенията с Византия са уредени.
 
== Царуване ==
С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] (цар от [[1346]] г.) [[Стефан Душан]] ([[1331]] – [[1355]]), българин по майчина линия (син на кралица [[Теодора Българска|Теодора Смилец]]), който се жени през [[1333]] г. за една от сестрите на цар Иван Александър – известната царица [[Елена Българска]]. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан е имало и немалко други български роднини на Иван Александър, например друга негова сестра.[http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php]
 
Първият период ([[1331]] – [[1364]]) от царуването на Иван Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от пагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]] г.), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332|1331]] г.), използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]] г.) [[Пловдив]] и осем крепости в [[Родопи]]те.
 
През лятото на [[1341]] г. в [[Константинопол|Цариград]] като претендент за българския престол се появява [[Шишман II|Шишман]], третият син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] от брака му с [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]]. Иван Александър настоява претендентът да му бъде предаден, но турскиятЙоан емирКантакузин, който по това време изпълнява ролята на [[Измир|Смирна]]регент в Константинопол, заплашва да изпрати Шишман с кораби до [[Бдин]], където можел да разчита на значителна подкрепа „поради старото приятелство и близостта на рода“. По-късната съдба на този Шишман не е известна, но Иван Александър вдига войските си при [[Сливен]]. Най-вероятно среща турско-византийската армия при [[Одрин]]. Накрая е сключен мирен договор. По нататъшната съдба на Шишман не е известна.
 
При избухването на поредната гражданска война във Византия, Иван Александър взимасе странатанамесва на Алексийняколко Апокавк,пъти обръщайкис гръбцел наизвличане Йоанна Кантакузиноблаги иза османскитесобствената муси съюзницидържава. През 1341 г. напада Византия, а войската му станува по поречието на река Марица. Войниците му се впускат в плячкосване, но тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от търновските войници са разбити и пленени от хората на Кантакузин, а други от турските отряди на Умур бег. Иван Александър се оттегля в Търново и с посредничество през 1342 г. сключва договор с Кантакузин.
[[Картинка:Coin Ivan Alexander with Michael Asen IV.jpg|left|thumb|250px|Сребърна монета на Иван Александър и сина му Михаил Асен]]
 
 
В последния период ([[1365]] – [[1371]] г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при похода му към Българското Черноморие ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Иван Александър османското нашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]]. Накрая той окончателно разделя царството между синовете си [[Иван Шишман]] (владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]]) и [[Иван Срацимир]] ([[Видинско царство|Видинското царство]]). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните самостоятелни български владетели.
 
Иван Александър е нерешителен политик, който се опитва да се възползва, с променлив успех, от обстановката на Балканите. Неговите военни поражения костват на България много, но той укрепва българската държава, разширява я и укрепва отношенията между Българското царство и засилващата се Сърбия.
 
== Просветна, културна и религиозна дейност ==
* [[Михаил Асен]], женен за Ирина, дъщеря на византийския император [[Андроник III Палеолог]]
* [[Иван Срацимир]], женен за [[Анна Басараб|Анна]], дъщеря на влашкия войвода [[Николе Александру]]
* [[Иван Асен]] IV, женен за влашка принцеса
* [[Василиса Шишманина|Василиса]].
 
Първородният му син [[Михаил Асен]] е обявен от баща си за „съцар“ и трябвало да го наследи на престола, но загива в [[Битка при Ихтиман (1355)|битка с турците]] около [[София|Средец]] през 1355 г., преди да го наследи.
 
Иван Александър изпраща първата си жена [[Теодора Басараб]] в манастир (с името Теофана) и се жени [[1345]] г. за еврейката [[Сара (Теодора)|Сара]], дъщеря на венециански банкереврейка, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора. Няма извори, който да показват, какво е било нейното име преди покръстването. Тя е майката на:
* [[Иван Шишман]] ([[1371]] – [[1396]]), женен за българката Кира Мария, а по-късно за Драгана (дъщеря на сръбския княз Лазар)
* [[Иван Асен V]]
50

редакции

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти