Каспичан (община): Разлика между версии
| карта-файл2 = Bulgaria Kaspichan Municipality geographic map bg.svg |
|||
Ред 17: | Ред 17: | ||
| съвет-партия-5 = |
| съвет-партия-5 = |
||
| сайт = [http://www.kaspichan.org/ www.kaspichan.org] |
| сайт = [http://www.kaspichan.org/ www.kaspichan.org] |
||
| карта-файл2 = Bulgaria Kaspichan Municipality geographic map bg.svg |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 16:35, 24 декември 2017
Каспичан (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Шумен |
Площ | 275.06 km² |
Население | 8 434 души |
Адм. център | Каспичан |
Брой селища | 11 |
Сайт | www.kaspichan.org |
Управление | |
Кмет | Златин Ценков (ГЕРБ; 2023) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Каспичан (община) в Общомедия |
Община Каспичан е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Шумен.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в източната част на Област Шумен. С площта си от 275,056 km2 е 8-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад и запад – община Шумен;
- на североизток – община Нови пазар;
- на изток – община Ветрино, Област Варна;
- на югоизток – община Провадия, Област Варна;
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ попада в Източната Дунавска равнина.
Южната половина на общината е заета от централните, най-високи части на Провадийското плато, което със стръмни, на места отвесни склонове се спуска на северозапад, север и североизток към долините на Провадийска река и десният ѝ приток Мътнишка река. В северната му част се издига Мадарското плато, което представлява едно цяло с Провадийското плато. В Мадарското плато се намира най-високата точка на Провадийското плато и на цялата община Каспичан – връх Двете могили 429,8 m, разположен на 1 km южно от квартал „Калугерица“ на град Каспичан. Североизточно от платото, на границата с община Ветрино, в коритото на Провадийска река се намира най-ниската точка на общината – 69 m н.в.
Останалата, северна полина на община Каспичан е заета от обширното Плисковско поле с надморска височина от 100 до 200 m.
Води
Основна водна артерия на община Каспичан е Провадийска река, която протича през нея от северозапад на югоизток с част от горното си течение. В град Каспичан в нея отдясно се влива Мътнишка река (Мадарска река), която протича през общината с последните си 5 km.
В южната част на общината протича горното течение на река Главница, десен приток на Провадийска река. Тя води началото си под името Мерявица от подножието на връх Аталана в Провадийското плато на 365 m н.в., на 3 км югоизточно от село Кюлевча. До изтичането си от язовир „Снежина“ тече на югоизток в дълбока долина под името Аннадере, след което напуска пределите на община Каспичан.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 7 976 | 100,00 |
Българи | 4 935 | 61,87 |
Турци | 1 073 | 13,45 |
Цигани | 925 | 11,60 |
Други | 292 | 3,66 |
Не се самоопределят | 103 | 1,29 |
Не отговорили | 648 | 8,12 |
Движение на населението (1934 – 2011)
Община Каспичан | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 14024 | 13554 | 13119 | 13355 | 12612 | 11490 | 10483 | 9808 | 7976 | ?? | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
Общината има 9 населени места с общо население от 7 976 жители (към 01.02.2011).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Върбяне | 265 | 16,688 | Сюитли | Кюлевча | 347 | 55,023 | |
Златна нива | 618 | 18,559 | Текер | Марково | 758 | 55,942 | Марковец, Марковча |
Каспичан | 3116 | 40,974 | Гара Каспичан | Могила | 370 | 31,464 | |
Каспичан | 1356 | - | в з-щето на гр. Каспичан | Плиска | 906 | 34,356 | Абоба, Плисков |
Косово | 240 | 22,050 | Косовец, Косовча | ОБЩО | 7976 | 375,056 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промени
- Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Абоба на с. Плисков;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Сюитли (Сюютлю) на с. Върбяне;
- – преименува с. Текер на с. Златна нива;
- след 1947 г. – осъвременено е името на с. Плисков на с. Плиска без административен акт;
- през 1956 г. – уточнено е името на с. Косовец (Косовча) на с. Косово без административен акт;
- – уточнено е името на с. Марковец (Марковча) на с. Марково без административен акт;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава гар.с. Гара Каспичан за гр. Каспичан;
- Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава селата Калугерица и Каспичан и ги присъединява като квартали на гр. Каспичан;
- Указ № 2190/обн. 20.10.1981 г. – признава с. Плиска за гр. Плиска;
- Указ № 250/обн. 12.08.1991 г. – отделя кв. Каспичан от гр. Каспичан и го възстановява като отделно населено място – с. Каспичан;
- Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. – отделя с. Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен.
Транспорт
През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 29,5 km.
- През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 17,3 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна;
- От северозапад на югоизток, на протежение от 12,2 km – последният участък от трасето на жп линията от село Русе – Самуил – Каспичан.
През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 56,5 km:
- участък от 5,5 km от автомагистрала Хемус (от km 355,1 до km 360,6);
- участък от 7,5 km от Републикански път I-2 (от km 126,5 до km 134,0);
- последният участък от 5,9 km от Републикански път III-2006 (от km 7,5 до km 13,4);
- целият участък от 10,2 km от Републикански път III-2007;
- участък от 17,9 km от Републикански път III-2082 (от km 18,3 до km 36,2);
- участък от 9,5 km от Републикански път III-7003 (от km 30,1 до km 39,6).
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
|