Разлика между версии на „Египетска митология“

* Хатор , богиня на красотата и любовта

Редом до тях стои също едно от най-често споменаваните в митологията на древен Египет божества — – [[Хор (бог)|Хор]].

Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-възрастният син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — – и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.

Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет - – злият бог на пустинята - – го убил, за да му отнеме властта. Първо Сет направил един ковчег и обявил, че на когото му стане по мярка, ще му бъде подарен (ковчега). Озирис се хванал на номера на своя брат, понеже не вярвал, че може да му стори нещо зло и легнал в ковчега. В този момент Сет затворил ковчега и го пуснал в река [[Нил]]. Изида и сестра и Нефтида потърсили Озирис, намерили го и го съживили. Но по-късно Сет пак се опитал да убие брат си. Озирис бил разкъсан на 14 парчета и разпръснат из цял Египет. Изида и Нефтида отново успели да открият посечения труп, но за да го съживят, те сглобили парчетата и го увили в бинтове. Така Озирис отново възкръснал и бил първата [[мумия]]. Преждевременно обаче Изида заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец. Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил на престола Хор, а той царувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.

[[Балсамиране]]то, като процес за запазване на душата [[Ка]] и тялото на човека - – [[Ба]], е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. [[Египетски жреци|Жреците]] на [[Анубис]] ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат, но сърцето е единствения орган, който се оставя в тялото. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: [[Дуамутеф]] (стомах), [[Кебсенуеф]] (черва), [[Хапи]] (бели дробове), и [[Имсети]] (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове.

За египтянина в сърцето са заключени всички лъжи и истини, извършени приживе. След смъртта, на церемония се анализират. Церемонията на претеглянето на сърцето решава дали на покойния ще се даде право на живот в отвъдното. Умрелият се въвежда в Съдебната зала от [[Анубис]]. Сърцето се поставя на везна, като от другата страна се поставя [[Перото на истината]] на богинята [[Маат]]. [[Анубис]] извършва претеглянето. [[Тот]] записва показанията. Бог Хор отвежда покойния до владенията на [[Озирис]] и ако сърцето е по-леко от перото на [[Маат]] (т.е. то не е опетнено от грехове) покойният бива даряван с вечен живот, ако ли не демонът [[Аммит]], "Сърцеяда" -„Сърцеяда“ – полукрокодил, полулъв, полухипопотам - – изяжда онези, чиито сърца са по-тежки от перото, лишавайки ги от право на живот в Отвъдното.