Чечения: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:56, 2 януари 2018

**Noxçiýn Jumhuri**
**Чеченская Республика**
Знаме на Чечения (Знаме)	(Герб)

Официален език	руски и чеченски
Столица	Грозни
Президент	Рамзан Кадиров
Министър-председател	Рамзан Кадиров
Федерален окръг	Севернокавказки федерален окръг
Площ	15 647 km²
Население	1 414 865 души (2017)
Гъстота	84,67 km²
Валута	рубла
Часова зона	UTC +4
Автомобилен код	20.95

Чеченската република (Шаблон:Lang-ce; Шаблон:Lang-ru), известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация и е част от Южния федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Площ 15 647 km² (76-то място по площ в Руската Федерация, 0,09%), население на 1 януари 2017 г. 1 414 865 души (33-то място в Руската Федерация, 0,96%). Столица град Грозни. Разстояние от Москва до Грозни 2007 km.

Историческа справка

Основна статия: История на Чечения

На 30 ноември 1922 г. е образувана Чеченската автономна област, а на 7 юли 1924 г. Ингушката автономна област. На 15 януари 1934 г. двете автономни области са обединени в Чечено-Ингушска автономна област, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушска АССР. През 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, а населението ѝ е депортирано в Казахстан, Средна Азия и Сибир. През1957 г. Чечено-Ингушката АССР е възстановена и останалите живи депортирани чеченци и ингуши се завръщат по родните си места. На 1 октомври 1991 г. президентът Джохар Дудаев обявява независимостта на новата Чеченска Република от Русия, а на 4 юни 1992 Чеченската Република се разделя на две отделни република Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. От 1994 г. насам руското правителство прави безуспешни опити да установи с военни средства контрол над цялата ѝ територия.

Географска характеристика

Чеченската република е разположена в югозападната част на Руската Федерация, по северните склонове на Голям Кавказ. Граничи на запад с Република Ингушетия и Република Северна Осетия, на северозапад – със Ставрополски край, на север и изток – с Република Дагестан и на юг – с Грузия. В тези си граници заема площ от 15 647 km² (76-то място по площ в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).

Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината Голям Кавказ. По южната граница на страната с Грузия е разположен Страничния хребет на Голям Кавказ и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – Тебулосмта 4493 m, Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с Република Дагестан се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на спепната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.

В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната, планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3°С, средна юлска 25°С, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10°С) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4°С, средната юлска 22-24°С, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5°С в ниските части до -12°С и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21°С до 5°С, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm.

Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяла към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се Каспийско море. Най-голямите чеченски реки са: река Терек, протичаща през северната ѝ част; Сунжа и Асса (десни притоци на Терек); Аргун (десен приток на Сунжа). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река Терек, в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината - типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на ивтензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.

В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, тур, елен, дива котка, вълк, сърна, бурсук, черноглав орел, планинска пуйка, кавказки тетерев, кеклик и др.

Население

Основна статия: Население на Чечения

Населението на Чечения на 1 януари 2017 г. е 1 414 865 души (33-то място по брай в Руската Федерация, 0,96%). Броят на чеченците е 1 206 551 души (95.3 %), на руснаците 24 382 души (1.9 %), на кумиките 12 221 души (1.0 %), и др.

Административно деление

Чеченската република е съставена от 15 района и 3 града с републиканско управление (Грозни, Аргун, Гудермес).

Вижте също

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Чечения.

Официален сайт на проруското правителство (на руски)
Официален сайт на сепаратисткото правителство (на руски)
The Chechenpress, сепаратистки информационен сайт (на английски и руски)
The Kavkazcenter, сепаратистки информационен сайт (на руски, английски и турски)
Руско-чеченският мирен договор от 12 май 1997 (на английски)
Доклад на ПАСЕ за политическата ситуация в Чечня (на английски)
Доклад на ПАСЕ за състоянието на правата на човека в Чечня (на английски)
Сведения за жертвите на mosnews.com (на английски)

@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 Чеченската република е разположена в югозападната част на [[Руската Федерация]], по северните склонове на [[Голям Кавказ]]. Граничи на запад с [[Република Ингушетия]] и [[Северна Осетия|Република Северна Осетия]], на северозапад – със [[Ставрополски край]], на север и изток – с [[Република Дагестан]] и на юг – с [[Грузия]]. В тези си граници заема площ от 15 647 km<sup>2</sup> (76-то място по площ в [[Руската Федерация]], 0,09% от нейната територия).
-Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината [[Голям Кавказ]]. По южната граница на страната с [[Грузия]] е разположен Страничния хребет на [[Голям Кавказ]] и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – '''Тебулосмта 4493 m''', Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с [[Република Дагестан]] се мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на спепната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терски и Сунженски хребети, разделени от плодородната Алханчуртска долина.
+Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината [[Голям Кавказ]]. По южната граница на страната с [[Грузия]] е разположен Страничния хребет на [[Голям Кавказ]] и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – '''Тебулосмта 4493 m''', Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с [[Република Дагестан]] се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на спепната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.
+В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната, планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3°С, средна юлска 25°С, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10°С) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4°С, средната юлска 22-24°С, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5°С в ниските части до -12°С и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21°С до 5°С, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm.
-Най-големи реки в Чечения са [[Терек]], [[Сунжа]] и [[Аргун (река)|Аргун]].
+Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяла към водосборния басейн на река [[Терек]], вливаща се в [[Каспийско море]]. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се [[Каспийско море]]. Най-голямите чеченски реки са: река [[Терек]], протичаща през северната ѝ част; [[Сунжа]] и Асса (десни притоци на [[Терек]]); [[Аргун (река)|Аргун]] (десен приток на [[Сунжа]]). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река [[Терек]], в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината - типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на ивтензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.
-== Административно деление ==
-Чеченската република е съставена от 15 района и 3 града с републиканско управление ([[Грозни]], [[Аргун (град)|Аргун]], [[Гудермес]]).
+В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, тур, елен, дива котка, вълк, сърна, бурсук, черноглав орел, планинска пуйка, кавказки тетерев, кеклик и др.
 == Население ==
 {{основна|Население на Чечения}}
+Населението на Чечения на 1 януари 2017 г. е 1 414 865 души (33-то място по брай в [[Руската Федерация]], 0,96%). Броят на [[чеченци]]те е 1 206 551 души (95.3 %), на [[руснаци]]те 24 382 души (1.9 %), на [[кумики]]те 12 221 души (1.0 %), и др.
+== Административно деление ==
-Населението на Чечения е 1 324 767 души ([[2013]]). Броят на [[чеченци]]те е 1 206 551 души (95.3 %), на [[руснаци]]те 24 382 души (1.9 %), на [[кумики]]те 12 221 души (1.0 %), и др.
+Чеченската република е съставена от 15 района и 3 града с републиканско управление ([[Грозни]], [[Аргун (град)|Аргун]], [[Гудермес]]).
 == Вижте също ==