Апарат на Голджи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
путка
Премахната редакция 8320614 на 193.68.159.53 (б.)
Ред 4: Ред 4:
През 1893 г. [[Камило Голджи]] наблюдава странна структура около ядрата на нервни клетки, която нарича ''„вътреклетъчен мрежест апарат“''. '''Дълго време''' след това се е считало, че тази структура е характерна само за животинските [[клетка|клетки]]. С помощта на електронния [[микроскоп]] апарат на Голджи е бил открит и във всички растителни клетки.
През 1893 г. [[Камило Голджи]] наблюдава странна структура около ядрата на нервни клетки, която нарича ''„вътреклетъчен мрежест апарат“''. '''Дълго време''' след това се е считало, че тази структура е характерна само за животинските [[клетка|клетки]]. С помощта на електронния [[микроскоп]] апарат на Голджи е бил открит и във всички растителни клетки.


'''Апаратът на Голджи''' е сборна структура, чиято основна градивна единица е ''диктиозомата'' – пакет от плоски, извити и путки краищата си „цистерни“. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апарата на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към [[ендоплазмена мрежа|ендоплазмената мрежа]], а вдлъбнатата – към [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]]. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи [[вакуола|вакуоли]], обикновено съдържащи продукти за секреция – това са т.нар. секреторни гранули.
'''Апаратът на Голджи''' е сборна структура, чиято основна градивна единица е ''диктиозомата'' – пакет от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апарата на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към [[ендоплазмена мрежа|ендоплазмената мрежа]], а вдлъбнатата – към [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]]. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи [[вакуола|вакуоли]], обикновено съдържащи продукти за секреция – това са т.нар. секреторни гранули.


Апаратът на Голджи изпълнява няколко основни, жизнено необходими за клетката функции:
Апаратът на Голджи изпълнява няколко основни, жизнено необходими за клетката функции:

Версия от 14:27, 2 януари 2018

Диаграма на ендомембранната система в типична еукариотна клетка. Апаратът на Голджи е в зелено

През 1893 г. Камило Голджи наблюдава странна структура около ядрата на нервни клетки, която нарича „вътреклетъчен мрежест апарат“. Дълго време след това се е считало, че тази структура е характерна само за животинските клетки. С помощта на електронния микроскоп апарат на Голджи е бил открит и във всички растителни клетки.

Апаратът на Голджи е сборна структура, чиято основна градивна единица е диктиозомата – пакет от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апарата на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към ендоплазмената мрежа, а вдлъбнатата – към клетъчната мембрана. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи вакуоли, обикновено съдържащи продукти за секреция – това са т.нар. секреторни гранули.

Апаратът на Голджи изпълнява няколко основни, жизнено необходими за клетката функции:

  1. Модификационна функция – постъпилите от ендоплазмената мрежа белтъци, липиди и въглехидрати се подлагат на химични преобразувания. Образуват се сложни белтъци (гликопротеиди, липопротеиди и др.)
  2. Секреторна функция – според много автори апаратът на Голджи има ролята на разпределител на веществата, постъпили в него от ендоплазмената мрежа. От апарата на Голджи се отделят вещества, предназначени за секреция. Те са обвити в мембрана (секреторни гранули). При екзоцитозата мембраната на секреторните гранули се слива с клетъчната мембрана, а съдържанието им се изхвърля навън.
  3. Образуване на фрагмопласта при деленето на растителните клетки – фрагмопластът е преграда от мехурчета, образувани от апарата на Голджи, които се натрупват в екваториалната област на делящата се растителна клетка.
  4. Образуване на лизозоми – някои вещества, постъпили в апарат на Голджи, остават в клетката. От апарата на Голджи се откъсват мехурчета, в които има хидролитични ензими – това са лизозомите.
  5. Образуване на акрозомата в сперматозоидите – акрозомата е мехурче, разположено в главата на сперматозоида. Изпълнена е с хидролитични ензими, комплектовани в апарата на Голджи. Тези ензими хидролизират клетъчната мембрана на яйцеклетката при оплождането.