Разлика между версии на „Куршум“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
технически термини
(Bot: Automated import of articles - append on top)
м (технически термини)
{{без източници|01:09, 31 май 2017 (UTC)}}
 
[[File:Bullet.svg|мини|Устройство на [[Патрон (боеприпас)|патрон]]:<br />''1.'' Куршум;<br />''2.'' [[Гилза]]; <br />''3.'' [[Барут]] (илиизстрелващ другозаряд взривно вещество);<br />''4.'' Механизъм заИзхвъргачен презарежданеканал; <br />''5.'' [[Капсул]]]]
'''Куршум (тур. – олово)''' е поразяващият елемент на [[огнестрелно оръжие]]. Понякога грешно куршумите са наричани [[Патрон (боеприпас)|патрони]], но куршумът е една от четирите части на патрона и не съдържа [[взрив]]но вещество. Куршумът поразява целта най-вече с прониквателната си способност.
 
Куршумите са твърде разнообразни по големина и форма предвид предназначението си, но най-общо се делят на обикновени и специални. Куршумите имат обтекаема форма, за да летят добре във въздуха. Отпред биват сферични, овални, конусни и др. Също така биват облечени (меден или стоманен корпус вътре с олово за тежест) или голи, представляващи оловна отливка от специална форма или произведени чрез специализиран технологичен процес.
 
Първоначално създадените куршуми са [[олово|оловно]] малко [[Сфера|топче]], което се изстрелва с помощта на [[Прашка (оръжие)|прашка]]. В действителност проектилите за [[Прашка (оръжие)|прашка]] са със вретеновидна форма а не сферични. С откриването на взривните вещества, тези оловни топчета се слагат в огнестрелни оръжия и се изстрелват вследствие на взрива.взривното Взривнотогорене . възпламеняванеГоренето на барутния заряд създава газове с 3300 000за димен и повече900 пъти за бездимен барут по-голям обем в сравнение с този на заряда в затвореното пространство на оръжието. В резултат на създаденото много високо налягане се изхвърля куршума с висока скорост.
 
Огнестрелното оръжие може да се разглежда като двигател с вътрешно горене с невъзвратим ход на буталото и се подчинява на същите закони.
Много са факторите, които определят ефективността от поражението на куршума. Поразяващата сила на куршума се определя от масата и скоростта на движение при попадане в целта за поразяване. На практика тя е голяма, когато се засегнат жизнено важни органи или се прекратят жизнено важни функции в поразения организъм. Обикновено скорост на куршума при поразяване с над 220 – 250 m/s е смъртоносна.
 
Ефективността от поражението на куршума се определя най-вече от носената от него енергия свързана с масата и скоростта на движение при попадане в целта. Голяма, но случайна е когато се засегнат жизнено важни органи или се прекратят жизнено важни функции в поразения организъм. Обикновено скорост на куршума при поразяване с над 220 – 250 m/s е смъртоносна. Най-общо казано куршуми с голям калибър 10-20 мм и ниска скорост 300-500 м/с поразяват заради отдадената изцяло енергия а такива с много висока скорост над 800-1000 м/с и много малка маса само няколко грама заради хидродинамичния шок т.е. пресирането на нервните тъкани при живи организми. За поражения върху техника принципите са съвсем противоположни т.е. бърз стреловиден куршум като от АО-27 няма никакъв ефект даже върху лекобронирана машина/лека кола докато волфрамови стреловидни проектили пробиват само за сметка на кинетичната енергия танкова броня без да бъдат спрени от активна защита срещу кумулативни заряди.
 
От 1500-та до 1800-та година куршумите не се променят значително. Те остават [[сфера|сферични]], като се мени само големината им.

Навигация