Лев Иванов: Разлика между версии
м източник Суриц |
снимки |
||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
== Педагогическа дейност == |
== Педагогическа дейност == |
||
От 1858 г. води класически танц в малките девически класове в Петербургското театрално училище<ref name="enc" /><ref name="biograf2" />. Сред ученичките му са: [[Екатерина Вазем]], Александра Вергина, [[Евгения Соколова]], [[Мария Горшенкова]], Варвара Никитина, Клавдия Куличевская, [[Олга Преображенская]], [[Матилда Кшесинская]], [[Агрипина Ваганова]] и много други бъдещи балерини и солистки на Мариинския театър.<ref name="Суриц" /> |
От 1858 г. води класически танц в малките девически класове в Петербургското театрално училище<ref name="enc" /><ref name="biograf2" />. Сред ученичките му са: [[Екатерина Вазем]], Александра Вергина, [[Евгения Соколова]], [[Мария Горшенкова]], Варвара Никитина, Клавдия Куличевская, [[Олга Преображенская]], [[Матилда Кшесинская]], [[Агрипина Ваганова]] и много други бъдещи балерини и солистки на Мариинския театър.<ref name="Суриц" /> |
||
== Галерия== |
|||
<center><gallery caption=""> |
|||
Image: Corsaire_-Conrad_-Lev_Ivanov_-circa_1875.jpg| В ролята на Конрад в „[[Корсар (балет)|Корсар]]“, 1875 г. |
|||
Image: Bayadere_-Warrior_Solor_-Lev_Ivanov_-1877.JPG| В ролята на Солор в „[[Баядерка]]“, 1877 г. |
|||
Image: Drigo_-Foret_enchantee_frontispiece.jpg| Корица на оригиналната музика на балета "Омагьосаната гора, 1887 г. |
|||
Image: | |
|||
</gallery></center> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 17:03, 5 януари 2018
| Лев Иванов | |
| руски балетист и балетмайстор | |
 | |
| Роден |
18 февруари 1834 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 11 декември 1901 г.
|
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Лев Иванов в Общомедия | |
Лев Иванович Иванов (2 март 1834, Москва - 24 декември 1901, Санкт Петербург) е руски балетмайстор и балетен педагог. Работил е в Мариинския театър в Санкт Петербург. Полага началото на симфонизацията в танца. Поставил е балетите на Чайковски „Лебедово езеро“ (1895 г.) и „Лешникотрошачката“ (1892 г.)
Биография
Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в Москва[1]. Незаконороден (извънбрачно дете), до 3-годишна възраст расте във възптателен дом (дом за сираци), след което е осиновен.[2]
От 1844 до 1852 г. учи в Санкт-Петербургското театрално училище (днес Руска балетна академия „А. И. Ваганова“) при Жан-Антоан Петипа, Александър Пименов, Пиер Фредерик Малаверн и Емил Гредлю.[3]. След дипломирането си е приет в петербургската балетна трупа на Имперския театър[1], а през 1860 - в Мариинския театър.[4] С времето се специализира в характерните танци - най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. [5].
През 1869 г. Мариус Петипа наследява Артур Сен-Леон като главен балетмайстор и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. Сред ролите му са Феб и Клод Фроло от „Есмералда“, Солор в „Баядерка“, Конрад в „Корсар“.[2] С възхода на Павел Гердт, Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.[6].
От 1882 г. е режисьор[2][3], а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.[2][1].За неговата музикалност се носят легенди - можел по слух за запомни и възстанови цели балетни постановвки.[2]
За последен път играе на сцена през 1893 г.[6][2] В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.[2]
Умира на 24 декември (стар стил) 1901 г. в Петербург.
Постановки
- 1887 — „Омагьосаната гора“, муз. Рикардо Дриго[2]
- 1887 — „Гарлемский тюльпан“ (Харлемско лале), муз. Борис Фитингоф-Шел, съвместно с Петипа[2][6]
- 1888 — „Севильская красавица“, в Красное село
- 1890 — „Шалость амура“, муз. Александър Фридман, в Красное Село, после в Мариински
- 1890 — „Половецки танци“, Александър Бородин, (първа постановка)[2]
- 1891 — „Праздник лодочников“, муз. Александър Фридман, в Красное Село
- 1892 — славянски танци от първо и второ действие на операта-балет „Млада“, муз. Николай Римский-Корсаков
- 1892 — „Лешникотрошачката“, муз. Пьотр Илич Чайковски [7]. Иванов поставя хореографията за премиерата, поради влошеното здравословно състояние на Петипа, въпреки че последният е споменат на афишите. Танцът на снежинките, изпълнен от 60 балерини в бели туники, е знаков за времето си.[2]
- 1893 — Вълшебната флейта, муз. Рикардо Дриго
- 1893 — „Пепеляшка“, муз. Борис Фитингоф-Шел (балът във второ действие)
- 1895 — „Лебедово езеро“, муз. Чайковски — сцените край езерото във 2. действие; в 4. действие съвместно с Петипа, вкл. танца на малките лебеди - едно от най-известните па-де-катр, венецианския танц и унгарския танц.
- 1896 — „Ацис и Галатея“, муз. Андрей Кадлец
- 1897 — „Дочь Микадо“, муз. Василий Врангел
- 1900 — Унгарска рапсодия, муз. Ференц Лист. Първоначално част от „Конче-вихрогонче“ на Цезар Пуни[2], впоследтвие част от абсолвентсите концети на Академия „Ваганова“.
- „Силвия“, муз. Лео Делиб - постановката е довършен от Павел Гердт.[2]
- „Египетски нощи“ - замислена от Иванов, изпълнена от Михаил Фокин.[2][6]
Педагогическа дейност
От 1858 г. води класически танц в малките девически класове в Петербургското театрално училище[6][7]. Сред ученичките му са: Екатерина Вазем, Александра Вергина, Евгения Соколова, Мария Горшенкова, Варвара Никитина, Клавдия Куличевская, Олга Преображенская, Матилда Кшесинская, Агрипина Ваганова и много други бъдещи балерини и солистки на Мариинския театър.[2]
Галерия
Източници
- ↑ а б в Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Суриц, Елизавета. Русский балет и его звезды. Борнмут, Паркстоун, 1998. ISBN 5-85270-135-1. с. 208.
- ↑ а б Энциклопедический словарь Петербурга
- ↑ Российская Информационная Сеть
- ↑ Биографический словарь. Иванов Лев Иванович
- ↑ а б в г д Иванов в Энциклопедии балета
- ↑ а б Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович