Забайкалски край

Забайкалски край
Забайкальский край

(знаме)	(герб)
Административен център	Чита
Губернатор	Равил Гениатулин
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Площ	431 892kkm2
Население	1 078 983 души (2017)
Гъстота	2,8/км2
Часова зона	UTC +9
Автомобилен код	75, 80

Физикогеографска карта на Забайкалски край

Забайкалски край е субект на Руската федерация. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг. Площ 431 892 km² (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 078 983 души. Административен център град Чита. Разстояние от Москва до Чита 6074 km.

Историческа справка

През 1654 г. руския първопроходец Пьотър Бекетов основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град Сретенск, а през 1851 г. селището Чита става град и административен център на новообразуваната Забайкалска област. През април 1920 г. тя е преобразувана в Далекоизточна република, а на 15 ноември 1922 г. – в Далекоизточна област. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на Читинска област, която включва до 31 март 1992 г. в състава си Агинския Бурятски автономен окръг. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. Агинския Бурятски автономен окръг е отделен субект на Руската Федерация. На 1 март 2008 г. Читинска област и Агинския Бурятски автономен окръг се обединяват в нов субект та Руската Федерация – Забайкалски край.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Забайкалският край е разположен в крайната югоизточна част на Сибир, в Забайкалието. На запад и северозапад граничи с Република Бурятия, на север – с Иркутска област, на североизток – с Република Якутия и Амурска област, на изток – с Китай, а на юг – с Монголия. В тези си граници заема площ от 431 892 km² (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната територия).

Релеф

В релефа на края преобладават средновисоките планини (до 600 – 700 m), разделени от обширни плата с хълмист релеф, котловини и равнини. В северните и източни райони на Забайкалски край са разположени Становата планинска земя (височина до 3072 m, най-високата точка на края), мощния Каларски хребет (вр. Скалисти Голец 2519 m), платото Ольокмински Становик (вр. Кропоткин 1908 m), части Витимското, Патомското и Ольокмо-Чарско плата. На югозапад се простира Хентей-Чикойската планинска земя (вр. Барун Шабартуй 2519 m), която включва хребетите: Цаган Хуртей (1579 m), Яблонов (1644 m), Черски (1323 m), Даурски, Могойтуйски (1662 m) и други, разделени помежду си от дълбоки долини и котловини. Всички те се простират в посока от югозапад на североизток. Източно от Хентей-Чикойската планинска земя се простира обширната Приононска равнина. В крайната югоизточна част на Забайкалски край, между реките Онон, Шилка и Аргун се простират хребетите: Боршчовочен (1498 m), Газимурски, Урюмкански и др.

Климат

Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26°С на юг до -33°С на север, средна юлска съответно от 21°С до 17°С. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.

Води

Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между Северния Ледовит океан и Тихия океан, като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на Енисей, Лена и Амур. Недалеко от град Чита, в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера Барун-Торей и Зун-Торей. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Лена са нейните десни притоци Витим (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и Ольокма (с притоците си Тунгир, Нюкжа и Чара). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река Амур, с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки Шилка (лява съставяща, с притоците си Нерча, Черна, Ингода и Онон) и Аргун (дясна съставяща, с притока си Газимур). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на Енисей са реките Хилок и Чикой (с притока си Менза), десни притоци на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото Барун-Торей е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).

На територията на Забайкалски край има около 1500 езера с обща площ 2310 km². В Забайкалски край са се оформили три езерни района – езерните падини по перифериата на Байкалската рифтова зана, езерата в Централното Забайкалие и степните езера в югоизточната част на края. По произход езерата в района са: тектонски, крайречни, термокарстови, реликтови, моренни и др. Някоиот водоемите се свързват помежду си с протоци и образуват големи езерни системи – Торейска, Ивано-Арахлейска и др. За езерата встепните райони са характерни резки годишни и сезонни колебания на езерното ниво, което предизвиква пресъхването даже на големи водоеми. В Забайкалски край има 13 езера с площ над 10 km², като най-големите са Торейските езера (Барун-Торей, Зун-Торей), езерата в Ивано-Арахлейската езерна система (Арахлей, Шакша и др.) и други.

Почви, растителност, животински свят

Най-голямо разпространение имат планинските подзолисти почви, в степите – черноземни и кафяви почви, в междупланинските котловини – ливадните и ливадно-черноземните почви.

Около половината от територията на Забайкалския край е покрита с гори, като общите запаси се изчисляват на 2,3 млрд m³, в т.ч. даурска лиственица 78,6%, бор 12%, кедър 4,9%, бреза 3,2%.

В горите обитават ценни животински видове – собол, белка, хермелин, лисица, кафява мечка, рис, лос, сърна, дива свиня, северен елен, зубър. В степните и лесостепните райони – бурсук, вълк, катерица, заек, черна змия и др. От птиците: глухар, тетерев, кълвач, кукувица, чучулига, патка, жерав, дропла.

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Забайкалския край е 1 078 983 души (48-мо място в Руската Федерация, 0,73% от цялото население), плътност 2,5 човека/km², градско население 68,03%. Основна част от населението живее в южните и централни райони на края, а северните чу части са слабо заселени.

Етнически състав

Народи над 1000 човека за 2010 г. при население от 1 107 107 души:

• Руснаци – 977 400 (89,9 %)
• Буряти – 73 941 (6,8 %)
• Украинци – 6 743 (0,6 %)
• Татари – 5 857 (0,5 %)
• Арменци – 3 943 (0,3 %)
• Азербайджанци – 2 045 (0,3 %)
• Киргизи – 1 634 (0,2 %)
• Беларуси – 1 544 (0,2 %)
• Узбеки – 1 515 (0,2 %)
• Эвенки – 1 387 (0,1 %)

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Забайкалски край

В административно-териториално отношение Забайкалски край се дели на 4 краеви градски окръга и 31 муниципални района. Има 10 града, в т.ч. 2 града с краево подчинение (Чита и Петровск-Забайкалски) и 8 града с районно подчинение и 39 селища от градски тип няма

Административно-териториално деление на Забайкалски край към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Чита (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
Чита	562	347 088	гр. Чита	347 088
Агински	65	18 001	сгт Агинское	347 088	167
Горни	?	11 337	сгт Горни	11 337	65
Петровск-Забайкалски	300	16 524	гр. Петровск-Забайкалски	16 524	413
Муниципални райони
1.Агински	6 180	17 113	сгт Агинское		167	Новоорловск, Орловски
2.Акшински	7 500	9 195	с. Акша	3 383	269
3.Александрово-Заводски	7 650	7 785	с. Александровски Завод	2 458	510
4.Балейски	5 050	18 333	гр Балей	11 370	350
5.Борзински	8 670	47 569	гр. Борзя	28 983	349	Шерловая Гора
6.Газимуро-Заводски	14 500	8 904	с. Газимурски Завод	3 731	554
7.Дулдургински	7200	14 392	с. Дулдурга	6 489	186
8.Забайкалски	5 254	21 252	сгт Забайкалск	13 228	459
9.Каларски	56 600	8 160	с. Чара	1 910	1221	Новая Чара
10.Калгански	3 140	7 743	с. Калга	3 094	581
11.Каримски	8 160	35 478	сгт Каримское	12 861	100	Дарасун, Курорт Дарасун
12.Краснокаменски	5 410	59 572	гр. Краснокаменск	52 811	535
13.Красночикойски	28 290	12 554	с. Красни Чикой	7 107	561
14.Кирински	16 200	12 644	с. Кира	4 246	445
15.Могойтуйски	6 230	26 416	сгт Могойтуй	11 046	202
16.Могочински	25 323	24 786	гр. Могоча	13 785	709	Амазар, Давенда, Итака, Ключевски, Ксеневка
17.Нерчински	5 230	27 337	гр. Нерчинск	14 945	305	Приискови
18.Нерчинско-Заводски	8 920	9 574	с. Нерчински Завод	2 528	656
19.Оловянински	6 270	36 468	сгт Оловяная	7 677	249	Золотореченск, Калангуй, Ясногорск
20.Ононски	6 030	9 955	с. Нижни Цасучей	3 188	278
21.Петровск-Забайкалски	9 110	17 537	гр. Петровск-Забайкалски		413	Баляга, Новопавловка, Тарбагатай
22.Приаргунски	4 740	20 364	сгт Приаргунск	7 283	595	Кличка
23.Сретенски	15 190	21 793	гр. Сретенск	6 687	385	Кокуй, Уст Карск
24.Тунгиро-Олекмински	43 770	1 328	с. Тупик	919	811
25.Тунгокоченски	50 400	11 760	с. Верх Усугли	2 485	385	Вершино-Дарасунски
26.Улетовски	16 500	18 577	с. Улети	6 765	120	Дровяная
27.Хилокски	14 800	28 759	гр. Хилок	10 786	261	Могзон
28.Чернишевски	12 770	32 899	сгт Чернишевск	12 868	392	Аксьоново-Зиловское, Букачача, Жирекен
29.Читински	15 708	65 227	гр. Чита			Атамановка, Новокручинински, Яблоново
30.Шелопугински	4 400	7 078	с. Шелопугино	3 045	462
31.Шилкински	6 440	39 772	гр. Шилка	13 313	248	Первомайски, Холбон

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Забайкальского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​