Хеймдал: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
последователност
транскрипции по Минков
Ред 2: Ред 2:
'''Хеймдал''' ([[нордически език|на нордически]]: Heimdallr, етимологията на името все още не е напълно изяснена) е бог от рода на [[аси]]те в [[скандинавската митология]], смятан е за син (вероятно доведен) на [[Один]]. Според преданията е син на „девет сестри“, „дете на девет майки“ — смята се, че това са деветте дъщери — морски божества (вълни) на великана [[Егир]].
'''Хеймдал''' ([[нордически език|на нордически]]: Heimdallr, етимологията на името все още не е напълно изяснена) е бог от рода на [[аси]]те в [[скандинавската митология]], смятан е за син (вероятно доведен) на [[Один]]. Според преданията е син на „девет сестри“, „дете на девет майки“ — смята се, че това са деветте дъщери — морски божества (вълни) на великана [[Егир]].


Хеймдал е стражът на боговете аси. Той пази [[Асгард]] от домогванията на [[йотуни|великаните-йотуни]] и от всички, които биха причинили зло на асите. Жилището му ''Химинбьорг'' („Небесна планина“) се намира край моста-[[дъга]] [[Биврьост]], който е връзка между Асгард и останалите светове и той го охранява денонощно. Хеймдал никога не спи — той не се нуждае от [[сън]], — а [[зрение]]то и [[слух]]ът му са толкова силни, че денем и нощем вижда на сто [[мили]] и чува как растат [[трева]]та и [[Вълна (материя)|вълна]]та на [[овце]]те<ref>[http://www.fbit.ru/free/myth/texty/medda/002.htm Видението на Гюлви. Млада Еда. (на руски)]</ref>. Според [[Стара Еда|Старата Еда]] слухът (по други тълкувания — чудодейният му рог<ref>[http://www.fbit.ru/free/myth/texty/sedda/volusp_c.htm#27 Бележки към „Прорицанието на вьолвата“. Стара Еда. (на руски)]</ref>) на Хеймдал е скрит под корените на [[ясен]]а [[Игдрасил]], [[световно дърво|световното дърво]] в скандинавската митология.
Хеймдал е стражът на боговете аси. Той пази [[Асгард]] от домогванията на [[йотуни|великаните-йотуни]] и от всички, които биха причинили зло на асите. Жилището му ''Химинбьорг'' („Небесна планина“) се намира край моста-[[дъга]] [[Биврьост|Биврост]], който е връзка между Асгард и останалите светове и той го охранява денонощно. Хеймдал никога не спи — той не се нуждае от [[сън]], — а [[зрение]]то и [[слух]]ът му са толкова силни, че денем и нощем вижда на сто [[мили]] и чува как растат [[трева]]та и [[Вълна (материя)|вълна]]та на [[овце]]те<ref>[http://www.fbit.ru/free/myth/texty/medda/002.htm Видението на Гюлви. Млада Еда. (на руски)]</ref>. Според [[Стара Еда|Старата Еда]] слухът (по други тълкувания — чудодейният му рог<ref>[http://www.fbit.ru/free/myth/texty/sedda/volusp_c.htm#27 Бележки към „Прорицанието на вьолвата“. Стара Еда. (на руски)]</ref>) на Хеймдал е скрит под корените на [[ясен]]а [[Игдрасил|Югдрасил]], [[световно дърво|световното дърво]] в скандинавската митология.


Хеймдал е назоваван „Светлейшият ас“ (на нордически: Hvítastr-Ása, буквално „най-белият от асите“); наричан е още и „Белият бог“. Известен е и с имената ''Виндхлер'' (Vindhlér, букв. „Убежище от вятъра“, „Предпазващ от вятър“), ''Халинскиди'' (Hallinskíði, „огънат прът“) и ''Гулинтани'' (Gullintanni, „златнозъб“, „със златни зъби“). Последното име може да се отнесе към жълтото оцветяване на зъбите на старите овни, още повече, че в скандинавските [[кенинг]]и (иносказания) Хеймдал е наричан „Овен“. Освен това в кенингите [[меч]]ът се нарича „глава на Хеймдал“, а [[глава]]та — „меч на Хеймдал“.
Хеймдал е назоваван „Светлейшият ас“ (на нордически: Hvítastr-Ása, буквално „най-белият от асите“); наричан е още и „Белият бог“. Известен е и с имената ''Виндхлер'' (Vindhlér, букв. „Убежище от вятъра“, „Предпазващ от вятър“), ''Халинскиди'' (Hallinskíði, „огънат прът“) и ''Гулинтани'' (Gullintanni, „златнозъб“, „със златни зъби“). Последното име може да се отнесе към жълтото оцветяване на зъбите на старите овни, още повече, че в скандинавските [[кенинг]]и (иносказания) Хеймдал е наричан „Овен“. Освен това в кенингите [[меч]]ът се нарича „глава на Хеймдал“, а [[глава]]та — „меч на Хеймдал“.


Хеймдал е притежател на коня ''Гултопр'' (Gulltoppr, „златна грива“) и на чудодейния рог [[Гялархорн]], чийто зов се чува във всяко кътче от деветте свята в скандинавската митология. Според предсказанията, когато настъпи [[Рагнарьок]], Хеймдал ще възвести началото му с Гялархорн и с него ще призове божественото войнство на война с великаните и демоните. Според предсказанията на [[норни]]те, в последвалата битка Хеймдал и [[Локи]] ще се убият взаимно.
Хеймдал е притежател на коня ''Гултоп'' (Gulltoppr, „златна грива“) и на чудодейния рог [[Гялархорн]], чийто зов се чува във всяко кътче от деветте свята в скандинавската митология. Според предсказанията, когато настъпи [[Рагнарьок]], Хеймдал ще възвести началото му с Гялархорн и с него ще призове божественото войнство на война с великаните и демоните. Според предсказанията на [[норни]]те, в последвалата битка Хеймдал и [[Локи]] ще се убият взаимно.
Той има сестра на име Сиф (Sif).
Той има сестра на име Сив (Sif).


== Източници ==
== Източници ==
Ред 13: Ред 13:
* Митове и легенди на скандинавските народи. Подбор и преразказ Христо Грънчаров. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992.
* Митове и легенди на скандинавските народи. Подбор и преразказ Христо Грънчаров. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992.
* Скандинавска митология. Изд. Литера Прима, София, 1995.
* Скандинавска митология. Изд. Литера Прима, София, 1995.
* „Съдба не се сменя. Викингска поезия“, Подбор, превод от староисландски и коментари Михаил Минков. ИК „ХЕМУС ГРУП”, С., 2014
* Староисландски саги и митове. Преводач: от староисландски Михаил Минков. Издателство Народна култура. С. 1989.


{{Скандинавска митология}}
{{Скандинавска митология}}

Версия от 02:14, 15 януари 2018

Хеймдал тръби с рога Гялархорн. Илюстрация от исландски манускрипт. 1680 г.

Хеймдал (на нордически: Heimdallr, етимологията на името все още не е напълно изяснена) е бог от рода на асите в скандинавската митология, смятан е за син (вероятно доведен) на Один. Според преданията е син на „девет сестри“, „дете на девет майки“ — смята се, че това са деветте дъщери — морски божества (вълни) на великана Егир.

Хеймдал е стражът на боговете аси. Той пази Асгард от домогванията на великаните-йотуни и от всички, които биха причинили зло на асите. Жилището му Химинбьорг („Небесна планина“) се намира край моста-дъга Биврост, който е връзка между Асгард и останалите светове и той го охранява денонощно. Хеймдал никога не спи — той не се нуждае от сън, — а зрението и слухът му са толкова силни, че денем и нощем вижда на сто мили и чува как растат тревата и вълната на овцете[1]. Според Старата Еда слухът (по други тълкувания — чудодейният му рог[2]) на Хеймдал е скрит под корените на ясена Югдрасил, световното дърво в скандинавската митология.

Хеймдал е назоваван „Светлейшият ас“ (на нордически: Hvítastr-Ása, буквално „най-белият от асите“); наричан е още и „Белият бог“. Известен е и с имената Виндхлер (Vindhlér, букв. „Убежище от вятъра“, „Предпазващ от вятър“), Халинскиди (Hallinskíði, „огънат прът“) и Гулинтани (Gullintanni, „златнозъб“, „със златни зъби“). Последното име може да се отнесе към жълтото оцветяване на зъбите на старите овни, още повече, че в скандинавските кенинги (иносказания) Хеймдал е наричан „Овен“. Освен това в кенингите мечът се нарича „глава на Хеймдал“, а главата — „меч на Хеймдал“.

Хеймдал е притежател на коня Гултоп (Gulltoppr, „златна грива“) и на чудодейния рог Гялархорн, чийто зов се чува във всяко кътче от деветте свята в скандинавската митология. Според предсказанията, когато настъпи Рагнарьок, Хеймдал ще възвести началото му с Гялархорн и с него ще призове божественото войнство на война с великаните и демоните. Според предсказанията на норните, в последвалата битка Хеймдал и Локи ще се убият взаимно. Той има сестра на име Сив (Sif).

Източници

  • Митове и легенди на скандинавските народи. Подбор и преразказ Христо Грънчаров. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992.
  • Скандинавска митология. Изд. Литера Прима, София, 1995.
  • „Съдба не се сменя. Викингска поезия“, Подбор, превод от староисландски и коментари Михаил Минков. ИК „ХЕМУС ГРУП”, С., 2014
  • Староисландски саги и митове. Преводач: от староисландски Михаил Минков. Издателство Народна култура. С. 1989.