Сотир Кецкаров: Разлика между версии

Сотир Кецкаров
	Сотир Кецкаров
български търговец
Роден	XIX век Охрид, Османска империя
Починал	около 1863 г.

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:13, 16 януари 2018

Сотир Христов Кецкаров (Шаблон:Lang-de) е крупен български търговец от XIX век, борец за установяване на българска църква в Македония.

Биографични данни

Член е на охридския род Кецкарови. Жени се за Деспина Робева от големия охридски род Робеви, дъщеря на Анастас Робев. В края на 1853 година е заточен в Света Гора заедно със Димитър Паунчев и двама ресенци по искането на патриаршеските власти заради демонстрация срещу митрополит Дионисий Охридски. Успява да избяга, като скача от прозореца на затвора си.^[1]

Поради преселдванията срещу Кецкаров, той е изпратен от Робеви и заминава за Саксония, за да управлява клона на фирмата на Робеви и Кецкари „Братя Робеви и Кецкарови“ (Herren Rombi & Keskari) в Лайпциг.^[2] Занимава се с обработка на кожи в Лайпциг, които получава от цяла България и продава на различни европейски пазари. В 1856 година става гражданин на Лайпциг, а на следващата година - и саксонски поданик.^[3]^[4]

Логото на Кескари

В същата 1856 година Сотир Кецкаров основава фирмата „Кескари“, която съществува и днес със седалище в германския град Келкхайм.

Родословие

Йоан Кецкаров
(1695 - ?)

Гюро Кецкаров
(1720 - ?)

Христо Кецкаров
(около 1750 - 1840)

Йон Кецкаров

Наум Кецкаров
(1795 - 1860)

Христо
(? — 1860)

Евтим Кецкаров
(около 1828 — 1909)

Параскева
Иванова Капчева

Деспина Робева
(1829 — 1908)

Сотир Кецкаров
(? - около 1863)

Антон Кецкаров
(1865 - 1945)

Екатерина Митанова
(1869 - 1949)

Александра
(1873 - 1951)

Евтим Топенчаров
(1865 - 1953)

Фания Зарова
(1863 - 1884)

Климент Заров
(1863 - 1884)

Владимир Кецкаров
(1893 — 1960)

Методи Кецкаров
(1904 — 1981)

Бележки

↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.
↑ Rede des Rauchwarenhändlers Leonidas Keskari zur Feier der 100jährigen Tradition der Familie und Firma Keskari am 1. September 1956 (страница 2 от 5)
↑ Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 55 - 61./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III, Sofia 2001, p. 55 - 61.
↑ С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.

[Шапкарев_54-1] Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.

[2] Rede des Rauchwarenhändlers Leonidas Keskari zur Feier der 100jährigen Tradition der Familie und Firma Keskari am 1. September 1956 (страница 2 от 5)

[3] Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 55 - 61./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III, Sofia 2001, p. 55 - 61.

[4] С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 == Биографични данни ==
 [[Файл:Sotir Ketskarov ie Soter Keskari Königlich Sächsische Kreis-Direction Document 1856.jpg|дясно|мини|250п|Диплома от Кралската саксонска окръжна дирекция на ''Сотер Кескари'', 18 ноември 1856 г.]]
-Член е на [[охрид]]ския род [[Кецкарови]]. Жени се за Деспина Робева от големия охридски род [[Робеви]], дъщеря на [[Анастас Робев]]. В края на 1853 година е заточен в [[Света Гора]] заедно със [[Димитър Паунчев]] и двама ресенци по искането на [[Вселенска патриаршия|патриаршеските власти]] заради демонстрация срещу митрополит [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий Охридски]]. Успява да избяга като скача от прозореца на затвора си.<ref name="Шапкарев 54">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.]</ref>
+Член е на [[охрид]]ския род [[Кецкарови]]. Жени се за Деспина Робева от големия охридски род [[Робеви]], дъщеря на [[Анастас Робев]]. В края на 1853 година е заточен в [[Света Гора]] заедно със [[Димитър Паунчев]] и двама ресенци по искането на [[Вселенска патриаршия|патриаршеските власти]] заради демонстрация срещу митрополит [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий Охридски]]. Успява да избяга, като скача от прозореца на затвора си.<ref name="Шапкарев 54">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.]</ref>
 Поради преселдванията срещу Кецкаров, той е изпратен от Робеви и заминава за [[Саксония]], за да управлява клона на фирмата на Робеви и Кецкари „Братя Робеви и Кецкарови“ (''Herren Rombi & Keskari'') в [[Лайпциг]].<ref>[[:c:File:Rede des Rauchwarenhändlers Leonidas Keskari zur Feier der 100jährigen Tradition der Familie und Firma Keskari am 1. September 1956 (Seite 2 von 5).jpg|Rede des Rauchwarenhändlers Leonidas Keskari zur Feier der 100jährigen Tradition der Familie und Firma Keskari am 1. September 1956 (страница 2 от 5)]]</ref> Занимава се с обработка на кожи в Лайпциг, които получава от цяла България и продава на различни европейски пазари. В 1856 година става гражданин на Лайпциг, а на следващата година - и саксонски поданик.<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 55 - 61./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III, Sofia 2001, p. 55 - 61.</ref><ref>С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.</ref>