Волгоградска област

Волгоградска област

Знаме на Волгоградска област (флаг)	(герб)
Административен център	Волгоград
Губернатор	Николай Максюта
Федерален окръг	Южен федерален окръг
Площ	112 877 km2
Население	2 535 202 души (2017)
Гъстота	23/kм2
Часова зона	UTC +3
Автомобилен код	34

Физикогеографска карта Волгоградской области

Волгоградска област е субект на Руската федерация, в състава на Южния Федерален окръг. Площ 112 877 km² (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-то място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). административен център град Волгоград. Разстояние от Москва до Волгоград 1073 km.

Историческа справка

Първото руско селище в региона възниква през 1555 г., а от 1589 г. е град под името Царицин, от 1925 г. Сталинград, а от 10 ноември 1961 г. Волгоград. През 1668 г. е основана крепостта Камишин, която по-късно е преобразувана в град Камишин. През 1734 г. възниква третото руско селище в района – укрепеният пункт Дубовка, който от 1803 г. е признат за град под същото име. На 10 януари 1934 г. с постановление на ВЦИК Нижневолжкия край е разделен на Саратовски край и Сталинградски край, който от 5 декември 1936 г. е преобразуван в Сталинградска област. От 10 ноември 1961 г. Волгоградска област. По време на Втората световна война на територията на облстта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия – Битката при Сталинград.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Волгоградска област се намира в южната чста на Европейска Русия. На юг граничи с Астраханска област и Република Калмикия, на югозапад и запад – с Ростовска област, на северозапад – с Воронежка област, на север – със Саратовска област и на изток – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 112 877 km² (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ).

Релеф

Областта е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина и от река Волга се дели на две части: западна – дяснобрежна и източна – Заволжие. Дяснобрежната част е по висока, силно разчленена от оврази и делета. Тук се простира южната част на Приволжкото възвишение (височина до 358 m – максималната кота на областта), северната част на възвишението Ергени, югоизточната част на Калачкото възвишение, източната част на Донските височини, Хопьорско-Бузулукската равнина и Сарпинската низина. Заволжието представлава низинна равнина. Между река Волга и левият ѝ ръкав Ахтуба се простира обширната заливна тераса на Волга, изобилстваща от протоци и езера-старици.

Климат

Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8°С, на североизток -12°С, средна юлска температура на северозапад 22°С, на югоизток 24°С. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.

Води

Във Волгоградска област има 200 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 8193 km и те се отнасят към 4 водосборни области: река Волга, вливаща се в Каспийско море, река Дон, вливаща се в Азовско море и две безотточни области – Прикаспийска на изток и Сарпинска на юг. По голямата част от територията на областта попада във водосборния басейн на река Дон с нейните големи притоци Хопьор, Медведица, Иловля, Бузулук и др. Волжкият водосборен басейн заема тясна полоса покрай долината на река Волга. В Прикаспийската безотточна област реките са малко и те се вливат главно в голямото солено езеро Елтон. Реките в Сарпинската безотточна област се стичат от източния склон на възвишението Ергени и се вливат в езерата Сарпа и Цаца. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното (70 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, при което по-малките реки пресъхват и ясно изразено зимно маловодие. Волгоградските реки замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април. Между двете най-големи реки Волга и Дон, в района на най-голямото им сближаване е изграден Волго-Донския плавателен канал.

Във Волгоградска област има над 6,1 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,2 хил.km². Основният вид естествени езера са крайречните, но се срещат още лиманни, реликтови и тектонски езера. Крайречните езера-старици са разположени предимно във Волго-Ахтубинската заливна тераса, лиманните езера заемат затворени безотточни падини в Прикаспийската низина, а реликтовите езера са представени от Сарпинските езера, разположени по древната долина на Волга. Най-големите естествени езера във Волгоградска област са: солените Елтон, Боткул и Булухта и сладководното Сарпа. Площта на изкуствените водееми е значително по-голяма от тази на естествените. Във Волгоградска област са изградени две от най-големите водохранилища в Русия – Волгоградското на река Волга и Цимлянското на река Дон.

Почви, растителност, животински свят

Над 83% от територията на областта е разположена в степната зона. Северозападната част е заета от черноземни почви (обикновени и южни), а в останалите райони са разпространени тъмнокафявите и кафявите почви. Крайните югоизточни части на областта са полупустинни, заето от светлокафяви почви с различна степен на засоленост с петна от солончаци и ливадно-кафяви почви. По речните долини са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат едва 4% от територията на областта и са представени от дъб, клен и др. Голямо внимание се отделя на изкуственото лесозалесяване, като са изградени четири държавни лесозащитни пояса и множество по-малки между тях.

Животинския свят е представен от гризачи (лалугер, мишка), заек, лисица, вълк, ондатра, енотовидно куче, много птици, влечуги и различни видове риби (основно есетрови) във водите на Волга и Дон.

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Волгоградска област е наброявало 2 535 202 души (19-то място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния (народи над 10 хил. души): руснаци 90%, казахи 1,8%, украинци 1,4%, арменци 1,1%, татари 0,9%, азербайджанци 0,6%, немци 0,4%.

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Волгоградска област

В административно-териториално отношение Волгоградска област се дели на 6 областни градски окръга, 32 муниципални района, 19 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Волгоград, Волжск, Камишин, Михайловка, Урюпинск и Фролово) и 13 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Волгоградска област край към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Волгоград (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Волгоград	859	1 015 586	гр. Волгоград	1 015 586
Волжски	229	326 055	гр. Волжск	326 055	16
Камишин	118	111 775	гр. Камишин	111 775	200
Михайловка	3 723	83 533	гр. Михайловка	58 407	193
Урюпинск	39	38 267	гр. Урюпинск	38 267	340
Фролово	58	37 377	гр. Фролово	37 377	148
Муниципални райони
1.Алексеевски	2 297	16 202	ст-ца Алексеевская	3 836	302
2.Биковски	3 410	25 813	сгт Биково	7 650	155
3.Городищенски	2 181	60 245	сгт Городище	22 141	15	Ерзовка, Нови Рогачик
4.Даниловски	2 961	14 638	сгт Даниловка	4 718	262
5.Дубовски	3 140	29 570	гр. Дубовка	14 165	52
6.Елански	2 667	30 222	сгт Елан	14 006	363
7.Жирновски	2 970	39 759	гр. Жирновск	15 872	320	Красни Яр, Линьово, Медведицки
8.Иловлински	4 155	33 303	сгт Иловля	11 418	84
9.Калачевски	4 225	65 536	гр. Калач на Дон	24 237	85
10.Камишински	3 563	39 898	гр. Камишин		200	гр. Петров Вал
11.Киквидзенски	2 071	16 395	ст-ца Преображенская	5 533	299
12.Клетски	3 555	17 613	ст-ца Клетская	5 323	177
13.Котелниковски	36 621	17 686	гр. Котелниково	20 381	190
14.Котовски	2 479	31 321	гр. Котово	22 450	229
15.Кумилженски	2 958	19 822	ст-ца Кумилженская	7 953	243
16.Ленински	2 600	30 271	гр. Ленинск	15 149	78
17.Нехаевски	2 177	13 516	ст-ца Нехаевская	4 679	395
18.Николаевски	3 436	29 767	гр. Николаевск	13 840	190
19.Новоанински	3 081	33 679	гр. Новоанински	16 436	254
20.Новониколаевски	2 363	21 118	сгт Новониколаевски	9 678	306
21.Октябърски	3 811	20 371	сгт Октябърски	5 854	130
22.Олховски	3 226	17 623	с. Олховка	5 401	178
23.Паласовски	12 361	40 398	гр. Паласовка	14 940	301
24.Руднянски	1 947	15 582	сгт Рудня	6 568	347
25.Светлоярски	3 185	36 499	сгт Светли Яр	11 749	52
26.Серафимовички	4 324	23 575	гр. Серафимович	8 987	260
27.Среднеахтубински	1 957	60 815	сгт Средная Ахтуба	14 477	46	гр. Краснослободск
28.Старополтавски	4 077	18 670	с. Старая Полтавка	4 159	370
29.Суровикински	3 399	34 105	гр. Суровикино	18 954	155
30.Урюпински	3 460	26 596	гр. Урюпинск		340
31.Фроловски	3 259	13 965	гр. Фролово		148
32.Чернишковски	3 080	15 754	сгт Чернишковски	5 130	215

Външни препратки

Официален сайт на Волгоградска област.