Велико Търново

Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.

---

Велико Търново
Велико Търново 43.078652, 25.628291 Велико Търново Велико Търново
Общи данни
Население	66 920 души (15 март 2024 г.) 2203 души/km²
Землище	30 km²
Надм. височина	220 m
Пощ. код	5000 – 5010
Тел. код	062
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	10447
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
Пл. „Майка България“ 2, п.к. 54 тел. 062/619 – 304, факс 062/627 – 997 web: veliko-turnovo.bg e-mail: mayorvt@vt.bia-bg.com
Уебсайт	www.veliko-tarnovo.bg/bg/
Велико Търново в Общомедия

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион. Градът е столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г. През Средновековието носи името Търновград, като постепенно става известен с наименованието Търново. През 1965 г. пред него е добавено „Велико“ в чест на предишната слава на града. Благодарение на богатото си културно-историческо наследство Велико Търново е важен туристически център.

Според данни от 15.12.2015 г. градът е на 16-то място по население със своите 70 000 жители по настоящ адрес и един от четирите града в България с положителен естествен прираст от 2006 до 2014 г. Разположен между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана, Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Националният военен университет „Васил Левски“ – факултет „Общовойскови“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (вторият по големина университет в България), катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности; общо 1613 обекта от историческото наследство на България.

През 1879 г. в града се провежда Учредителното събрание, поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чийто паметник се издига над сградата на Великотърновския университет. Велико Търново е град-кандидат за Европейска столица на културата 2019. Връх на антарктическия остров Ливингстън е наименуван Търново в чест на старата столица на Република България.

География

Местоположение

Градът е разположен по поречието на р. Янтра. В него се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна – 223 km, София – 220 km) и Централна Европа с Мала Азия (Русе – 107 km, Капитан Андреево – 209 km). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор №9. В съседния град Горна Оряховица (7 km) се намира Летище Горна Оряховица и най-голямата железопътна гара в Северна България.

Заедно с околните населени места (Горна Оряховица, Лясковец и др.) градът образува агломерация с население 128 867 души. На изток и североизток градът граничи с Арбанашкото бърдо, на север – с местността Орловец, на запад – с местността Козлуджа, и на юг – с местността Дълга лъка.

Градът е разположен на площ от 20,4 km², а неговото землище на площ от 30,379 km².

Релеф

Релефът на община Велико Търново е разнообразен – равнинно-хълмист и планински.

Велико Търново е разположен на 208 m средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат.

Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от кредното море, което преди милиони години е заливало нашите земи.

Води

Най-голямата водна артерия в региона е река Янтра с притоците си Росица, Стара река, Джулюнска, Голяма река, Веселина, Видима, Белица, Дряновска, Негованка и др. Водосборният басейн на реката е 7862 km².

Основен питеен източник е хидровъзел „Йовковци“, снабдяващ с питейна вода повече от 25 населени места. На територията на общината има 18 микроязовира. Характерни за региона са карстовите изворни пещери. Подземните минерални води се използват за пиене и балнеолечение. Термоминерални води има при село Вонеща вода.

Почви

Почвеното разнообразие е голямо, като на север преобладават различните видове черноземи, а на юг – сивите горски почви. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите се отглеждат житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци. Сивите горски почви притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Разпространени са също и рендзините – хумусно-карбонатни почви. Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви.

Хълмове

Част от квартал „Асенов“ и Гарга баир

Велико Търново е разположен върху няколко хълма. Хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост са били основни центрове на царе и боляри по време на Втората българска държава. Хълмът Света гора е бил духовен и книжовен център, на част от него днес е Ректоратът на Великотърновския университет. Хълмът Гарга баир се намира северно от Трапезица. На хълма Орловец са разположени историческият квартал Варуша и кварталите Акация и Картала, най-високата точка е с надморска височина 241 m. Хълмът Трошана се намира южно от Света гора и западно от язовир Мотела, на него се изгражда Велико Търново хилс.

Местности

Край града има местности, които пазят своите имена дълги години. Сини вир се намира на запад от квартал Чолаковци в долината на река Янтра извън града. Местността Дервент е в пролома на река Янтра, в близост до Преображенския манастир. Хълмовете Големия дувар са с най-висок връх 363 m. Намират се между Велико Търново и Присово.

Климат

Зимен пейзаж – река Янтра с паметника „Асеневци“

Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8 °C и абсолютен максимум 41,1 °C) и студена зима (средна януарска температура –0,6 °C и абсолютен минимум –28,1 °C). Средногодишната температура е 11,5 °C.

Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 m/s.

Средногодишните валежи са 680 mm, с летен максимум и зимен минимум.

Ветрове

В градът преобладават ветровете от Северозапад и Югозапад. Ветровете са предимно със скорост от 12 – 15 m/s.

Климатични данни за Велико Търново (НИМХ−БАН) 1981−2010 норми, рекорди от 1941 г. досега
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	14	17	22	31	34	38	41	42	38,3	32,9	23,1	22	41,3
Средни максимални температури (°C)	4,1	5,6	11,2	17,2	22,1	25,7	28,1	28,9	23	18,1	10,6	4,5	15,9
Средни температури (°C)	−0,5	1,1	5,4	10,6	15,4	18,9	21,2	21	16,5	11,3	5,1	0,7	10,6
Средни минимални температури (°C)	−3,9	−2,9	0,8	5,4	9,8	13,2	15,1	14,9	11	6,6	1,4	−2,4	5,8
Абсолютни минимални температури (°C)	−24	−19	−4	−2	−1	1,6	2	3,5	1	−4	−11,3	−21,1	−26,3
Средни месечни валежи (mm)	49	49	62	68	70	53	40	33	53	48	49	61	593,3
Източник: [1]; [2][3][4][5][6][7] (рекорди)

Флора и фауна

Флора

В района на Велико Търново преобладават широколистните гори (88 %) – бук, габър, дъб, череша, топола, липа и др. От иглолистните дървета има ела, шотландски бор и други. В близост до река Янтра и край изворите и блатата виреят зелени водорасли, кремъчни водорасли и други. Срещат се над 25 вида гъби: манатарка, печурка, пачи крак и други.

Фауна

Територията на района има разнообразие на животински видове – 350 вида птици и 35 вида животни. Най-разпространените бозайници са заек, сърна, елен, лалугер, таралеж и други. От птиците най-често срещани са: врана, лястовица, щъркел, кукувица, бухал, фазан, сокол и други. Има над 180 вида насекоми: мравки, скакалци, бръмбари, пчели, оси, гъсеници, паяци и др. Има също и влечуги: костенурки, смокове, гущери, змии и др. От водните представители се срещат: сом, щука, бяла мряна, жаби, костур и други.

История

Произход на името

Най-разпространената теория за произход на първоначалното име Търновград е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града.

Праистория и античност

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. и са намерени в местността Качица. На хълма Трапезица и в подножието му са открити останки от тракийски и други древни племена.

Ранновизантийски период (IV-VI в.)

На хълма Царевец е съществувало укрепено римско селище. Години по-късно на хълма е съществувало укрепено византийско селище.

Раннобългарски период (VII-XI в.)

Районът около града е бил обитаван от славяни. В периода VII – VIII век, на хълма Царевец се създава селище съставено от славяни и българи. Вероятно градът е бил една от резиденциите на българските владетели, имайки в предвид българското и славянското население в региона. Градът е нападан от печенези, узи и кумани. По време на този период в града е имало голям български гарнизон.

Византийско владичество (XI-XII в.)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Столичен период (XII-XIV в.)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Търновград става значителен град по време на Първата българска държава. Възможно е поради важността си градът да е бил резиденция на владетели от Първата българска държава. Кръглите кули и масивните крепостни стени около манастирския комплекс „Великата Лавра“, строен през ХІ-ХІІ век, свидетелстват, че градът е бил важен център.

Останки от дворцов комплекс

• Столица на България

Средновековният Търновград

През 1185 г. братята Иван-Асен и Теодор-Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, продължило 167 години, и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12 – 14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица, по време на Второто българско царство (1187 – 1393), той е разположен на 4 хълма  – Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград (Момина крепост). Според съвременници, през средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно. В града се свиква Църковен събор и се създава автокефалната Търновска архиепископия, начело с архиепископ Василий.

На мястото на днешната гара „Трапезица“ е съществувал еврейски квартал. Търново се е славен като Българския Ерусалим. В Търновград са се съхранявали мощите на тринадесет светци. На хълма Трапезица са се пазели мощите на Свети Иван Рилски, Свети Михаил Воин, Свети Иларион Мъгленски, Свети Йоан Поливодски и на Света Филотея.

В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.

Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият – с Момина крепост (Френкхисар). В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.

Останки от Шишмановата баня

На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарна до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени, дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради. Населението на града е било 18 – 20 000 души. Търновград създава връзки с градовете Генуа, Брашов, Неапол, Лондон, Париж, Виена, Манчестър и други.

Има легенда, че в местността Трошана през средновековието започнала да се изгражда новата част на Търновград. Един от търновските царе дарил тази местност на болярина Трошан. Боляринът построил голям и красив чифлик на това стратегическо място. Бил е построен и осветен манастир „Свети Марко“, посветен на митрополит Марко Преславски, който пренесъл мощите на св. Петка от Епиват в Търново.

• Търновска школа

Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век с изключително важни приноси за средновековната литературата. Тя е част от търновската художествена школа, която характеризира културата на Второто българско царство. Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура. Това влияние е известно и като второто южнославянско влияние върху тези народи.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Под османска власт и през Възраждането

Търново, години преди Освобождението

През 1598 г. избухва голямото Първо търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. градът става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.

Италианецът Дойно Викенти построява в Търново копринена фабрика през 1861 г.

След Освобождението

Бившият турски конак в Търново, където заседава Учредителното събрание

Фабрика в града (1900)

Цар Фердинанд обявява независимостта на България в Търново, 22.9.1908

След Освобождението и подписания Берлински договор в Търново се свиква Учредително народно събрание на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков , на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция. Тук се провежда от 17 април до 26 юни 1879 г. и първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър Батенберг, както и редица обикновени народни събрания.
В Търново са проведени 4 от седемте Велики Народни събрания: I – 1879,
III – 1886/1887, IV – 1893 и V – 1911 г. Тук е открито през 1990 г. и VII Велико Народно събрание, което после заседава в София.

На 22 септември 1908 г. в Търново княз Фердинанд тържествено обявява независимостта на България и приема титлата „Цар“.

През първото десетилетие на XX век, градът е електрифициран и край Янтра се построява микроелектроцентрала.

28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Велико Търново, 1911

До освобождението на България от османско владичество градът се е простирал в областите между хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост, Орловец и Света гора. След като населението става около 5000 души, постепенно се образуват нови жилищни зони и вилни зони. Това са жилищният квартал от южната страна на хълма Орловец (на запад от града) и вилните зони, образувани около града. След освобождението множество постройки от владетелите са били разрушени. Поради историческата си важност и стратегическото си положение в града е имало силно османско присъствие. На хълма Царевец са разрушени около 30 османски къщи. Започва значително преустройство на града. 1901 е важна година в историята на старата столица, поради построяването на първата железопътна линия през града.
През 1904 г. известен американски пътешественик от американското списание „National Geographic“ посещава живописния град и публикува пътепис за него. Две години по-късно търновец закупува първия автомобил с марка „Ford“. През 20-те години започва електрифицирането на Търново.

В Търново функционира Народен университет в периода 1929 – 1948 година.

В града съществуват няколко градски пазара. Оформят се кварталите Варуша-север и Варуша-юг. Построени са няколко микроелектроцентрали за производство на електроенергия. Край Търново са съществували три градски порти, които са били главните входове към старата столица. Възраждането на българския дух и новото лице на града са основните приоритети на хората след освобождението. Възстановяват се редица общински сгради и православни храмове. В квартал „Света гора“ се е намирала една от първите болници в града. До началото на новия век тя се е помещавала в няколко ярко боядисани бели къщи, в центъра на квартала. В подножието на река Янтра през лятото е имало плажна алея, а през зимата, когато реката напълно е замръзвала, са се провеждали зимни забавления. През 1939 година в Търново е създадена първата градска автобусна линия. Обслужвана е от 16-местната кола „Ханза Лойд“, като началната спирка е гара Трапезица, минава през кварталите Асенов и Варуша, новоизграждащата се част на града, Марно поле и крайната спирка е в местността Качица.

Файл:Veliko Tarnovo`s center 1950.jpg

Центърът на града през 50-те години

Старата съдебна палата

Велико Търново по време на социализма

Поради близостта на града до други по-малки градове, важното му транспортно значение и добрите традиции от занаятите, Велико Търново става областен център и развит индустриален град. След одържавяването на повечето предприятия в промишлената зона в старата част се изготвя план за разширение на града. През 60-те години градът изключително бързо се разраства поради урбанизацията. Под града се построяват два тунела по главния път Русе – Стара Загора през 1969-та година. Жилищният проблем става сериозен. Започва застрояването на квартал Широк център с монолитни постройки. Много от търновските семейства прибират при себе си наематели от други по-малки населени места. Музикалният фестивал Мелодия на годината се провежда в Драматичния театър „Константин Кисимов“ от 1968-ма до 1995 г.. В края на 60-те и началото на 70-те години са завършени жилищни кооперации в кварталите „Акация“ и „Картала“. В квартал Асенов от 1968 до 1971 се провеждат разкопки. В средата на 70-те се прави проект и се построяват жилищните квартали „Бузлуджа“ и „Зона Б“ от панелни блокове. Официално през 1974 г. започва строежът на Картала.

Сградата на новата поща

Интерхотел „Велико Търново“ и хотел „Етър“

Квартал „Кольо Фичето“ (наричан още „Триъгълника“) е проектиран също в края на 70-те години, след рязкото покачване на населението на града. Застрояването започва през 1972 г., като жилищният комплекс включва монолитни блокове, дворец на културата и спорта, училище, парк и няколко детски градини. Близкото село Чолаковци става квартал на града и през 70-те също се изграждат панелни блокове. В местността Дълга лъка през 1960 г. започват да се изграждат предприятия за храни и напитки, радио- и телевизионни приемници, хлебозавод, тролейбусно депо (80-те), Винпром, предприятие за ламиниран паркет и други. Освен южната промишлена зона (местността Дълга лъка) на запад от града се създават редица предприятия за електротелфери, запаметяващи устройства, печатница, предприятие за електротехнически материали, дърводелски цехови и други (Западна промишлена зона). Между новосъздадените квартали в града се построява и нова инфраструктура. Закупуват се нови градски автобуси Шкода, Чавдар и Икарус. Откриват се 7 нови средни и професионални училища. Местата за почивка също са били приоритет през това време. Изграждат се вилни зони и паркове в новите квартали. Допълнително се облагородяват паркове като „Дружба“ и „Марно поле“. Също така се подобряват и местата за отдих на хълма „Света гора“. В парка „Света гора“ през 1982 г. започва строеж на увеселителен комплекс с виенско колело. През 1985 г. тържествено е открит аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“. В местността „Боруна“, до Стамболовия мост, се построява паметникът на Асеневци. До края на 80-те години сградният фонд е увеличен приблизително три пъти.

Велико Търново след 1989 г.

Търговски център

Политическите промени в страната оказват влияние и във Велико Търново. Десни, центристки и леви политически сили са в основата на общинската власт през 90-те години. В града отново се чувстват ценностите на християнското семейство и българската култура и дух. През 1991 г. в транспортната система е включен и нов вид транспорт – тролейбусният. Една от най-мрачните страници в историята на града е събарянето на сградата на училище „Петър Дабков“ (в центъра на града), за да бъде построена банка. През следващите години се откриват няколко нови предприятия в областта на хранителното производство. В края на деветдесетте и началото на XXI век е завършен южният пътен възел, който е един от най-големите в страната. Построяват се нови хотелски комплекси и търговски обекти. В града е открит филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Велико Търново става домакин на фестивали, свързани с българската народна музика. След 2000 г. започва реставрацията на църквата „Св. Четиридесет мъченици“. След 2007 г. започва реставрацията на редица исторически обекти в старата част на града и историческия хълм Трапезица. През 2013 г. се изготвя план за създаване на нов градски център в района на „Старото военно училище“ – към момента обектът е частично започнат.
Велико Търново е обявен за „Най-красиво място на света“ от италианския вестник La Republicca през 2016 г.

Население

Брой на населението

Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст през някакъв период от време след 1985 г. Населението му се е увеличило с 4,3 % между 2006 и 2014 г., а през 2015 г. отново е намаляло. В града към 1 февруари 2011 г. живеят 68 783 жители според данни от официалното преброяване на НСИ.

Велико Търново
година	1878	1887	1900	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2006	2011	2014	2015
население	5700	11 314	12 000	12 469	13 963	16 223	24 648	37 337	56 664	69 173	67 644	66 897	66 145	68 783	68 984	72 371
Източници:

Според данни от ГРАО към 15.09.2015 г. във Велико Търново живеят 70 686 души по настоящ адрес.

Етнически състав

Според последните данни от преброяването от 2011 г. физическите лица, обявили своята етническа идентичност, са разпределени по следния начин:

Етноси в град Велико Търново (2011)
Етническа група			процент
българи			95.5%
турци			3.6%
цигани			0.5%
други			0.4%
недекларирани			9.2%

• Българи : 59 649 (95,5%)
• Турци : 2 225 (3,6%)
• Цигани : 320 (0,5%)

• Други: 1132 (0,4%)

• Румънци : 100
• Неопределени: 618 (0,3%)

• Недекларирани: 6 330 (9,2%)

Общо: 68 883

Религия

Над 90 % от жителите изповядват Източно православие. Около пет процента са мюсюлманите в града. Във Велико Търново има джамия, католическа църква, евангелистки църкви и представители на други християнски учения. През средновековието в Tърново е било седалището на Търновска патриаршия, Великотърновска епархия и Великотърновска духовна околия заседават в Старопрестолния град.

Квартали в града

Имената на кварталите са:

• „Бузлуджа“ (по-често наричан от местните жители „Пишмана“, името произлиза от локацията му в местността Пимшан баир) – 16 572 жители
• „Кольо Фичето“ (популярен като „Триъгълника“ заради формата му ) – 14 446 жители
• „Широк център“ – 8498 жители
• „Център“ – 8498 жители
• „Зона Б“ – 6798 жители
• „Картала“ (думата е от турски произход : картал – лешояд) – 4079 жители
• „Чолаковци“ (от Чолак махала, бившо село) – 3569 жители
• „Акация“ – 2719 жители
• „Света гора (квартал)“ (популярен като „Турската махала“ по рядко като „Студентски град“) – 2668 жители
• „Варуша (квартал)“ – 1360 жители
• „Варуша Юг“ – 799 жители
• „Квартал Асенов“ – 680 жители
• Френк хисар (несъществуващ сега, на другия бряг на Янтра срещу Турската махала, зад Балдуиновата кула)
• ВСИЧКО: 70 686 жители (15.09.2015)

• 
  Квартал „Зона Б“
• 
  Квартал „Чолаковци“
• 
  Квартал „Варуша“ – север и юг
• 
  Квартал „Света гора“
• 
  Изглед към стария град – квартал „Варуша“
• 
  Новата част от града

Местна власт

Общ изглед от административната сграда, в която се помещава общината

Кмет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

На изборите от 25.10.2015 г. за кмет на града е преизбран инж. Даниел Панов.

• Кметове на Велико Търново

Общински съвет

ПАРТИИ – ПП „ГЕРБ“ (17), ПП „БСП“ (5), „Реформаторски блок“ (4), „Българска демократична общност“ (3), „Царевград за Велико Търново“ (3), ПП „ДПС“ (2), ПП „ВМРО – Българско национално движение“ (2), ПП „АБВ“ (1). Председател на Великотърновския общински съвет е г-н Венцислав Ангелов Спиридонов.

Побратимени градове

Велико Търново е побратимен със следните градове :

• Полтава, от 1963 г.
• Ниш, от 1973 г.
• Краков, от 1975 г.
• Толедо, от 1983 г.
• Серес, от 1988 г.
• Асти, от 1989 г.
• Община Колоня Товар, от 1992 г.
• Твер, от 1997 г.
• Охрид, от 1998 г.
• Община Голдън, Колорадо, от 2000 г.
• Менара-Гелиз, Маракеш, от 2001 г.
• Шопрон, от 2002 г.
• Байон, от 2005 г.
• Шиан, от 2006 г.
• Битоля, от 2006 г.
• Яш, от 2006 г.
• Таршин, от 2007 г.
• Цетине, от 2007 г.
• Задар, от 2008 г.
• Община Карак, от 2008 г.

Транспорт и инфраструктура

Инфраструктура

Градът е свързан в европейските пътища Е772 и Е85. Строителството на останалите отсечки на автомагистрала „Хемус“ София – Велико Търново – Варна се очакваше да започне през 2014 г. Пътен възел Запад е построен в края на 70-те години. През него се пресичат пътя София – Варна и път от Военното училище до южната част на новия град и Дебелец. През 2000 година е построен Пътен възел Юг, на който се пресичат пътищата София – Варна и Русе – Стара Загора.

Централната железопътна гара във Велико Търново

Железопътен транспорт

Първия влак в града пристига през 1901-ва година и е тържествено посрещнат. Над река Янтра са издигнати два железопътни моста. Във Велико Търново има три гари: Централна, Трапезица и Товарна.

През Велико Търново минава ЖП линията Русе  – Стара Загора. Има редовни влакове за Горна Оряховица, Русе, Плевен, София, Варна, Стара Загора, Пловдив,Бургас и Свищов.

Схемата на градския транспорт е добре развита, обслужва се от 12 градски и 17 полуградски линии.

Автогара Юг

Автомобилен транспорт

Градския транспорт в града се обслужва от 12 градски линии и 10 междуградски, които свързват града с околните градове и села.

В града има 2 автогари – автогара Юг (построена през 1960-те години), намираща се на бул. „Христо Ботев“, и автогара Запад (построена 1980-те) на бул. „Никола Габровски“.

Тролейбусен транспорт

Тролейбусните линии са построени в периода 1990 – 1991 година. Същата година са пуснати в експлоатация и първите тролейбуси по двете линии. Поради строежа на пътен възел Качица част от мрежата е демонтирана. Години по-късно се взема решение за преустановяване на дейността на превозните средства.

Медии

Печатни издания

вестник Правда

Първия вестник във Търново е отпечатан през Възраждането. Първия брой на търновски хумористичен вестник „Драка“ излиза на 8 октомври 1884. През 1900-та година излиза първия вестник посветен на театралното изкуство – „Търновски Театръ“.. Във Велико Търново се издават два местни ежедневника – в-к „Борба“ и в-к „Янтра днес“.

Телевизионни канали

В града се излъчват и местни телевизии – „Евроком Царевец“ и „Видеосат“.

Радио канали

Във Велико Търново има Общинско радио Велико Търново и радиоканал – Радио Фаворит. Общинско радио Велико Търново е създадено през 1961 година.

Онлайн издания

За случващото се в област Велико Търново информират множество сайтове, като сайта Север.бг

Здравеопазване

Първото болнично-лечебно заведение в Търново е създадено през 1854 г.

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“

МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ (Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“) е най-голямото лечебно заведение във Велико Търново. През 1973 г. е построен комплексът – база едно на болницата, известен още като „нова болница“.

• Диагностично-консултативен център Велико Търново „Д-р Стефан Черкезов“

Други здравни заведения

• Специализирана болница за пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Трейман“
• Комплексен онкологичен център
• Център за психично здраве
• Център за кожно-венерически заболявания
• Медицински център за рехабилитация и спортна медицина
• Специализирана болница за активно лечение по кардиология

Образование и наука

В градът са съществували църковни училища още от средновековието. Първото църковното училище в църквата „Св. Николай“ е създадено през 1839-та година. През 1839-та година в града съществува светско взаимно училище с учители Петко Николов и Захари Княжевски.Първото класно училище в града се създава през 1855-та година. Гръцко училище е съществувало в града до Освобождението на България. В периода 1942 – 1963 в града е съществувал Медицински техникум.

Висши училища

Във Велико Търново има два университета – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ) и Национален военен университет „Васил Левски“ (НВУ) – факултет „Общовойскови“, както и Център за дистанционно обучение към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите.

Сградата на бившата Мъжка гимназия – сега използвана от ВТУ и Медицинския колеж.

Съществуват и колеж „Аркус“ по естествени и хуманитарни науки, изкуство и спорт, Професионален колеж по икономика и счетоводство и Медицински колеж към Медицински университет (Варна),филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите.

Извън системата на висшето образование функционира и Професионален сержантски колеж, пряко подчинен на началника на НВУ.

Средни училища

В града съществуват 14 средни училища – 4 общообразователни и 10 гимназии:

• СУ „Емилиян Станев“
• СУ „Вела Благоева“
• СУ „Владимир Комаров“
• СУ „Георги Стойков Раковски“
• Профилирана природоматематическа гимназия „Васил Друмев“
• Профилирана езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“
• Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“
• Старопрестолна професионална гимназия по икономика
• Професионална гимназия по електроника „Александър Степанович Попов“
• Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“
• Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“
• Професионална гимназия по сградостроителство „Кольо Фичето“
• Професионална гимназия по моден дизайн
• Частна профилирана гимназия към Американски колеж „Аркус“.

Основните училища в града са пет: ОУ „Бачо Киро“, ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, ОУ „Петко Рачов Славейков“, ОУ „Христо Ботев“ и ОУ „Димитър Благоев“.

Във Велико Търново се намира и помощното училище „Св. Теодосий Търновски“.

Библиотеки, читалища

На разположение на гражданите са Регионална народна библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново“ и народните читалища „Надежда“, „П. Р. Славейков“, „Никола Михайловски – 1921“, „Искра – 1896“, „Съзнание – 1936“, „Седми Юли 2008“.

Други институции

Във Велико Търново е разположена Териториална дирекция „Държавен архив“ – една от регионалните дирекции на Държавна агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 г. и днес разполага с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива разполага с 2576 учрежденски фондове с 168 859 архивни единици; с 136 лични фондове с 12 874 архивни единици; с 559 спомени и 265 частични архиви. Във Велико Търново се намира отдел на дирекция „Регионален държавен архив“ и централа на „Държавен военноисторически архив“ .

Култура и забавления

Архитектура

Във Велико Търново могат да се видят фрагменти и основи, които са част от архитектурата на Втората Българска Държава. Средновековната търновска архитектура очертава архитектурата на България през Средновековието. Характерни за тази архитектура са каменната зидария и керамикопластичната украса. Застрояването на старопрестолния град пред Средновековието се разделя на три етапа. Други елементи характерни за тази архитектура са: гледжосани розетки, четириъгълни масивни пилони, разположени в представителни сгради и болярски жилища, двойни крепостни стени, полукръгли арки, декоративни редове от тухли, декоративни редове от пиластри и ниши. Голямо е многообразието от представителни сгради, болярски жилища, обикновени жилища и църкви. Носят се редица легенди за старинните търновски къщи. От тях са останали само основи на дворове и приземни етажи. Описвани са били като дву- или триетажни, първият етаж – изцяло от камъни, вторият етаж най-често изграден от бук, с издадени еркери и други характеристики. На Царевец са съществували многоъгълни и кръгли отбранителни кули. В старата част на града и Асенова махала могат да се видят църкви и къщи, които са били строени през Османското владичество. В цялата стара част са построени къщи от Възрожденската епоха. Характерни за тях са богато украсените елементи. Барокова архитектура може да се види в голяма част от обществените сгради, строени в началото на XX век. В централната и новата част се намират обществени и жилищни сгради, построени в стил барок, сталински барок и модернистична архитектура.

Иконата „Св. Андрей Апостолът“ от XIX в., изложена в РИМ – Търново от хаджи Николи

Музеи

• Регионален исторически музей (РИМ). Създаден е през 1871 г. Днес в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели:

Къща музей на Емилиян Станев

Археологически музей

Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV–XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.

Музей „Възраждане и Учредително събрание“

Народна библиотека „П. Р. Славейков“

Бившето кино „Полтава“

• Къща музей на Петко Рачов Славейков
• Къща музей на Емилиян Станев
• Археологически музей
• Музей „Възраждане и Учредително събрание“
• Музей „Нова и най-нова история“
• Музей „Затвор“
• Музей „Сарафкина къща“
• Музей „Восъчни фигури“

Театър, опера, кино и други културни домове

Читалище „Надежда“

• Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“
• Кино „Полтава“
• Регионална народна библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново
• Читалище „Надежда 1869“

Художествената галерия „Борис Денев“

Художествени галерии

• Галерия „Спектър“
• Художествена галерия „Борис Денев“
• Изложбена зала „Рафаел Михайлов“

Филми, снимани в града

• „Чизмаши“ (Сърбия), сериал, 12-сериен
• „Капитан Петко войвода“ (1981)
• „Търновската царица“ (1981)
• „Демонът на империята“ (1971)
• „Крадецът на праскови“ (1964)
• „Бъди щастлива Ани“ (1961) (съвместна продукция на България със СССР)
• „Българо-унгарска рапсодия“ (1943) (копродукция на България и Унгария)

Творчество, посветено на Велико Търново

За града са написани много пътеписи от Иван Вазов, Найден Геров и др. За Търново има посветени и много стихове. Автори на някой от тях са поети, като: Николай Зидаров, Блага Димитрова, Христо Христов, Христо Гоневски и др. Българските изпълнители Руслан Мъйнов, Марин Тачков и др. са посветили свои песни на града.

Редовни събития

• Годишните чествания на празника на Велико Търново, който се отбелязва на 22 март ;
• Международният фолклорен фестивал;
• Празникът по случай обявяването на независимостта на България;
• Старопланинският събор „Балкан фолк“;
• Фестивалът „Сцена на вековете“ през месец август, с постановки на открита сцена на Царевец.
• Международен фестивал на туристическия филм „На източния бряг на Европа“, който е част от престижното международно туристическо изложение „Културен туризъм“, което се провежда всяка година през месец април в изложбени зали „Рафаел Михайлов“.
• Национален събор на овцевъдите
• Парад на военните духови оркестри
• Сребърна Янтра – Международен конкурс за млади изпълнители
• Международен реанакторски фестивал „Ежедневието на средновековен Търновград“
• Международното туристическо изложение „Културен туризъм“

Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“ на Царевец

Светлинни ефекти от спектакъла „Звук и светлина“ на Царевец

Звук и светлина

Аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“, който вплита в себе си светлинни, звукови и словесни ефекти, е исторически разказ на най-важните моменти от българската история. За първи път се състои през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър.

В спектакъла по уникален начин са синхронизирани разноцветни светлини, драматична музика, лазерни лъчи, светкавици и звън от камбани, които разказват историята на България. „Звук и светлина“ се излъчва целогодишно, независимо от метеорологичните условия и може да бъде наблюдаван безплатно на официалните празници и на празниците на града от площада пред Царевец. Във всеки друг ден спектакълът може да се излъчи срещу заплащане, ако бъде направена заявка от индивидуални клиенти или организирани групи. Тогава той се наблюдава от специално построена за целта площадка с ограничен достъп.

Звездни гласове над Царевец

„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно, поп и джаз конкурс, организиран от областната управа, община Велико Търново, народно читалище „Седми юли“ и фондация „Короната на Търновград“. Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етнопоп и етноджаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.

Спорт и спортни съоръжения

Младежки спортен клуб в Търново е основан през 1921. Първите футболни срещи в града са се изиграли на стадион „Колодрума“ в района на Старото военно училище, игрищата „Академик“ и „Марно поле“.

Футболът е най-популярният спорт в града, като местният ПФК „Етър“, с прозвищата „виолетовите“ и „болярите“, е шампион и носител на купата на България за сезон 1990/1991. Играе на стадион „Ивайло“. През следващите 2 години заема 4-то място в шампионата. През 1995 г. отборът става първият носител на Купата на Лигата, а след още 2 години играе финал. В градът се създава футболен клуб „Ивайло-97“. В градът се създава и друг футболен отбор Етър-2 през 1999-та година. През 1998 г. Етър изпада в Б група, а през 2000 г. във В група.

Спортът е представен и от отбори по волейбол – Царевец 19, стрелба с лък, компаунд и арбалет – клуб „Етър-78“, катерене, планинарство и екстремни спортове – „Царевец“, хандбал – „Етър-64“, баскетбол – „БК Етър-49“, хокей на лед – „Етро-92“ и шахмат – „Царевец“, ВК Царевец 19.

Дворцовият комплекс на хълма Царевец

Трапезица с хотел Янтра

Къщата с маймунката

Забележителности

Архитектурни резервати Царевец, Трапезица, Момина крепост

Старата поща

Част от Стоте национални туристически обекта са Регионалният исторически музей и Архитектурно-музейният резерват „Царевец“.
Възстановени са и части от Архитектурния резерват Трапезица. Намерени са и останки на хълма „Френк хисар“ наричан още „Момина крепост“. В кварталите Асенов и Света гора, има редица къщи, които са паметници на културата. Запазени са и малка част обществени сгради:Читалища, Училища, Дюкян и други. Запазени са и много църкви.

Старо Търново

В старата част на града известни забележителности са улицата на занаятите „Самоводска чаршия“, ханът на Хаджи Николи ,, улица „Гурко“, църкви и сгради от възрожденски тип, редица паметници, къщата с маймунката и останките от тракийско селище, както и археологическият резерват Никополис ад Иструм край село Никюп.

Улица „Ген. Гурко“

Самоводска чаршия

• Улица „Генерал Гурко“

Живописна улица, изпълнена с възрожденски и съвременни къщи (някой от тях богато украсени), скални образувания и няколко чешми.

• Улица „Самоводска чаршия“

Самоводската чаршия се развива като стопански център през Българското възраждане. На това място са били разположени Давидовият и хаджи Великовият хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалници, ковачници и други занаятчийски работилници и дюкяни. В комплекса се намира и родната къща на писателя Емилиян Станев.

Сред бившите забележителности са Стамболовият хан (до 1980 г.), църквите „Св. Спас" и „Св. св. Константин и Елена" .

Църкви и манастири

Църква „Свети Георги“

Катедрален храм „Свето Рождество Богородично“

Църква „Св. Четиридесет мъченици“

Църква „Св. Димитър Солунски“

Официално действащите църкви и параклиси на територията на града са 10, а манастирът е само един. Исторически (недействащи, които са паметници на културата) са църквите „Свети Четиридесет мъченици“, „Свети Димитър Солунски“, „Свети Петър и Павел“ и „Свети Георги“.

Светите мощи на Свети Иван Рилски са донесени в Търново през Второто българско царство при царуването на Асен и Петър през 1195 г. Остават в града до 1469 г. През 1206 г. българския цар Калоян тържествено пренесъл светите мощи на свети Михаил воин Български в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“. След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни. През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на света Петка Епиватска в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма Царевец. Остават в града до падането му под турско владичество през 1393 г. Мощите на света Неделя били пренесени в столицата Търново през Второто българско царство от Асеневци през XII – XIII век.

Църква „Успение Богородично“

Църква „Св. св. Константин и Елена“

На Трапезица са се пазили мощите на св. Гаврил Лесновски, най-знаменития последовател на св. Иван Рилски. Мощите на св. Сава са били в църквата „Св. 40 мъченици“ и това продължава да привлича сръбски туристи и днес. Мощите на св. Варвара, на Свети Димитър и на св. Иларион Мъгленски са били в църквата „Св. 40 мъченици“. Мощите на свети Йоан Поливодски са били в храм „Св. св. Петър и Павел“. Мощи на св. Филотея Темнишка е имало и в църквата „Успение Богородично“ в Асенова махала. В Търново е имало неръкотворна икона на св. Димитър Солунски, донесена от царете Асен и Петър. За около един век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св. св. Константин и Елена. Той се пазел в България до 1280 г.

Църква „Света Троица“

В наши дни във Велико Търново и околността се съхраняват мощите на редица светци – на свети Мина (в частен параклис срещу РДВР), на Иван Рилски в патриаршеска катедрала „Рождество Пресветая Богородица“ и на свети апостол Андрей Първозвани, както и някои чудотворни икони – на Пресвета Богородица Троеручица в Девически манастир „Успение Богородично“, Чудотворната икона на Света Богородица и Чудотворната икона на свети Николай Чудотворец в манастир „Свети Никола“ – и трите в село Арбанаси.

Паметник „Майка България“

Паметник на Асеневци

Паметници

• Паметник „Майка България“
• Паметник на Асеневци
• Паметник на Васил Левски
• Паметник на Патриарх Евтимий
• Паметник на Стефан Стамболов
• Паметник на Тодор Лефтеров
• Паметник „Велчова завера“
• Паметник на Христо Иванов – Големия
• Паметник на Никола Габровски и Димитър Благоев
• Паметник на Никола Габровски и съпругата му Мария
• Паметник на Никола Пиколо
• Паметник на Иван Семерджиев

Парк Марно поле

Парк Ксилифор

Паркове

• „Света гора“
• „Марно поле“
• „Дружба“
• „Никола Габровски“
• „Стадиона“
• „Ксилифор“
• „Бузлуджа“
• „Кольо Фичето“
• „Акация“
• „Руски гробища“
• „Картала“
• „Асеневци“

Мостове

Стамболовият мост над река Янтра

Стамболовият мост

Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново е построен в края на 19 век. Бидейки част от много модерното за времето мостово и железопътно съоръжение в Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост – Стамболовият, той е уникален в техническо отношение. Започва да се строи през 1892 г. Участие в изграждането му взема виенската фирма за метални леярски изделия „Рудолф Филип Вагнер“ – същата, построила Орлов и Лъвов мост в София и Желязната църква в Цариград. За строежа му е била използвана изцяло изградена дървена конструкция – скеле, изработено от търновския майстор-строител Стоян Герганов (1865 – 1906 г.). Звената са подавани поотделно. На специални огнища, поставени на дървена конструкция, нитовете са загрявани на място, а звената – занитвани. В строежа са участвали белгийски, италиански, български специалисти и български работници. Първоначалното архитектурно оформление в горната част на строежа, с парапета, е извършено от работещия във Велико Търново в края на 19 век италиански архитект Джовани Мосути. Мостът е първата крупна проява на модерното европейско мостостроене в България, а като свободна висяща безподпорна конструкция – едно от важните постижения на Балканите.

За първи път този мост се споменава в издадения през 1893 г. пътеводител на града, подготвен специално по повод свикването на IV Велико народно събрание, заседавало в града от 3 до 17 май 1893 г.

Владишки мост

Владишкият мост

Владишкият мост, строен през втората половина на XVII в., е една от забележителностите на града, която се намира на главна туристическа артерия и от него се разкриват живописни гледки към околността му. Реконструиран през 1981 г. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия. До 1935 г. е бил единственият мост в Асенова махала, по който е минавало шосето за Арбанаси. От него се хвърля богоявленският кръст в Янтра.

В началото на 2012 г. е включен за ремонт в проект „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново“. Проектът се финансира по ОП „Регионално развитие“. Средствата, определени за моста, са 731 000 лв. – за подновяване изцяло на дървените елементи на моста, за обработване на металните срещу корозия.

Каменен мост „Цар Борис III“

Работническият мост, построен през 1985 г.

Каменният мост „Цар Борис III“ се намира в квартал „Асенова махала“ във Велико Търново. Той е дело на инж. Никола Троянски. Строителството на моста започва на 22 юни 1930 г. и завършва през 1935 г.

Турският мост

Турският мост се намира южно под крепостта Царевец и пресича река Янтра към отсрещния хълм Света гора. Той е дълъг 60 m и висок 8 m. Построен е от Али Феруз бей (често мостът се споменава като Али-Феруз-беев мост) – същият турчин, който е съградил и джамията на Хисара (Царевец) през 1435 г. Устоите на моста са от дървени пилоти под дъното на реката.

През 1897 г. мостът е съборен до основи от голямо наводнение. По-късно общината възстановява моста. 

Икономика

До 1930-та година в града са били открити над 130 фабрики за коприна, бояджийски фабрики, содолимонадени фабрики, фабрика за шевни конци, за хранителни изделия и други. През социалистическия период са открити над 50 предприятия в областта на електрониката, машиностроенето, пластмасови изделия, шивашки изделия и други.

Икономическа характеристика

Велико Търново е част от Северен Централен район. През 2016-та безработицата е рекордно ниска и достига 4,7%. Икономиката на града се характеризира с многоотрасловост и наличие на традиционни производства. Градът има традиции в производството на храни, текстилни продукти и електромеханични устройства. Икономиката е структурирана в следните сектори: „Търговия и ремонтни дейности“ с дял 38,03%, “Преработваща промишленост” с 33,05% и „Транспорт, съобщения и електро- и газоразпределение“. Стопанисваните земи в областта са 2 997 084 дка, от които 2,6 млн. дка представляват обработваеми площи, а това съставлява 5,5% от обработваемата земя на страната. Брутната добавена стойност (БДС) в секторите аграрен, индустрия и услуги са следните:146, 520, 1 099.

Промишленост

Машинна и електротехническа

Велико Търново е производител на машинни и електротехнически изделия. През 1967 г. е създаден „ЕЛМОТ“ АД за производство на електродвигатели, въжени електротелфери, въжени ограничители, редуктори и мотор-редуктори, кранове, кранови компоненти. В града се намират и предприятията Военен завод „Терем“ и Момина крепост АД.

Част от Южна промишлена зона, Радиозавод, Завод за захарни изделия, Топлофикация

Електронна и комуникационна

През 1966 г. в града е създадено едно от най-големите предприятия в страната за радиоапаратура – Битова електроника АД. Освен радиоприемници и различни видове радиокомуникационна техника, през следващото десетилетие започва производството на телевизионни приемници.

През 1969 г. във Велико Търново е създаден Завод за запаметяващи устройства, който през 1998 г. се преобразува в „Карат Електроникс“ АД. През 2014 г. предприятието е придобито от шведски концерн и името му се променя на „АК Пластроник“ АД. Тремол ООД е производител, съсредоточен в областта на електрониката. Произвеждат се различни видове фискални принтери и касови апарати.

Текстилна

В града има фабрики за платове и текстилни изделия. Произвеждат се дрехи от различен асортимент. Като спомен за голямо предприятие е останала бившата фабрика „Мавриков“.

Производство на пластмаси

Екстрапак и Мегапорт са основните производители в града на полиетиленови изделия (торбички за пазаруване, чували, рециклиране).

Хранително-вкусова

Част от бирената фабрика

Един от най-добре развитите отрасли е хранително-вкусовият. Хлебозаводът в града се намира в местността „Дълга лъка“. Едни от най-големите предприятия за захарни изделия се намират в града. Това са фирма „Престиж 96“, „Кармела 2000“ и „Захарни изделия – Варна“. В населеното място има и изграден месокомбинат и предприятие в областта на млекопреработването. Винпром „Велико Търново“ е специализиран в производството на оцет, високо алкохолни напитки и ликьори. В града се намират и две пивоварни – „Болярка ВТ“ (най-голямата в България пивоварна с български капитал) и „Бритос“.

Интересни факти

Търновският вестник „Борба“ цитира френско издание от 1877 г., според което река Янтра била плавателна и по нея се движели лодки.

Военни гарнизони

Във Велико Търново са били сформирани 18, 20, 46, 50 и 70-ти пехотни полкове.

• Осемнадесети пехотен етърски полк

Личности

• Личности, свързани с Велико Търново
• 
  Българските царе Асен и Петър
• 
  Цар Иван-Александър
• 
  Теодосий Търновски
• 
  Патриарх Евтимий
• 
  Васил Левски
• 
  Бачо Киро
• 
  Цанко Дюстабанов
• 
  Иларион Драгостинов
• 
  Стефан Стамболов
• 
  Матей Преображенски
• 
  Коста Паница
• 
  Добри Войников
• 
  Христо Иванов-Големия
• 
  Никола Пиколо
• 
  Сава Муткуров
• 
  Иван Фичев
• 
  Никола Бакърджиев
• 
  Георги Златарски
• 
  Васил Златарски
• 
  Емилиян Станев
• 
  Митрополит Григорий Търновски
• 
  Янаки Стоилов
• 
  Дарияна Куманова

Галерия

Изглед от Велико Търново с паметника на Асеневци

Нощна панорама от Велико Търново с буря

• 
  Дворец на Културата и спорта „Васил Левски“
• 
  Летен театър
• 
  Гара Трапезица
• 
  Областна дирекция на МВР
• 
  Противопожарна служба
• 
• 
• Градски автобуси International, Opel и Ford, 1940
  Градски автобуси International, Opel и Ford, 1940
• 
  Връх Търново на остров Ливингстън
• 
  Жилищни сгради
• 

Галерия паметници

• 
  Паметник на Васил Левски
• 
  Паметник на Тодор Лефтеров
• 
  Паметник на Христо Иванов – Големия
• 
  Паметник на Стефан Стамболов
• 
  Паметник на Никола Габровски и съпругата му Мария в парка „Дружба“
• 
  Паметник на Никола Габровски (вляво) и Димитър Благоев
• 
  Паметник на Иван Семерджиев
• 
  Паметникът „Велчова завера“ в чест на въстанието 1835 г.

Галерия изкуства

• 
  Фрагмент с изображение на цар Петър IV от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ
• 
  Фрагмент с изображение на царица Мария Палеологина Кантакузин от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ
• 
  Кухня във възрожденска къща, РИМ
• 
  Всекидневна във възрожденска къща, РИМ
• 
  Хан на хаджи Николи

Литература за Велико Търново

• Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на света Петка Търновска“
• д-р Берон, Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
• Пътеводител на гр. В. Търново и околността му. Велико Търново, 1907
• Попова, Снежина, Панайотова, Кинка, „Янтра тече и разказва“
• Кираджиев, Светлин, „Велико Търново“
• Енциклопедия „Бележити търновци“
• Ангелов, Никола, „Към въпроса за старите изображения на Средновековния град Търнов“
• Боянкинска, Боряна, Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г.
• Герасимов, Тодор, „Чий е надгробният паметник от Царевец в Търново“
• Драганова, Тодорка, „Градската община в гр. Търново през XIX в.“
• Драганова, Тодорка, „Икономическото развитие на гр. В. Търново през епохата на Възраждането“ (кратък исторически преглед), ч. 1
• Драганова, Тодорка, „Търново през XIX век“ (Градоустройствен облик по документи, пътеписи, спомени на съвременници и снимки)
• Ибришимова, Пенка, „Към историята на училищата във В. Търновски окръг през Възраждането“
• Ибришимова, Пенка, „Освобождението на Велико Търново [през 1877 г.]“
• Минчев, Д. Н., „Велико Търново и руската консулска поща през XIX век“
• Минчева, Тянка, „Към въпроса за родословието на търновеца Хаджи Николи“
• Минчева, Тянка, „Още за участието на жените от Първи Търновски революционен окръг в Априлското въстание през 1876 година“
• Мутафов, Васил, „Няколко паметника на култа към света Петка Търновска“
• Николова, Илиана, „Велико Търново в българската музика“ сборник песни
• Николова, Илиана, „Кратка музикална история на Велико Търново“
• Николова, Илиана, „Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до края на ХХ век“ Библиография
• Николова, Илиана, „Музикална култура на Велико Търново от Възраждането до наши дни“ Дисертация
• Павлов, Пламен, „Търновски светци и чудотворци“
• Павлов, Пламен, „Търновските царици“. В. Търново, 2006.
• Панайотова, Кинка, „Неизвестен летопис върху стара дървена врата в Асенова махала, Велико Търново (1822 – 1924)“
• Панайотова, Кинка, „Основни проблеми на устойчивото икономическо развитие на Велико Търново през вековете“
• Панайотова, Кинка, „Стопанската структура на Велико Търново от средата на XIX в. до 1944 г.“
• Попов, Атанас, „Старопланинската укрепителна система за защитата на Средновековния Търновград“
• Станева, Светлозара „Едно забравено име (Атанас Станчов Клепанов)“
• Теофилов, Теофил, „Къщата с маймунката“ в своята сто и петдесет годишна история“
• Тонев, Велко, „Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 г. и 1876 г.“
• Радев, Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“ В. Търново, 2000
• Митова-Ганева, Катя, „Великотърновки – от традицията към модерността“, В. Търново, 2009
• Митова-Ганева, Катя, „Велико Търново – непознато, любопитно и обичано“, В. Търново, 2008
• Митова-Ганева, Катя, „Споменъ за Търново“, В. Търново, 2009
• Недева, Тодорка, „Търновските генерали 1878 – 1944“, В. Търново, 2008
• Недева, Тодорка, „Търновски делници 1878 – 1944“, В. Търново, 2009
• Недева, Тодорка, „Търновски празници 1878 – 1944“, В. Търново, 2009
• Тодоров, Иван, „Старо Търново – духът и ликът на времето“, С., 2009

Бележки

• Статия, свързана с училище „Петър Дабков“
• История на футболното съдийство във Великотърновска област – Георги Шопов

Външни препратки

• Официален сайт на Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина“
• Официален сайт на община Велико Търново
• Фотогалерии и информация за Велико Търново на сайта „Българската древност“
• Най-голямата снимка на Велико Търново – гигапикселова панорама