Германска демократична република: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
|управляващ_длъжност = [[Вилхелм Пик]](последен) |
|управляващ_длъжност = [[Вилхелм Пик]](последен) |
||
|длъжност2 = Председател на Държавния съвет |
|длъжност2 = Председател на Държавния съвет |
||
|управляващ_длъжност2 = [[Манфред Герлах]] |
|управляващ_длъжност2 = [[Манфред Герлах]] (декември 1989 - април 1990) |
||
|длъжност3 = Председател на Народната палата |
|длъжност3 = Председател на Народната палата |
||
|управляващ_длъжност3 = [[Сабине Бергман-Пол]] |
|управляващ_длъжност3 = [[Сабине Бергман-Пол]] (април - октомври 1990) |
||
|епоха-вид = |
|епоха-вид = |
||
|събития = Основаване |
|събития = Основаване |
Версия от 19:04, 25 януари 2018
Германска демократична република Deutsche Demokratische Republik | |
1949 – 1990 | |
Девиз: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“ | |
Химн: | |
ГДР на картата на Европа | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Източен Берлин |
Официален език | немски |
Религия | атеизъм |
Форма на управление | федерална марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1949 – 1952) унитарна марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1952 – ноември 1989) унитарна парламентарна република (ноември 1989 – октомври 1990) |
Председател на Държавния съвет | |
Манфред Герлах (декември 1989 - април 1990) | |
Председател на Народната палата | |
Сабине Бергман-Пол (април - октомври 1990) | |
Законодателна власт | |
История | |
Основаване | 1949 |
Народно въстание | 1953 |
Построяване на Берлинската стена | 1961 |
Договор с ФРГ | 1972 |
Падане на Берлинската стена | 1989 |
Обединение с ФРГ | 1990 |
Площ | |
108,333 km2 | |
Население | |
Преброяване | 16 028 000 |
Валута | Източногерманска марка |
Часова зона | +2 |
| |
Днес част от | Германия |
Германска демократична република в Общомедия |
Герма̀нската демократѝчна репу̀блика (съкратено ГДР), неофициално наричана Ѝзточна Герма̀ния, е социалистическа държава, основана на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин. ГДР просъществува до 3 октомври 1990 г., когато се присъединява към Федерална република Германия (ФРГ).
История
Образуването на ГДР е резултат от Студената война и противопоставянето между Запада и СССР. През 1949 г., пет месеца след образуването на Федерална република Германия на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.
Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).
Други по-важни дати:
- 1960 г. – създаден е Държавен съвет с председател В. Улбрихт;
- 1968 г. – приета е нова конституция;
- 1971 г. – подписано е 4-странно споразумение (между окупационните сили СССР, САЩ, Великобритания и Франция) за Западен Берлин;
- 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
- 1973 г. – влиза в ООН едновременно с ФРГ.
Държавно и административно устройство
Държавно устройство
За разлика от останалите комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическото пространство е доминирано от Единната социалистическа партия на Германия. Другите четири основни партии са:
- Християндемократически съюз, след 1990 г. присъединен към ХДС на обединена Германия.
- Демократическа земеделска партия на Германия, представляваща източногерманските селскостопански работници, също присъединена към ХДС след 1990 г.
- Либерал-демократична партия на Германия – по-либерално настроена партия, присъединена през 1990 г. към Свободната демократическа партия на обединена Германия.
- Национална демократична партия на Германия, също присъединена към Свободната демократическа партия след 1990 г.
Тези партии, както и редица масови сдружения (например Свободна германска младеж, Обединение на свободните германски профсъюзи и Народна солидарност) са включени в т.нар. Национален фронт на демократична Германия.
Парламентът на ГДР се нарича фолкскамер, който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.
Административно деление
ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. През 1952 г. страната официално е разделена на 15 окръга:
- Дрезден (Dresden)
- Карлмарксщат (Karl-Marx-Stadt), в днешно време Кемниц (Chemnitz)
- Лайпциг (Leipzig)
- Гера (Gera)
- Ерфурт (Erfurt)
- Зул (Suhl)
- Хале (Halle)
- Магдебург (Magdeburg)
- Котбус (Cottbus)
- Потсдам (Potsdam)
- Франкфурт на Одер (Frankfurt/Oder)
- Нойбранденбург (Neubrandenburg)
- Шверин (Schwerin)
- Рощок (Rostock)
Самостоятелна административна единица е Източен Берлин.
Въоръжени сили
Население
Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г. [1]
Година | Население | Гъстота |
---|---|---|
1950 | 18 388 000 | 171 |
1960 | 17 188 000 | 159 |
1970 | 17 068 000 | 158 |
1980 | 16 740 000 | 155 |
1990 | 16 028 000 | 148 |
Икономика
Култура
Външна политика
До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до Полша и Чехословакия, а с разрешително за пътуване и до Унгария, Румъния, България и Съветския съюз. [2]
Спорт
През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по шахмат. Федерацията по лека атлетика на ФРГ дава две от седемте си места в международната асоциация на лекоатлетическите федерации на ГДР. През 1952 г. Източногерманският олимпийски комитет се опитва да бъде признат от Международния олимпийски комитет, но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор. [3]
Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. Три дни след построяването на Берлинската стена ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На световното първенство по хокей на лед през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не трябва отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на знамето на ФРГ по време на награждаването.
През 1962 г. всички държави от НАТО забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждащи се в тях. Някои международни федерации, например по вдигане на тежести, тенис на маса и бокс, преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни биват изпълнявани различни мелодии, например общогерманският химн на Бетовен „Ода на радостта“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, академично гребане, хандбал и лека атлетика.
Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации.[3] През 1966 г. на световното първенство по биатлон в Гармиш-Партенкирхен източногерманските атлети са дисквалифицирани заради излизането си в екипи със сърп и чук в противоречие с предварителните договорки.[4] На зимните олимпийските игри в Гренобъл и на летните в Мексико Сити през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ. [3]
Литература
- Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009.
- Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009.
Източници
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 26. Посетен на 20 януари 2013.
- ↑ Kuntz, Michael. FKK und FDGB // www.sueddeutsche.de. Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH, 13 август 2015. Посетен на 14 август 2015. (на немски)
- ↑ а б в DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan, Der Spiegel, 3-ти октомври 1966 г.
- ↑ OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2-ри май 1966 г.
Външни препратки
- http://www.ddr-im-www.de/ (на немски език)
- http://ddr-geschichte.de/ (на немски език)
- http://www.der-demokrat.de/ (на немски език)